Питах на 15 февруари позната московчанка "Какво става, ще има ли война? Тревожиш ли се?" Тя отвърна: "Нищо от това, което се казва и показва, не е истина. Няма кой да ти каже основанието за "нашествието", защото няма такова. Разумът е напуснал света." "Значи няма да има война", не мирясвах аз. "Цялата работа е като "Wag the Dog". Как продуцират война в Албания, изцяло на екрана".

Моята позната е PR във втората по големина руска банка и най се претрепва от бачкане, когато Путин посещава годишния Business Forum. Уж не гласува за него, но го схваща като абсолютна неминуемост, като природно зло, което може да се махне само като свърши от само себе си; като отмине. Въпросната рускиня с апартамент срещу парламента не е мелодраматична хуманитаристка, а прагматична циничка без илюзии. Питах точно нея с тайната надежда, че има вътрешна информация; и че ще разсее страховете ми. И налапах въдицата.

Всички, дето сме на изток от Запада и на запад от Изтока отколе

Време да признаем, че вече години се занимаваме с това да се молим някак ураганът да ни се размине. И като помърморихме, па си затраяхме за Крим, ясно казахме на Путин, че го молим да ни се размине и да ни отмине горчивата чаша. Само че Путин не е природно зло, а чудовище с уши и очи, което ỳмре да мине за извънземно с неведоми путища. То чу и видя, че го молим.

Вече пети ден всичко, което вършим, което четем, което казваме, е белязано от неудобство и срам, задето не е достатъчно посветено на Украйна, на нейната кошмарна участ на безпричинно нападната от десетократно превъзхождащата я военна машина на Русия. Много хора казват, че не е останало място за думи, че трябват дела в помощ на народа на една слаба и оставена да се оправя сама страна. Разбира се, Европа и Америка разполагат с невоенните инструменти да прискрипят Русия, икономиката ѝ, способността ѝ да подхранва военната си машина и вече я превръщат в световен парий, в глобален отхвърленик: от Swift, затворените летища, блокираните банки и олигарси, оръжието за Украйна до отказаните ШЛ, F1 и мачове с руснаците.

Всичко това отпраща посланието: Русия в лицето на президента си диктатор и на силовите структури, които осъществяват волята му, е световен побойник, при това твърде силен; може да бъде пречупен със сила, но силовото противопоставяне не само би означавало загуби и жертви, но и ще превърне опълчилите се в заложник на насилника, ще ни направи на свой ред насилник.

Наистина крайната мярка срещу побойника е да бъде набит. Но задължителна предварителна мярка е всички да откажат да играят с него: да го изолират, да прекратят всякакви отношения и обмени, всякаква размяна на езици, всякакво общуване посредством стоки, услуги, пари, думи, дори чувства.

Логично е този световен bully да бъде радикално отрязан, зазидан в собствения си СИВ, в частния си Варшавски договор, в персоналното си КГБ, в личния си ГУЛАГ и нито да приемаме, нито да предаваме от и към него. Побойникът следва да бъде третиран тъй, както племенните култури се справят със злодея: те го обявяват за обзет от бесове, преместват го в самотна колиба извън племето, по правило продължават да го хранят и поят, но не говорят с него, радикално го изличават като човешко същество. Този акт на остракиране, твърди Леви-Строс, неминуемо води до смърт не поради глад и жажда, а поради това, че осъденият постепенно се убеждава, че действително е обзет от бесове, спира да се храни от срам и вина или пък полудява. В момента Западът прави точно това и това е мощен и надявам се ефективен ход.

Все пак той предпоставя Путин и неговото обкръжение, пък и мнозинството руснаци, гласуващи за него, да са част от същата система на вярвания, да споделят същите възгледи и ценности като племето на западната цивилизация. Проблемът е, че Путин атакува Украйна именно за да заяви радикалното си различие, за да се разграничи пределно от света на общоприетото, за да се обяви за несъизмерим с останалия свят. Тази война е срещу Украйна, но символично тя е срещу Европа и Запада.

