Спешните звена загубиха усещането, че работят с наистина тежко болни пациенти
Министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова е разпоредила четири проверки след трагичния случай във Враца, при който в областната болница е починала жена, докато чака за лекарска помощ. Случаят е повод да бъде проверено спазват ли се стандартите за спешна помощ. По този повод Петър Галев, изпълнителен директор на Credo Web - Национална виртуална мрежа за комуникация в медицината и здравеопазването, коментира по БНР състоянието на спешната помощ. Заглавието е на "Дневник".
Изключително трагичният и неприятен случай от Враца има 4 аспекта.
На първо място е морално-етичният, който е, че безспорно не можеш да гледаш как човек се мъчи и загива, без да му окажеш помощ, независимо дали си медицинско лице или случайно присъстващ на събитието гражданин.
Вторият аспект е медицинският. Доколкото разбирам, прокуратурата е назначила съдебномедицинска експертиза, ще се установи точната причина за смъртта, но по предварителните данни, ако наистина става въпрос за тежка масивна белодробна емболия, най-вероятно жената е щяла да загине дори и ако беше приета навреме в спешното отделение. Просто има заболявания, които не са лечими, и това е известно на цялото общество.
Третият аспект е медицинското образование, обучението. Липсва този елемент в много от медицинските институти, които обучават. Липсва елементът на обучение как да се отнасят медицинските служители, лекарите и медицинските сестри с пациентите и с техните близки. Това е огромен проблем, защото грешки стават в медицината, има и лекарски грешки, но хората оценяват именно това - как са посрещнати, какво е било отношението към тях, колко бързо е реагирано по техния случай. Това е напълно различно от медицинската част, а у нас това не е застъпено в обучението.
На последно място, но не по важност, е цялостното състояние на спешната помощ. Ако имаше нещо хубаво от предишната система, това беше двустъпковата спешна помощ, тоест имаше звена за тъй наречената неотложна медицинска помощ и спешна помощ. В спешната помощ попадаха наистина хора, които са в животозастрашаващо състояние и съответните звена имаха такова усещане, такова чувство, че работят наистина с тежко болни пациенти.
В момента в звената за спешна помощ попадат хора от такива с 37.5 градуса температура или са качили 150 кръвно и ги боли зъб или кръст до наистина такива като Бог да я прости тази дама, която загина пред спешния център. И се получава това, че самите работещи там някак си не могат да преценят кой е спешен и кой не. А спешните състояния са много отдавна дефинирани - тежки кръвотечения, травми, инфаркти, инсулти, отравяния, изгаряния и наистина такива състояния, които застрашават живота.
Представете си колко хора идват в спешното и казват: "Ох, лошо ми е, не мога да дишам", а всъщност се оказва, че не са спешни, или състоянието им не налага неотложна помощ. Така че това също е голям проблем у нас - че няма къде другаде да отидат хората, които имат някакви медицински оплаквания. В спешните отделения се натрупват пациенти и на практика се забавя помощта за тези, които реално се нуждаят от нея.
Кадри няма и няма да има, докато възнагражденията не станат адекватни. И не е начертан един реален път за развитие на млади хора, които биха отишли да работят в спешната помощ. Ние сме по съветския модел, където в линейките пътуват лекари. В много малко държави по света това е така. В повечето са парамедици, които са изключително добре обучени, по-млади и здрави хора, които не се налага да казват на близките: "Търсете си кой да пренесе пациента от леглото му до линейката."
Проблемът е много голям. Чувам, че ще вървим и ние към парамедици в линейките, което е логично, и това би попълнило до някаква степен дефицита, защото, за да се обучат парамедици, е необходимо време. А лекарите наистина да бъдат в спешното отделение, да се занимават с тези, които са пресяти, че са в животозастрашаващо състояние. Адски трудна е в момента преценката.
Спешно трябва да бъдат мотивирани работещите в спешната помощ. Само с протести и искане на оставки, особено от политици на един месец - това няма да реши нищо. Трябва да бъдат изключително добре професионално и материално мотивирани хората в спешната помощ, за да има кандидати, млади хора да се насочат, да могат да специализират в тези звена. Но този процес ще отнеме много време. Всичко започва от медицинското образование - как приемаме бъдещите медици, как ги обучаваме, как ги задържаме тук, с какви условия на работа и с какви възнаграждения. Нищо не е бързо, както виждате.
Чуйте интервюто в звуковия файл.