Националният ни празник, 3 март (19 февруари по стар стил) е денят, в който през 1878 г. се подписва предварителен мирен договор между Руската и Османската империя. Това не е събитие, в което българи са имали някакво участие. Нито е денят, в който се създава българската държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. Трети март е ден, в който някой друг отвън, един Голям брат, един руски цар, ни е "освободил от робство". Впрочем на същата дата, 3 март (19 февруари по стар стил) през 1861 г. император Александър II е издал манифест за отмяна на крепостничеството в Русия. Затова всъщност е наречен Цар Освободител.

Някои хора и до днес се възмущават от историческия термин "османско владичество" и с гордост настояват, че дедите ни са били роби. Думата "робстово" у нас ( но не в Гърция или Сърбия) се ползва още от Възраждането като метафора за Османското господство. Разбира се, през петте века на османска власт българите са нямали своя държава, били са подтискани, били са сегрегирани. Имало е моменти на голяма жестокост. Но все пак сме били данъкоплатци със своя собственост, земя, добитък, със свои черкви. Робът е окован във вериги. Той се продава и купува на пазара - като стока. И обикновено не се освобождава сам. Освобождават го с императорски декрет или с президентска прокламация. Освобождава го Големия брат.

Ако ползваме думата робство като метафора за чуждо господство и тирания, по същата логика можем да говорим и за съветско робство у нас, макар и по-кратко. Но не, обратно, по комунистическо време ни учеха, че съветската армия е наша освободителка. Имаме си и до ден днешен паметник, най-високият в центъра на София, изобразяващ съветски войник с издигнат високо над столицата автомат. Паметник, на който пише "На съветската армия освободителка от признателния български народ". Сега е момента той да бъде преместен от Княжеската градина.

Учеха ни, че на 9 септември (тогава нашия национален празник) България не е била окупирана от Червената армия, а е била освободена. Пак от робство. Но този път фашистко. С други думи Големият брат от североизток е нашият двоен освободител. И ние, двойно освободените роби, трябва с преклонена глава да му целуваме ръка.

Наистина през 1878 година можем да говорим за освобождение отвън - вследствие на Руско-турската война. И можем да бъдем благодарни както на руския, така и на украинския народ и на другите народи, влизали тогава в пределите на Руската империя и воювали в Руско-турската война. Докато на 9 септември 1944 г. не можем да говорим за друго, освен за съветска окупация. С 45 годишни ужасни последици за България.

Трети март може да продължи да се празнува. Но не като национален празник. Далеч по-подходяща дата за български национален празник е 16 април. Това е денят, когато през 1879 г. се подписва Търновската конституция. Това всъщност е рожденият ден на Третата българска държава.

Но с Берлинският договор се създава освен Княжеството България и Източна Румелия. А в пределите на Турция се връщат Македония, части от Тракия и Родопите. Така че едва със Съединението на 6 септември 1885 г. България се явява на картата на Европа почти в днешния си вид (само без Благоевградски окръг и по-голямата част от Родопите).

Так че денят на Съединението също е достоен за национален празник.

Шести септември не беше официален празник по комунистическо време. А 22 септември, Денят на независимостта, изобщо не се празнуваше. По понятни причини - Русия се противопоставя на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а на 22 септември княз Фердинанд става бългаски цар. На 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е обявена Независимостта на България. Така че този ден също може да ни бъде национален празник.

За мен двете най-подходящи дати за български национален празник са 16 април - денят на Търновската конституция, и 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, денят на българската и общославянска азбука и култура. 24 май (11 май по стар стил) започва да се празнува у нас още преди Освобождението, първо в Пловдив през 1851 г.. Това е най-светлият и оптимистичен, най-българския празник. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както пише дядо Вазов.

Глаголицата, а не кирилицата, е дело на светите солунски братя. Но кирилицата е създадена в Първото българско царство, от техните ученици ( и е назована с почит към учителя), вероятно от Св. Климент Охридски или друг от учениците, в края на 9 век. Русия приема от нас християнството и кирилицата, както и светите книги в превод на старобългарски (черковнославянски) век по-късно. Но и с 24 май - най-светлия празник, свързан с големия наш културен принос към света - има един малък проблем, и той е, че църковния празник на Св. Св. Кирил и Методий е на 11 май, а светският празник - на 24 май.

Всички изредени дотук празници, разбира се, трябва да продължат да се честват. Но не мисля че деня на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя, денят в който "Русия ни освобождават от робство", е редно да бъде националният ни празник.