Забранени думи, или за цензурата по време на война

Забранени думи, или за цензурата по време на война

"Докато думите променят значенията си, какво правят българските интелектуалци? Някои вече протестираха. Но толкова други хора на словото чуват ли се?"
"Докато думите променят значенията си, какво правят българските интелектуалци? Някои вече протестираха. Но толкова други хора на словото чуват ли се?"
Коментарът е препубликуван от "Литературен вестник". Заглавието е на "Дневник".
Докато гледаме вцепенени чудовищната гледка - как агресията на Русия срещу Украйна постепенно превръща пред очите на света Третия Рим в нов Трети райх - почти не обръщаме внимание, че едно от първите неща, които прави всяка завоевателна война, е да въведе цензура.
Замразяват едни думи, за да нажежат други. Медийният регулатор Роскомнадзор спусна нареждане "текущата операция на руската армия" да не се нарича "война". Указанието се оказа толкова влиятелно, че дори българският министър на войната не посмя да нарече руската инвазия с това име - вероятно по висши политически съображения.
Думите не спят. Скоро подмяната може да обхване още назовавания:
Вместо износ на диктатура - установяване на демокрация; вместо путинизация - денацификация; вместо Украйна - Киевска Рус, а като съвременен синоним - Украинска народна република; вместо чеченски банди - чеченски отряди за освобождение; вместо смъртно наказание - общественополезна евтаназия и т.н.
Но да оставим тази работа на професионалните цензори и да попитаме: Докато думите променят значенията си, какво правят българските интелектуалци? Някои вече протестираха: Българският ПЕН Център, отделни гласове... Но толкова други хора на словото чуват ли се? Мълчат или просто не говорят - от свое име? Или чакат следващи общи декларации и открити писма, за да се присъединят? Или да не се присъединят? Или да замъглят изговореното в очакване на новия речник?
Страхуваме ли се? Да не би отново да пристигне Трети украински фронт откъм североизток? Или да спрат да ни канят на литературни фестивали в Подмосковието или на базата в Камчия? Или ще секнат помощите от фондове за братско междукултурно сътрудничество? Да не би да блокират преводите ни на руски език? Страх за живота си ли изпитваме, или страх от пропуснати ползи? Или просто толкова обичаме Русия, че не виждаме как авторитарният режим в нея се превръща в тоталитарен по най-ефикасния начин - чрез нахлуване в друга държава?
Да започнем оттук: Инвазията на Русия в Украйна е война - агресивна и завоевателна. Нищо друго. И точните български думи за нея чакат своите автори.

Проф. Пламен Дойнов, д.н. е ректор на Нов български университет от 01.07.2020 г. Преподава история и теория на литературата, академично и творческо писане в НБУ. Проф. Дойнов е сред основателите на департамент „Нова българистика“ и два мандата негов ръководител (2012–2020). Автор на идейния проект и директор на научната програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“. Поет, драматург и литературен историк.