Възвишението Камъка е една от съществувалите в миналото 25 т. нар. базалтови могили, простиращи се от свищовското село Драгомирово до гр. Сухиндол. Днес от тях са оцелели едва 14, като останалите са унищожени основно при интензивния добив през XIX и XX в. Базалтовата могила Камъка е най-голямата от тях. Със своето доминиращо положение в междуречието на реките Росица и Осъм тя привлича вниманието на човек от най-дълбока древност. Недалеч от подножието на съществувалата някога вековна дъбова гора е станала и битката на четата на Филип Тотю от месец май 1867 г., отразена на гравюрата на полския художник Хенрих Дембицки. Данните за човешко присъствие обаче датират от много-по-рано.

В своето краеведското изследване за с. Върбовка Йосиф Йосифов отбелязва, че на възвишението Камъка има "развалини от крепостни стени и кули, неми свидетели на много древни битки и победи ". Няколко страници след това авторът споменава следното: "Има предание, че съществувал манастир на хълма Камъка, гдето сега е Градището. Там има останки от зидове, кули и ров."

През 1992 г. археологът П. Станев регистрира Градището в Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България" (АИС АКБ), като късноантична крепост с регистрационен номер 0720077 и площ 35 дка.

Качествата на базалта на възвишението Камъка привличат внимание за индустриален добив още от началото на XX в. Във връзка с намерение на фирма "Пътниженеринг" ООД да добива базалт там през 2001 г., н. с. Ив. Църов изготвя становище от извършен оглед на терен, в което изрично упоменава, че в м. Камъка има регистрирана в АИС АКБ крепост, която остава извън посочените тогава координати на находището, но в непосредствена близост. Археологът отбелязва, че при бъдещо разработване на находището следва да присъства археолог от регионалния .музей и в случай, че се констатира наличие на неизвестна недвижима културна ценност (НКЦ), работата трябва да бъде преустановена до завършване на археологическо проучване.

Крепостта заема много по-голяма площ от известната до момента. Тя се простира на територията на цялата платовидна част на възвишението Камъка. Състои се от основна крепост, цитадела, подградие и напречни зидове, спускащи се от основната крепостна стена.

Крепостните стени са разположени в близост до ръба на скалния венец. Те се проявяват като линеен разсип от ломени камъни с различни ширина и височина, ограждащ цялата платовидна част на възвишението. На места разсипът е широк 3,5 м и висок 0,45 м, а другаде достига ширина 5 м и височина 1,20 м. В отделни участъци е видима и ширината на самата крепостна стена, вероятно изградена на сухозидица - 2 м.

Крепостта е ориентирана североизток - югозапад по дългата си ос. Азимут в посока югозапад - североизток 60°, северозапад - югоизток 161°. Общата дължина на проследената крепостна стена е 1749 м, а площта 168 дка. Стената е относително права, като на места има чупки. В отделни сектори може да се предположи наличието на кули или порти. Теренните особености предполагат наличието на кула със значителни размери и вероятен дъговиден план.

На много места вътре в крепостта се откриват могилообразни издигания, следи от зидове и стари иманярски изкопи.

В северната четвъртина е регистрирана по-малка укрепена площ, условно обозначена като цитадела. Тя е започва непосредствено от северозападната крепостна стена и се развива в югоизточна посока. Цитаделата се отличава съществено от основната крепостна стена по начин на градеж. При нея ломените базалтови камъни са по-добре оформени и споени с тъмнобял, черупчест хоросан с примеси на счукана строителна керамика. Тези особености са добререзличими при северния ъгъл, където има дълбок иманярски изкоп.

Останалата част от трасето на цитаделата представлява високо валообразно издигане с височина до 4-5 м и ширина около 10 м. Вероятно, бидейки изградени с хоросанова спойка, зидовете на цитаделата са запазени на по-голяма височина. На места се забелязват стари иманярски изкопи, някои от които с голяма дълбочина. Североизточно от цитаделата има заравнена повърхност, за кояго може да се предположи, че представлява улица. Югозападно от цитаделата личат успоредни на югоизточната стена хлътване и издигане - вероятно ров и вал или други линейни структури.

Цитаделата е с укрепена площ от 4.37 дка и обща линейна дължина на зидовете й 270 м. Тя остава извън концесионните площи.

В североизточното подножие на възвишението Камъка, в м. Косматица, има поне 7 регистрирани зида, някои от които започват от основната крепостна стена и се спускат по склона, а други са напречни на гореописаните. Откриват се и иманярски изкопи. Тези теренни особености могат да бъдат тълкувани като застроена площ extra muros.

