Германският канцлер е днес в Москва за среща с руския президент Владимир Путин. САЩ казват, че Русия може да нападне Украйна още тази седмица, няколко западни издания твърдят, че това ще се случи 16 февруари. Ако това е вярно - в което аз лично сериозно се съмнявам - какво прави Олаф Шолц в Кремъл не в 12 без 5, а в 12:59:59 часа?

Отговорът на този въпрос не засяга само канцлера, но и случващото се в неговата социалдемократическа партия, в управляващата коалиция в Берлин и отношението на Германия към Русия по принцип.

Защо Германия се държи по този начин?

Безсмислено е да се хипотезира как би постъпила тя в тази ситуация, в която никога не ѝ се наложи да попада - предотвратяване на най-нежеланото. Тя се разбираше вероятно най-добре с Путин, включително защото говореше малко руски, а той - немски. Но подходът ѝ беше търпеливо да изслушва повече мнения, преди да вземе решение, приемливо за всички. В криза като сегашната се създаде впечатление, че няма много време, а трябва да се действа. Пък и подходът ѝ не попречи на Русия да помогне за откъсването на части от Грузия, анексирането на Крим, намесата в Донбас и убиването на неудобни за руската власт в Берлин.

В момента кротката дипломация за намаляване на напрежението - както и местенето на войски - все повече изглежда като печелене на време, покачване на залозите и тестване на различни канали за комуникация преди следваща фаза от преговори. И, разбира се, да не се случи най-нежеланото. Всеки опит за предотвратяването му си струва, защото има известна максима, че отложената война често е неслучила се война.

Защо Шолц се задейства чак сега?

Защото Путин отправи предизвикателство не на Германия, а на САЩ и НАТО. Което означава, че Берлин има основание да говори през общи съюзнически позиции на алианса и на ЕС. Както и прави. Всеки лидер на мястото на канцлера би се възползвал от тази съществена подробност, за да изчака.

Защото Шолц оглави правителството преди малко повече от 2 месеца и още не е влязъл в ритъм да управлява. А руското предизвикателство е огромно дори за политици на власт от години.

Защото Шолц е начело на необичайна за Германия тристранна коалиция със Зелените и либералните Свободни демократи. В нея има сложен баланс на интереси и отговорности, а доскоро - и вътрешен спор кой трябва да има водещия глас във външната политика и особено в отношенията с Русия - външният министър Аналена Бербок (Зелени) или самият канцлер (ГСДП). А либералите, които са най-близкият контакт с германския бизнес, напомнят какво иска и предупреждава той.

Защото Шолц идва от социалдемократическа партия с два стари вътрешни проблема, когато говорим за Русия:

Защото Германия е добър пример за енергийно зависимата от Русия Европа и това се дължи на проблем с т.нар. ТРИРЕМА:

- зелен преход без ядрени централи и намаляваща роля на природния газ

- смекчаване на социалната цена за тази екологична устойчивост на енергетиката

- сигурност на доставките.

Берлин от години форсира първите два елемента, но направи компромиси с третия и сега плаща цената за това.

Прочутият "Северен поток 2" и спорът за съдбата му са показателни. "Зелената" външна министърка Бербок и съпартиецът ѝ Роберт Хабек (министър на икономиката и действията за климата) са за това заплахата газопроводът окончателно да бъде спрян да попадне сред средствата за сдържане на Путин. Социалдемократите - както канцлерът, така и министърката на отбраната Кристине Ламбрехт - са за това проектът да не бъде въвличан в конфликта между Запада и Русия.

Публично няма как да се вижда спор в правителството, тъй като като министри бившите лидери на Зелените Бербок и Хабек нямат право да изказват "дисидентска" позиция и трябва да се придържат към тази на кабинета. Това биха могли да правят техните наследници начело на Зелените, но пък те бяха избрани преди по-малко от месец. И са интересна комбинация - 28-годишната Рикарда Ланг от лявото крило и 46-годишният Омид Нурипур - роден в Иран експерт по външна политика и член на проатлантическата мрежа Atlantik-Brücke.

Християндемократите в опозиция си имат достатъчно вътрешнопартийни проблеми за стабилизиране на партията, а и те винаги са поддържали "Северен поток 2" и принципа да не се политизира икономиката, но нямаха против да икономизират политиката.

