Когато избухна войната в Украйна, гледахме я с кръгли очи, като детенце, когато за пръв път в живота си се сблъска с това, че има смърт.

Е, във втория миг примигнахме и оттам нататък започнахме да си реагираме индивидуално: кой - с прилив на адреналин и енергия, кой - с истерия, кой - със ступор... И би било много интересно, нали, да си направим типология на реакциите, да обособим групи и групички на българско, че и на европейско равнище, та поне да научим повече за българското и европейското население към първата четвърт на ХХI век.

Но индивидуалните реакции, както и съответното им регистриране и осмисляне, вървяха до вчера. Защото вчера главнокомандващият на руските въоръжени сили Путин В. В. отдаде заповед руският ядрен арсенал да бъде поставен в най-високата степен на бойна готовност. Така че отново сме на "колективен етап на първа реакция", в който се налага наново да осъзнаваме ситуацията.

Ерго на нас светът ни е направено предложение, което не можем да откажем. Или да живеем в свят, управляван от Путин Първи - или да умрем под бойните му глави. Разумният избор е очевиден, нали?

Така че модифицираме метофората: детенцето, току-що научило, че съществува смърт, тутакси донаучава, че смъртта го заплашва него, лично, сега.

Когато Путин заповяда на своите послушни войници да започнат героично да убиват украинци и в отговор саможертвено да приемат смъртта от тях, управляващите в ред страни, включително нашата, решиха, че е уместно да уверят управляваните, че тяхната страна - и от там всеки, лично - сме били вън от опасност. От вчера тези уверения са нищо. В опасност сме всички, независимо в България ли живеем или в Нова Зеландия.

Лесно решение няма. Най-лесно е да обявим, че няма решение - и да се снишим с надеждата на малодушните. С мижитурското "Може пък и да ме подмине, зер "Бога не съм с камъни бил...". Или фаталистично да посипем мъдрости от сорта на: "Единственият добър начин да излезеш от шантажна ситуация е да не влизаш в нея." Но трябва да осъзнаем, утробно, че тук не помагат нито приказките, нито бездействието.

Нима руската ядрена заплаха ще блокира всяко действие на света? Всяко противодействие било невъзможно? Украинците начело със Зеленски вече ни показаха как се правят невъзможните неща: нали съпротивата против Голиат била невъзможна? А те застанаха на пътя на нещастните Ванки, гинат, отстъпват, контраатакуват - но не се предават. Можело, значи.

По-добре късно, отколкото никога - да направим сега като свят онова, което не направихме, за да не пуснем Путин до тук: да му се озъбим. Да започнем да изработваме световната антишантажна стратегия. Инерцията на света е огромна, той още се усеща разнолик и способен на, и призван към - индивидуални реакции. Обаче ще повторя - пред глобалната руска ядрена заплаха всички сме равни. Примерно китайските мълчаливи поддръжници на Путин от вчера насам сигурно са се позамислили, зер и те са част от света, който Путин плаши да пожертва на олтара на Всесветска Русия.

Ще каже някой умник: "Ама това на Путин не е сериозно, той само така си приказва - да плаши, никога няма да го направи наистина!" Но един журналист от Би Би Си (Стив Розънбърг) днес публично призна нещо, което сме правили всички, но за което гузно си мълчим: за поредица ситуации той си кавал: "Чак това няма да го направи!" - а Путин веднага го правел. Така че тая самоуспокоителна схема, приложена към Путин, не успокоява. И Путин, като си позволи веднъж да извива ръцете на света - той ще опитва пак и пак, независимо от предишните резултати.

А антишантажната стратегия вече се изработва - чрез проби и грешки, друг подход нямаме. Но дотук мисля, че налучкваме верните ходове. Светът не иска да се бие с Русия - но и не иска да има връзки с нея, защото е недостойно. Няма да работим с Русия: няма да летим за там - и от там да не летят към нас. Няма да си прехвърляме взаимно пари по взаимно изгодни договори - нека изгубим парите си. Няма да си играем с Русия - на спорт или на изкуство. Ще помагаме на Украйна в битките й за свобода и независимост. Ще приемем Украйна скорострелно в нашия Съюз. Ще отворим вратата на дома си за нейните "изгнаници клети".

Живеем исторически момент.

А като стигнахме до Историята - да викнем "Не!" на хибридния празник Трети март - за да не пропагандираме Путиновата империя под маската на благодарност към Александровата. Или към Съветската!