Напречни зидове, започващи от основната крепостна стена, са регистрирани и при северозападното, югозападното и югоизточното подножия на крепостта. Интерпретацията на някои от тях може да бъде свързана с фортификацията на крепостга.

Обобщените данни показват, че в границите на концесионната територия и извън нея има значителна крепост със затворена от ограждащата платовидната част на възвишението стена площ 168 дка. Заедно с напречните зидове и подградието територията се увеличава значително. Откритите на терен археологически материали свидетелстват за обитаване през ранната желязна епоха, през римската епоха (II - III в.), през Късната античност (IV - VI в.) и късното Средновековие (XII - XIV в.). Данните от проведеното издирване позволяват да се изкаже предположението, че крепостта е построена през Късната античност и вероятно е използвана през късното Средновековие.

При теренното издирване през март 2021 г. е забелязано скорошно опресняване с тежка техника на съществуваща от преди това инфраструктура, пресичаща неправомерно крепостта. Освен това при югозападния ъгъл на крепостта е установен голям изкоп, направен с взрив. След разговор е представител на фирма "Петрургия" ЕООД е установено, че това е проба. Същата е публично оповестена и на общественото обсъждане на доклада за ОВОС, състояло се на 06.01.2022 г. Въпросният взрив е нарушил целостта на археологическия обект.

В изкопа се откриват археологически материали. Тази площ попада в границите на крепостта от времето на регистрацията й през 1992 г. както и на очертанията, регистрирани през март 2021 г. За този изкоп е уведомена Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерството на културата.

(...)

Междувременно, от 06.12.2021 г. до 06.01.2022 г., бе обявена процедура за обществено обсъждане на доклада за ОВОС на "Петрургия" ЕООД. В качеството си на гражданин се запознах с неговото съдържание в частта за културно-историческо наследство. В доклада има пет кратки, повърхностни абзаца - на стр. 269 - 270. както и две точки на стр. 345. В таблицата на стр. 300 и в края на стр. 312 е отбелязано, че инвестиционното намерение не оказва никакво въздействие на обекти на културното наследство. Цитиран е единствено чл. 72 от ЗКН. който обаче се отнася до възникване на обстоятелства, застрашаващи НКЦ, без да се коментира, че такива обстоятелства са налични, дори към настоящия момент.

Частта за културно наследство в доклада за ОВОС съдържа много обща информация. Смущаващо е, че е разработена от специалист с квалификация в областта на финансите, а не в областта на културното наследство, заради което е обясним и видът на крайния резултат. Не са посочени източниците, на базата, на които специалистът твърди, че инвестиционното намерение не застрашава НКЦ, както и на основата на каква информация твърди останалото в текста по тази тема и влиянието на инвестиционното предложение.

Следва да се отбележи, че определянето на това дали дадено инвестиционно намерение засяга НКЦ може да се осъществи по установения от ЗКН и Наредба Н-00-0001 ред.

Такива проучвания на територията на цялата концесионна площ "Върбовка" до момента не са извършвани, с изключение на частичното обхождане на попадащите в находище "Върбовка" крепост и могилообразно възвишение през м. март 2021 г., което обаче не е по заявка на "Петрургия" ЕООД. Според ЗКН няма вид археологическо проучване "оглед", а са нормирани: теренни издирвания, археологически разкопки и археологическо наблюдение, каквито досега не са извършвани по заявка на "Петрургия" ЕООД на площта на инвестиционното намерение.

По време на общественото обсъждане на 06.01.2022 г., на мой въпрос дали проектът е съгласуван с НИНКН, представител на фирмата ми отговори, че имат съгласувано изменение на СПУП, което е категорично невярно. Подчертавам, че в писмото на НИКИ от 01.02.2021 г. е изрично посочено, че ще институтът ще изрази становище, след като получи доклад от извършен от специалисти от РИМ - Велико Търново оглед, какъвто, както стана ясно, не е заявяван и провеждан. Този оглед не бива да бъде отъждествяван с първоначалния оглед по договора за мониторинг от 18.01.2021 г., защото двата се различни по своя характер и се припокриват частично.

В друг официален документ, свързан с инвестиционното намерение - концесионния договор, е записано, че концесионерът трябва да има и договор за археологически мониторинг с РИМ - Велико Търново, който към момента е прекратен мълчаливо от страна на "Петрургия" ЕООД.

Наличните данни показват, че докладът за ОВОС на фирмата претендира, че е допълнен към 25.11.2021 г., което обаче, очевидно, не е така по отношение на културно-историческото наследство.