Лично Олаф Шолц не зае категорична позиция за "Северен поток 2" дори на пресконференцията след разговорите си в Белия дом с президента на САЩ. Там Джо Байдън бе този, който каза, че има начин газопроводът да бъде ликвидиран като проект, ако Русия атакува. Ангажираните със "Северен поток 2" в Европа предпочитат да говорят за него най-много като за нещо, което е безсмислено да се включва в санкции, защото така или иначе не работи и не е сертифицирано. (Както каза един сенатор републиканец - в момента това е едно голямо парче желязо на дъното на Балтийско море). Върши ли работа тази логика пред Кремъл тепърва ще видим.

Какъв е проблемът с ГСДП?

Да оставим настрана ефекта, който има върху германското общество и политика травмата и вината от това, което нацизмът причини на страната и Европа. Той десетилетия наред е движещият фактор в това Берлин всякак да избягва конфронтация с Москва и да се въздържа да продава оръжие в Европа. Използва се понякога и като обяснение защо Германия има относително малък бюджет за отбрана и въоръжените ѝ сили са добри, но не и в най-добро състояние.

Но вече на власт са хора, родени след войната, а и ясно се чуват влиятелни гласове - например от новия председател на Мюнхенската конференция за сигурност - че тази страница във външната политика на Германия трябва да се затвори. Най-голямата икономика в Европа и най-многолюдната страна в ЕС трябва да поеме повече отговорност в отбраната, призовават подобни среди.

Най-малкото и защото Европа вече е различна, СССР го няма от 30 години и ситуацията с Украйна показва колко трудно приложим е подходът да продължи да се говори с Кремъл за съдбата на бивши съветски републики, които обаче вече са суверенни държави.

Шолц като младеж е протестирал срещу американските ядрени оръжия в Западна Германия и борбата за мир е била сред една от любимите му теми по това време.

А това е време, в което в Западна Германия доминираше усещането, че САЩ и СССР са настръхнали за война - ако трябва и ядрена - която ще се води първо на германска територия.

Това е и времето на канцлера социалдемократ Хелмут Шмит - бивш министър на отбраната (1969 - 1972) и министър на финансите (1972 - 1974) в правителството на Вили Бранд. Силовият подход на президента Роналд Рейгън тогава постига търсения резултат в противостоенето с Кремъл, но германците в Бон се почувстваха пренебрегнати.

Шолц идва от партия, която помни това.

Партия, която по времето на Вили Бранд в края на 60-те години - и особено след бруталната демонстрация през 1968 г. в Чехия на доктрината "Брежнев" - роди идеята за "Остполитик", т.е. "промяна чрез сближаване" със СССР. Според едни тя е помогнала да се намали напрежението в Европа със споразуменията от Хелзинки през 70-те години. Според други инициаторът ѝ Егон Бар само е дал още две десетилетия шанс на комунизма да потиска народите, докато Германия успешно търгува с управляващите на изток от Желязната завеса.

Шолц каза през август миналата година пред Deutsche Welle: "Има добра традиция, създадена от Вили Бранд... за общата сигурност в Европа и критериите, установени от Хелзинкската комисия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), сочат в правилната посока. Те включват между другото ясното изявление, че сме отдадени на идеята, че границите в Европа вече не трябва да се преместват със сила." И добави: "Русия наруши това."

Но за нова "Остполитик" са нужни поне двама, а в Москва не изглежда да се намира вторият партньор за такъв танц. Путин очевидно отрежда на Германия (и Франция) роля изключително в Нормандския формат - да принудят Украйна да изпълнява Минските споразумения.

В Москва обаче е бившият канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер. Тези дни се оказа, че колкото и да е компрометиран от пропутинската си позиция, продължава да има влияние в партията. Списание "Шпигел" разкри, че той е имал среща на 5 януари в ключови хора от ръководството на ГСДП, за да обсъди политиката на новото правителство към Русия.

В края на януари той остро критикува Украйна за кризата и обвини Киев в дрънкане на оръжие, а руските военни по границата - за закономерна реакция на маневри на НАТО в балтийските страни и Полша. По повод критиките, че Берлин не помага с въоръжение - помните историята за 5000 каски - той заяви, че реакцията на Киев вече била абсолютно дъно.

Може ли сред всичко това от Олаф Шолц да се очаква да направи пробив в 12 без 5?

Лесно е да се каже "Не".

По-правилното е да се каже, че в самата Германия вече заявиха, че той не отива в Русия с никакви подобни очаквания.

На този етап по-важните въпроси са ще се чуе ли по-ясно гласът на Германия, кой ще говори от Берлин и какво има да каже.