За Ангел Джамбазки, "Хайл Хитлер" и други парливи въпроси

За Ангел Джамбазки, "Хайл Хитлер" и други парливи въпроси

За Ангел Джамбазки, "Хайл Хитлер" и други парливи въпроси
Дали евродепутатът Ангел Джамбазки познава историята и дали е имал предвид "германския поздрав", когато изпъна ръка в ЕП - не е напълно ясно. Изблиците на омраза и агресия имат обаче свое обяснение. Пак от историята.
"Хайл Хитлер" или "Зиг Хайл" - това възклицание с косо изпъната напред дясна ръка по времето на националсоциализма се нарича още "германски поздрав" и от 1933 година нататък постепенно става официалното "добър ден" и "довиждане" в така наречения Трети райх. В Италия Бенито Мусолини го трансформира в "римски" или "романски поздрав", а се смята още, че корените му наистина са в Римската империя. Историците виждат "Хайл Хитлер" като превърната форма на култа към личността на Адолф Хитлер. Поздравът тогава битува и във варианта "Хайл майн фюрер".
Дали българският евродепутат Ангел Джамбазки познава тези исторически детайли и дали изобщо е имал предвид "германския поздрав", когато вчера изпъна ръка в Европарламента - отговорите на тези въпроси са забулени в образователна и политическа мъгла. Видя и чу се обаче, че Джамбазки възкликна "Да живее Орбан" и "Да живее Качински". А "Да живее" отговаря именно на немското "хайл".
Когато мразиш всичко чуждо
Смръщените и гневни националисти от някогашния съветски лагер твърде много си приличат. Те се прекланят пред силния лидер, въздигат на пиедестал политическата конструкция, наречена "нация", говорят с апломб за "корени", "бащина земя", "кръвна връзка", за подвизи и героизъм.
Много често те гротескно разкрасяват националната си история с измишльотини за собствената уникалност и злодейската същност на съседите. Те мразят всичко чуждо и непознато, всичко, което разпознават като "несвое": бежанците, чернокожите, ромите, мюсюлманите, сексуалните малцинства, Сорос ... списъкът може да продължи още дълго. Исторически това някак си звучи доста познато.
Но защо националистите в новоприсъединилите се към ЕС държави ги тегли към подобен тоталитаризъм и изолационизъм, към агресия и доминация? Защо техните идеи са толкова популярни в съответните общества, които масово гледат под вежди либералните идеи, плурализма, човешкото и обществено разнообразие - че и демокрацията в крайна сметка?
На тези въпроси вече многократно е отговаряно: радиоактивното наследство от времето на съветската доминация все още излъчва в умовете и сърцата на източноевропейците.
Нагласи, които остават все още живи
Да не вярваш на властта, но да ѝ се подчиняваш безусловно, когато тя е достатъчно жестока, да не мислиш със собствената си глава, да мразиш и обичаш по заповед отгоре - периодът на полуразпад на тези нагласи е прекалено дълъг.
Впрочем два съвсем пресни (и много тъжни) сюжета ни го припомнят отново и отново. Точно поради изброените "съветски гени" в бившия "социалистически лагер" са много по-подозрителни към ваксините. И пак по същата причина толкова много руснаци смятат, че Западът е загнил и развратен. И че заедно с Украйна се опитва да стори зло на великата руска нация.
О, г-н Джамбазки, извинявайте! Съвсем забравих за Вас.
*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на българската редакция и на ДВ като цяло.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.