Не-война вчера, не-мир днес и занапред

Не-война вчера, не-мир днес и занапред

"Засега не виждам какво може да накара руснаците да престанат с тази недостойна мегапалячовщина. В цирка дрънчи тенекиен топ, а в Украйна, ако гръмне, ще гръмне истински."
"Засега не виждам какво може да накара руснаците да престанат с тази недостойна мегапалячовщина. В цирка дрънчи тенекиен топ, а в Украйна, ако гръмне, ще гръмне истински."
"Дневник" публикува есенцията от коментара на Деян Кюранов за напрежението между НАТО и Русия в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по TV+ и TV1 вчера. Целия разговор вижте във видеофайла в края на текста. Кюранов отговаря на въпроса: Какво става всъщност?
Не можем да кажем какво ще стане, защото не е престанало да става - сега.
Хегел казваше, че не можем да схванем и оценим едно нещо, преди то да е престанало да съществува.
Но с Украйна ние продължаваме да сме в една и съща ситуация на неяснота - получила се след словесната заплаха откъм Русия с ултиматумите, последвана от материалната военна заплаха от Червената армия.
И вместо да изясняват положението, изявленията на отговорни лица като президентите на САЩ и Русия още повече го замъгляват и объркват очакванията на света до абсурд.
След думите на Байдън, че руснаците ще направят война (и уточнението на датата - вчера, 16 февруари) - аз престанах да търся реален смисъл вече и в американското говорене. Казах си: "Байдън започна да се държи като Путин... а Путин се държи като Слави Трифонов! - mutatis mutandis." Лошо е, когато имаме политик а ла Слави Трифонов, начело на такава военна сила. А иначе и САЩ, и Русия сипят "послания", насочени към най-немислещата, най-неуката и най-лесно поддаваща се на внушения и люшкания част от хората.
Примерно - видеото с "руското напускане". Виждаме танкове, качени на жп платформи да минават някакъв мост; да приемем, че е Кримският. Само че на кадъра локомотивът ги тегли на запад - към Крим! - а не не изток към Русия. Същевременно през композицията се провиждат светлини, предполагаемо на бряг - което потвърждава, че ешелонът върви на запад.
И сега ще почнат "разяснения", че примерно, то било "снимано от другата страна", или че светлините са на кораби, не на суша, и пр. и пр. Руснаците идеално знаят за объркването, което уж доказателственият им материал ще предизвика. То им е целта - объркването, не доказването. И ако може, това объркване да стане от сега нататък привичен фон на международната политика изобщо...
Предполагам, че ставащото ще продължава да се тътрузи - може да върнат от границата контингент А, но ще изпратят за границата контингент Б, после ще дойде обратно и А, че си били забравили скиците с пастелчета от оная живописна местност, и пр., и т.н., и тем подобни. Засега не виждам какво може да накара руснаците да престанат с тази недостойна мегапалячовщина. Но в цирка дрънчи тенекиен топ, а в Украйна, ако гръмне, ще гръмне истински.
А за нас - какво? Напълно съм съгласен с квалификацията на Веселин Стойнев за поведениието на България - провинциализъм. Това не е единствено мижитурщина - може дори реално да сме по-решителни - само че от провинциализъм излизаме с поведение на мижитурки. От провинциално късогледство, като на нане Вуте, дека гледа от кьошка своята "държава" - защото за него държавата е къщето му с дворището околовръст. Каквото ни е гледането - такова и виждането.

Доктор по философия, завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Съосновател на неформалното сдружение "Екогласност" и на СДС, напуснал политиката през 1990 г. Оттогава работи в неправителствени организации; в Центъра за либерални стратегии е от създаването му. Автор на книгата "Политспомени".