Докато новият "социален проект", заявяван в координатната система "център-ляво", започва да добива плът и кръв, все повече става ясна какво няма да бъде той.

Противно на съвременни политически феномени в Южна Европа, формацията, свързвана най-вече с името на бившия омбудсман и бивш депутат Мая Манолова, няма да е генерирана от протестната енергия на улицата. Макар че самата Манолова и сподвижниците й от "Изправи се.БГ" демонстрираха активно срещу Борисов, Гешев и системата през 2020 г. Протестите обаче ще влязат в историята като бунт на образованите млади хора и радикализираните либерали, а не на левицата.

Очевидно е и друго - новата формация няма да говори на радикален ляв политически език, присъщ на лидери и партии като Пабло Иглесиас /"Подемос", Алексис Ципрас/СИРИЗА, Бърни Сандърс/лявото крило на Демократическата партия, Джеръми Корбин и лейбъристките му съратници. Те съчетават активни политически действия с модерен класов изказ, който в България беше приспан още в епохата на авторитарния социализъм. Демократичните социалисти на Запад използват остра реторика, защото са убедени, че "почти цялото богатство се контролира от шепа хора. Заедно ще променим това! Има нещо ужасяващо грешно, когато 0,1% от хората имат толкова богатство, колкото имат останалите 90% от населението" (Сандърс). Или пък атакуват корпоративните медии заради голямата им "медийна власт", над които няма "демократичен контрол" (Иглесиас).

макар че целите на вече анонсираната формация ще бъдат насочени срещу социалната несправедливост. "в новата платформа ще влязат леви хора, тя ще защитава леви ценности, но идеята е политиките да не се възприемат като леви, а като нормални и необходими. Това е автентичната европейска социалдемокрация. Така, както в Европа на левите политики днес се гледа като на нещо нормално и те отдавна са приети и от десни правителства". По този начин разяснява замисълът на проекта източник от кухнята му пред "24 часа".

По ред причини в България - най-бедната членка на ЕС и страната с най-висока степен на социално неравенство в рамките на съюза, все още няма условия за раждане на дееспособна радикална левица "отдолу-нагоре". Нейни прототипи могат да бъдат открити в отделни организации, колективи и личностите. Но на техните идеи за едно по-справедливо общество им липсва широка популярност и харизматична фигура, която да мобилизира по-широка обществена подкрепа. Например, от новата прослойка на прекариата - работещите и социално експлоатираните бедни, сезонните работници в селското стопанство, от академичната младеж, от представителите на специфични малцинствата.

Една от причините за това състояние на нещата е

Освен това БСП дълго време беше всеядна партия. Тя съчетаваше в редиците си привърженици на демократичния социализъм, социалдемократи, комунисти носталгици, леви либерали, националисти, че и капиталисти дори. В този си вид потискаше развитието на истински леви алтернативи на двуполюсния модел, мутирал при Борисов и ГЕРБ в почти еднополюсен. А и големи слоеве от българския народ, заседнали в блатото на предмодерността и оставащи в плен на един анархистичен по своята същност индивидуализъм, предпочитат да търсят поредния спасител в лицето на някой съвременен цар или юнак. Вместо да заложат на колективното действие от рода на "народа срещу кастата", каквото проповядват в различни вариации днешните прогресивните леви по света.

В същото време в България има обективна потребност от възникването и утвърждаването на "нормална" левица. Такава, каквато не се случи в годините на прехода, въпреки че БСП отдавна стана член на Социалистическия интернационал, а бившият лидер на БСП Сергей Станишев продължава да бъде лидер на ПЕС.

След изборите на 14 ноември пространството вляво от политическия център е почти изцяло освободено - БСП загуби почти 700 000 гласа в сравнение с 2017 г. Въпреки засилената социална реторика на вицепремиера и неотдавна консервиран лидер Корнелия Нинова, партията не може да скрие двата най-срамни белега по тялото си. По-новият от тях е от т. нар. консервативен социализъм (наричан още "ляв консерватизъм"). Той беше взет на въоръжение от БСП през последните години

Вторият белег е по-стар. Това е неолибералният плосък ДОД от 10%, въведен при управлението на доминираната от БСП тройна коалиция. Данъкът е социално несправедлив, защото реално натоварва повече хората с ниски доходи (каквото е мнозинството от българите), отколкото печелещите добре и богатите. По ирония на съдбата социалистите предложиха в парламента вдигане на данъка в края на 2020 г., когато нямаше никакви шансове това да се случи.