И желае да се самозаяви като терорист.

В лицето на Путин и неговите руски хора Западът е деградирал до стадо от разглезени лигльовци и лигли, състоящ се отчасти от лесбийки и педерасти, отчасти от толериращи педерастите символични пасивни педали, управлявани от жени или мъже с меки китки. Според него Западът е в процес на западане и разпад, първо, защото е затънал в самодоволно благополучие, от което не е готов да се откаже, и така е загубил съпротивителни сили, станал е морално и ценностно слаб по силата на девалвацията на героичния код на доблест, храброст, саможертва и мъжество.

За Путин на Запад вече няма "мъже" и на никого няма да му стиска да му се опъне не защото не е по-силен от него, а именно защото не е готов на никакви загуби, освен материалните, т.е. не е готов за саможертва, героизъм и смърт. Т.е. за Путин е очевидно, че единственото, което Западът ще посмее да му направи, е да го третира като побойник, с който ще откаже да си играе. Само че той и без това не вижда с кого може да си играе на Запад. Още повече, че диктаторският и ултраски тренд на Запад като да забуксува: Тръмп загуби, Германия олевя, Макрон ще оцелее, а Джонсън и Орбан се клатят. И все пак, след Тръмп, Меркел и Ковид, Западът му се чини отслабнал и безволев да му се опълчи.

и в същото време е отблъскващо родна и близка, блудна дъщеря. За него и крепящите го Украйна е шлюха - жена, напуснала семейството и дома, Нора някаква, мръсница и последователка на Европа, митологичната левантинска принцеса, полъгана от бика на Запада, похитена и забременена на чужд европейски бряг, от което са се пръкнали и инцестната евроедиповщина, и еврозоофилията на Пазифая. Нападайки Украйна, Путин напада перверзната Европа, изоставила източните си дом и семейство и търсеща дом, закрила и добруване на Запад.

Освен това за него Украйна е хан, преходна държава, посредник, лишен от субстанция и вътрешно основание, страна, която живее от това, че осигурява суровинните доставки, които той праща на западащия, но плащащ Запад. Някаква уж отбила се малорусийска блудна щерка и блудница, която продължава да смуче от цицката на Матушка Русь. Страна, избрала си евроеврейски шоумен, вместо свой от КГБ. Затова за Путин войната е всъщност наказателно мародерско изнасилване на Украйна заради това, че го е изоставила, полъгана от Запада и на всичкото отгоре успешно е заченала от него и демокрация, и свободна воля, и самоопределение. Както Жижек хубаво показва, изнасилвачът е по правило импотентен комплексар, путьо, който държи да се покаже като мъж.

Затова à la guerre comme à la guerre. Санкциите и изолацията няма да са достатъчни. Те не спасиха Украйна след Чечня и Крим, няма да спасят и Европа след Украйна. Путин следва да бъде кастриран окончателно, дето вика Жижек, като подкрепим по всякакъв начин Украйна, тъй щото тя да ритне в топките и унижи изнасилвача. Така най-накрая ще му покажем колко всъщност му е малък, спаружен и за нищо не става.

Украйна понастоящем е троянският кон на Европа. Тя беше оставена пред портите на руската крепост, но Русия избра да си я вкара вътре в двора. Троянският кон Украйна е

Достойното за възхищение място на сладкогласен кастрат.

Когато бях в руската, учителката ни рускиня, женена за български адмирал, ни разказваше колко била ядосана, когато видяла по телевизията как руски танкистчета в Прага през 1968-ма били запалени в танка си и изгорели живи в него, защото не посмели да излязат, за да не бъдат разкъсани от озверялата тълпа. Аз плахо попитах какво са правили руските танкисти в Прага.

Изгледа ме руската ми учителка с невярващи очи. И се разплака. Пред целия клас.