Отвъд обичайните обяснения: Защо една трета от българите подкрепят войната на Путин
Авторът е юрист и икономист. Коментарът му е написан за "Дневник".
Преди няколко дни "Алфа рисърч" изнесе данни, че ако през периода 2020 - 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за Путин при само 20% отрицателни, то за първите четири дни на войната срещу Украйна Путин губи над половината от популярността си в България, като сега позитивните мнения намаляват до 32%.
В социалните мрежи такава промяна в обществените нагласи обаче не се забелязва. Познати и непознати водят батални клавиатурни битки "за" и "срещу" войната с използване на пълния арсенал виртуални оръжия, от взаимно банване до публични проклятия Част от подкрепата в социалните мрежи несъмнено се дължи на фиктивни профили, експлоатирани от тролски фабрики с цел хибридна пропаганда. Но това не променя факта, че една трета от "традиционно толерантния" български народ подкрепя непредизвикана, жестока и антихуманна агресия, граничеща с геноцид, водена от неуравновесен диктатор.
Масовата подкрепа за политиката на Путин, включително за сегашната брутална война, е неоспорима. Действията на Путин, за каквото и да се отнасят, трайно се подкрепят от множество българи, дори наши близки, включително високоинтелигентни хора с широки познания и критично мислене.
Каква е причината за подкрепата за Путин и противопоставянето му на Европа и демократичния свят? На какво се дължи този феномен, след повече от 15 години членство в ЕС и безспорните всестранни ползи за всички от принадлежността ни към ЕС и интегрираността ни в западната цивилизация?
Стандартните обяснения са известни - "традиционното русофилство"; "робския манталитет", изразяващ се в преклонение и подчинение на силата; масирана руската хибридна пропаганда, доминираща в българските медии; "простотията на българина", разбирана като ниско образование и липса на критично мислене; грубия житейски прагматизъм и морален релативизъм; влиянието на бившата ДС Но според мен обяснението за подкрепата за Путин в България трябва да се търси отвъд тях, защото те не са първопричината, а само насочват и способстват за ефекта й.
Хранителната среда, от която израства подкрепата за Путин, е достигнатото драстично високо ниво на социално неравенство в България.
Как действа неравенството
Механизмът, по който неравенството определя възприятията и мотивира поведението на хората, е социалното сравнение, т.е. съпоставянето на собствения социален статус (доходи, потребителски възможности, благосъстояние) с този на другите. Определящо е именно сравнението на дохода и произтичащите от него потребителски възможности с тези другите, не абсолютния им размер. По силата на човешката природа сравнението с чуждия по-добър социален статус създава желан за подражаване модел на потребление. В две общества със сходен БВП на глава от населението, но с различна степен на неравенство, хора с еднакви по размер доходи могат да имат съвсем различни възприятия за собственото си благосъстояние и съответно различни индивидуални и групови реакции към него.
Многобройни изследвания доказват, че високите нива на неравенство отключват процеси на дезинтеграция в обществото. Толкова е голяма разликата по доходи и благосъстояние и несравними потребителските модели, че различните социални слоеве се обособяват като групи "свои" и "чужди" (последните са всички останали, но най-вече "елитите"), като възприемането на "другите" и отношенията между различните групи се характеризират с недоверие и дори отрицание. Високото неравенство има множество последствия не само за пряко засегнатите групи с ниски доходи, но и за обществото като цяло, но тук ни интересуват единствено ефектите от неравенството върху възприятията и отношението на българите към политиката на Путин.
България - страната с най-високо неравенство в ЕС
Неравенство се измерва с различни показатели, като един от най-популярните е т.нар. "Джини коефициент". Той характеризира разпределението на доходите в едно общество, т.е. на разликата в благосъстоянието на бедните и богатите в обществото, в скала от 1 of 100. Стойност 0 показва пълно равенство в доходите, а стойност 100 показва максимално неравенство (един човек получава всички доходи).
През последните години България трайно е водеща страна (първа или втора в класацията през различните години) по неравенство в ЕС. По данни на Световната банка през 2018 г. България е с Джини коефициент около 41, идентичен с този на САЩ, и значително по-висок от средния за ЕС от около 30.