Тогава Нинова дори се закани, че след изборите ще дойде на власт и ще въведе прогресивно подоходно облагане. Сега тя май не продумва за оная "червена" скала. Тя изглежда по следния начин - за доходи над 3900 лв. ставката е 15 на сто, над 6000 лв. - 20 на сто и над 9000 - 25 на сто. На всичкото отгоре ръководството на БСП не спира да ухажва едрия капитал, уверявайки го, че е против вдигането на корпоративният данък, който също е 10%. Междувременно неолибералната мантра, че ниските данъци са магнит за инвестициите, се спомина. Но пък от "Продължаваме промяната" я замениха с ударния лозунг за безалтернативността на високата събираемост на (ниските) данъците като инструмент на преразпределянето.

На този фон

близка по един или друг начин до германските социалдемократи, скандинавските им колеги, испанските и португалските социалисти.

Очакванията са тя да обедини граждански организации, университетски преподаватели и известни личности, става ясно от цитираната публикация в "24 часа". Самата Манолова подчертава, че тя няма да бъде "лицето" на търсеното "шиpоко обединение". То обаче би могло да стъпи върху "Изправи се.БГ", която най-вероятно ще се превърне в партия, за да се избегне търсенето на носители за участие в следващите избори. В контекста на новия политически замисъл се споменава и името на Антон Кутев - говорител в последните две служебни правителства и виден критик на лидера на БСП.

Какво се знае още за новия проект? Президентът Радев е бил информиран за него, но ще стои на дистанция, защото вторият му мандат едва сега започва. Звучи логично държавният глава да не иска да трупа нови "партийни" негативи с оглед на обтегнатите му отношения по някои въпроси с "Продължаваме промяната", считана до неотдавна, погрешно впрочем, за "президентска партия". В реда на нещата е новата формация да бяга от аналогии с АБВ (и от такива с предхождащата я Евролевица): и двете начинания бяха свързани с излизане от БСП на знакови за партията лица и опити за "късане на живо месо" от нея, както ги обвиняват до ден днешен правоверните социалисти.

Засилващите се критиките на Манолова към правителството на четворната коалиция често са удари в десетката. За социалните пробойни в бюджета. За гафа с пенсиите. За това, че правителството не противодейства ефективно на цените на тока и горивата въпреки мораториума. За неефективността на внесения от Нинова законопроект за колекторските фирми, облагодетелстващ банките и фирмите за бързи кредити. За да е успешна новата левица обаче, тя трябва да представи не само идеи за социални буфери, но и далеч по-смела визия за България. В която освен, че ще има нов главен прокурор и ще бъде реформирана правосъдната система, ще се работи за реална "социална държава", каквато е предвидена в Конституцията. Трябва да бъде "написан" и увличащ към действие разказ за бъдещето. Трябва да поеме риска, че

но и от корпоративните медии. А това чертае нова сфера на активност - за реформа на обществените медии, за да служат те повече на хората, както и на системата за разпределяне на държавна реклама в медиите, която да стане по-прозрачна и по-ефективна.

В бойното кръщение на новата формация освен критичния прочит от лява перспектива на новия бюджет трябва да има и смел, но добре обмислен план за данъчна реформа. Независимо от традиционните вражди в лявото политическо и обществено пространство, може да се вземе позитивната енергия от амбициозната, но получила не особено голямо медийно внимание гражданска инициатива "Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци!". Тя беше подкрепена от "Солидарна България", КТ "Подкрепа", Колектив за обществени интервенции (КОИ), Автономен работнически синдикат, списание dВЕРСИЯ, сайта "Барикада" и др.

В края на 2017 г. инициативата внесе над 30 000 подписа в парламента с две основни искания - въвеждане на необлагаем минимум в размера поне на текущата минимална работна заплата и диференцирани, намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост. Целта беше постепенно намаляване на социалните неравенства. Логично е в днешните условия да се направи и закономерната трета стъпка, но само след солидна експертна подготовка: работещ проект за прогресивно подоходно облагане, за чиито ползи да бъде проведена силна разяснителна кампания.

Крайно време е българите вече да не бъдат плашени с един доказал се в повечето напреднали европейски страни ефективен инструмент за модерни училища и болници, пътища и железници, както и за политики за преразпределение с цел намаляване на болезненото социално неравенство в страната. Каква по подходяща задача за една прохождаща лявоцентристка партия с дългосрочни амбиции?