След привидното отменяне на рестрикциите, на изискването за зелен сертификат и разхлабването на някои от мерките българинът реши, че вече с COVID-19 е приключено и престана да спазва мерките. Идете в който и да е столичен мол и ще видите, че две трети от хората даже не използват предпазни средства.

В същото време продължаваме да регистрираме все по-увеличаващ се брой случаи, всъщност очакваме настъпването на поредната вълна.

За мое учудване при намаляващ брой официално регистрирани случаи за страната в моята практика те се увеличават. Категорично неглижират проблема, даже станаха много смели - с изявени симптоми на COVID-19 директно пристигат в кабинета, даже не се обаждат предварително, излагат на риск да заразят останалите хора, както и екипа ми, с който работим. Включително даже си носят положителните тестове, за да ги покажат и да ги интерпретираме, което е безотговорно.

Българският пациент в наз 80% от случаите има профил на безотговорен. От тази пандемия се оказа, че българският пациент е голям разбирач по въпросите на здравеопазването. А всъщност голяма част са здравно неинформирани. Българинът е свикнал най-често да реве за своите права, но категорично отказва да признае, че има и задължения.

Всеки един общопрактикуващ лекар всеки ден в своята практика е подложен на телефонен тормоз, тормоз през вайбър, месинджър или мейл от пациенти, които отказват да дойдат до лекарския кабинет за преглед, а се обаждат и нареждат, повтарям, нареждат на лекаря каква им е диагнозата, какво лечение трябва да бъде предписано и че трябва да им бъде пуснат болничен лист.

Категорично искам да заявя, че българският пациент, избирайки си личен лекар, сключва договор с него. Той е длъжен да се запознае със своите задължения, освен права, да ги спазва, да уважава работното време на общопрактикуващите лекари, да уважава установения ред за преглед и диагностика в кабинетите и да не нарежда на българския лекар. Ако пациентът желае да си поставя диагноза и да се самолекува, може да се обърне към врачки и баячки. Но когато идва при лекар, той търси неговото професионално мнение.

В противен случай се получава следният парадокс - българите в социалните мрежи ругаят лекарите, но не си задават въпроса: какво можех да направя аз, за да се предпазя от COVID-19, да не стигна до болница или, не дай си боже, до летален случай.

Към днешна дата контрол за мен няма. Не се упражнява никакъв контрол и спрямо влизащите с бежанската вълна чужденци. РЗИ няма яснота как ще процедира с украински граждани със симптоми, които са настанени в домовете на български семейства. Тоест не се обхващат тези хора, не се обхващат респективно контактните. И заразата се разпространява.

Отделно от това, когато всеки ден преглеждам деца или възрастни със симптоми на вирусна инфекция, най-често оправданието е: "Ми аз съм настинал", "Пих студена напитка". И директно си идват в кабинета. И даже се смеят: "Ами доц. Мангъров нали каза, че ще премине през нас, какво толкова драматизирате!". Само че не пожелавам на никого да стига до болница.

Такива пациенти се опитваме да ги убедим да се тестват официално, за да могат да бъдат сложени под карантина. Защото това е другият проблем - голям процент от положителните не са тествани официално, налага се да ги лекуваме и да разчитаме на тяхната добросъвестност да се самокарантинират. Което не се получава, тъй като те продължават да се разхождат напред-назад. И за съжаление, когато станат зле, чак тогава вече тичат до спешните центрове, тичат до болниците и почват да крещят хорово, че в България здравеопазване няма.

Не е така, в България има здравеопазване, има изграден ред и структури, само че българският пациент не желае да се придържа към този ред. И е по-лесно да вика: Нарушиха ми правата!

Имунизационната кампания е умряла в България. Към днешна дата е приключила. Хората се страхуват от ваксините и предпочитат да се информират от социалните мрежи, а не се доверяват на своя лекар.