При това драстично ниво на неравенство общностното ни сцепление е силно ерозирало. Българското обществото постепенно се дезинтегрира в социални групи по имуществен признак, затворени в себе си и отнасящи се с недоверие и дори враждебност към другите, особено към несправедливо (според тях) формиралите се "елити" и особено към политиците. Редица изследвания показват, че групата на хората с нисък социален статус, които са изправени пред перманентно високо неравенство и трайно усещане за социална безперспективност, е изключително многобройна. В тази група влизат не само живеещите в реални материални лишения, но и тези, които макар и над този праг, все пак не са в състояние да следват потребителското поведение на елитите, дори на т.нар. "средна класа", концентрирана основно в големите градове. У тази голяма група хора, иначе разнородни по професия, житейски опит, образование, познания за света, се поражда стремеж за противопоставяне на "несправедливостта" на ниския си социален статус и безперспективност. Този стремеж се изявява и материализира в отрицание на статуквото чрез алтернативно обществено поведение (да действаш "напук"), а в идейно отношение - в подкрепа за алтернативни модели на обществено устройство и управление.
Точно тук се появява и Путин с неговата политика и пропаганда.
Връзката между неравенството и подкрепата за политиката на Путин
Проруската антизападна пропаганда, която е изключително мащабна и на практика мейнстрийм в България от поне 2014 г., целенасочено и много умело представя демокрацията и либералната пазарна икономика - а оттук и "Запада", в т.ч. ЕС и САЩ - като "виновни" за несправедливото положение на тези големи групи маргинализирани общности, като същевременно им предлага Путин като антисистемна алтернатива в умело изграждания му образ му на извънсистемния играч, смело бунтуващ се срещу "двуличието и несправедливостта". Неговата вътрешна и външна политика се лансират като алтернативен модел за държавност, и в крайна сметка като алтернативен път за постигане на справедливост. Това пропагандно внушение са наслагва върху специфичния за България (и другите източно европейски страни) пресен спомен от това как протече "преходът", т.е. процесът на социално разслоение след краха на относителното равенство при социализма, и доминиращата у българите представа за неговата "несправедливост".
Това, според мен, е първопричината за значителната подкрепа за руската инвазия, стигаща в някои случаи до неприсъщо за българите безсърдечие и жестокост, не сама по себе си пропагандата или "традиционното русофилство". Последното е един обективно неверен мит, най-малкото защото по-младото поколение не знае почти нищо за Русия извън общото пропагандно облъчване.
Именно със социалното неравенството като причина може да се обясни и факта, че сред поддръжниците на Путин в България има и твърде много образовани и иначе културни (във всяко друго отношение) хора. "Преходът" маргинализира не малка част от тях. Обидата от ниския социален статус и усещането, че животът се е отнесъл несправедливо с тях, вина за което - според пропагандата - в крайна сметка имат Западът и "привнесеният" от него капитализъм, ги мотивира да отричат този социален модел и да подкрепят Путин като негова алтернатива.
На високото неравенство в България се дължи и масовата подкрепа за всичко, възприемано като "антисистемно": антисистемните партии (преди "Атака", сега "Възраждане, в бъдеще някоя друга), отричането на КОВИД и антиваксърството, масовото разпространение на конспиративни теории от всякакъв вид, борбата за "защита на традиционните ценности" и срещу "джендъризма" (каквото и да означават те), силния обществен отклик на видимо безумната теза за заплахата от отнемане на деца от родители им, ксенофобията и антиимигрантските настроения, възприемането на България като "колония на ЕС (въпреки, че България е от най-големите нетни бенефициенти на финансиране от ЕС на глава от населението), и др. под. Разделението между българите под влияние на неравенството, достигнало до степен на противопоставяне, е вече трайно, устойчиво състояние, което ще се активира и възпроизвежда във всяка що-годе конфликтна ситуация, по какъвто и да е по-съществен нов повод....
Има ли път напред
Учудвам се как начетени и умни хора, говорещи от екраните, са искрено объркани и не виждат причината за разделението, я тя през цялото време е пред очите ни. Предстоят трудни времена и българската интелигенция трябва най-сетне да излезе от постсоциалистическия си ступор, да заявява проблемите и да предлага пътища за решаването им.
Първата стъпка за преодоляването на разделенията и реанимирането ни като общество е да осъзнаем причината за бедствието. Да я осъзнаем като общност и да заставим политиците да направят нужното за нейното преодоляване. Примери и работещи решения за това в демократичния свят има достатъчно. Пътят няма да е лек, но това е единствената вярна посока, ако искаме България да я има.
Наистина вярвам, че тогава заклинанието на пропагандната омая ще падне от само себе си и всички ще се събудим като нормални и добри хора, каквито мисля, че в крайна сметка сме.
