Министерството на образованието отвори електронна платформа, в която пита учителите подходящи ли са за съответната възраст на учениците и разбираеми ли са за тях темите и термините в учебния материал, включен в учебните програми? До каква степен се усвояват новите знания? Постигат ли се очакваните резултати? Достатъчно ли са междупредметните връзки?

Първо да кажа, че подобна анкета сме попълвали точно преди 5-6 или повече години, когато въвеждаха новата система в гимназиите. И тогава с колегите по всички предмети алармирахме, дайте да поговорим. Не може да се натрупва материал по този начин в учебните програми. Никой не ни чу, предполагам, и днес ще е същото. Обяснението ми е, че едни и същи хора циркулират и усвояват средства, някои разбират какво правят, други - не.

Това мое опасение беше потвърдено от проф. Анна-Мария Тотоманова в интервю пред Веселин Дремджиев: онези, които пишат програмите, пишат и учебниците, разбрах, че има и други комисии за одобрение, може и там да участват. Към днешна дата, очевидно и отново, някой иска да отпечатва учебници, защото промяната на програмата води до това и да прибира пари от родители и от обявени процедури. Продължавам да питам защо не направихме добри и олекотени програми преди 5-6 години, а от там и учебници, защото двете неща са свързани.

Политическият фактор също е ясен, БСП е решила да се меси пак по въпроса с Червената армия и комунизма. Последното го разбирам освен по поетите ангажименти на партията за промяна на учебниците и от едно интервю на участник в съставянето на програмите по история. Проф. Евелина Келбечева в интервю за ТВ1 казва следното, преразказвам, получили са две забрани от МОН преди време при обсъждане на програмите по история: да не се споменават съветската окупация, както и процесът на подготвяне на България да стане република на СССР.

Нещо, свързано с това, но в друга посока, каза в интервю пред мен за Портал "Култура" и доц. Бойко Пенчев преди няколко години: когато доц. Пенчев започва да работи по програмата по литература, предложенията за изучавани автори са били до 9.IX и новата комисия, в която е участвал, се е преборила за по-съвременни имена. Виждам, че 12-и клас приключва с поета Борис Христов.

Аз съм гимназиален учител, но реших да видя какви са въпросите към учителите, които преподават във втори клас български език. Очевидно някой колега е преписал съдържанието на учебник по фонетика и е решил да зададе цели 30 въпроса на началните учители, и то само на първа страница, скалата е от едно до пет:

И всичко това за втори клас, и по този начин. Силно се надявам учебниците за втори клас да са добри, но се съмнявам, като виждам теоретизирането. В противен случай не можеш да накараш някого да обича буквите, словото, четмото и писмото, себе си, мама, тате и България. Да сложат в комисията начални учители, сигурна съм, че те ще обяснят: фонетиката не е претенция, тя е практика, т.е. част от всекидневието ни.

Избрах да попълня анкетата за десети клас, литература. Това е краят на първа гимназиална степен, която не можа да се осъществи според замисления план. Но отново не говорихме затова. Никой не може да каже за какво служи изпитът по български език и литература (БЕЛ) и математика в 10-и клас. Идеята беше да е вход/изход за нещо, да се създаде диференциране и конкуренция. Очевидно не се получи.

По ключови думи открих откъде са взети въпросите в анкетата. Става дума за т.нар. книги за учителите на няколко издателства и, нормално, публичната програма на Министерството на образованието и науката. Не е лоша идеята, пита се как и дали учениците възприемат учебния материал. Въпросите ми се виждат твърде конкретни, за да се отговори обективно. Има и още един проблем: на никого вече не му се занимава с поредната анкета.

Истината е, че практическото знание пак ни убягна, и по новата програма, която бързо се оказа стара. Не казвам, че няма добри практики и добри неща, които се случват. Ако целта е пак да се пишат учебници: да го направят, без да ни питат и да ни губят времето.

Предвидливо е отдалечена във времето анкетата за модулите и програмите за 11-12-и клас. Независимо от целия този хаос, в който ни вкарват поне 20 години, има някаква инерция и добра воля, заради които училището ни върви (някак). Рутината и консерватизмът, съчетани с дигитализацията и обновената база на повечето места, съществуват мирно и кротко, пасват си по странен начин. Усещането, че си на най-важното място, училището, е някакъв умален възрожденски облик по нашите ширини.

Иначе министърът на образованието акад. Денков през седмицата сподели, че до края на юни ще приключи прегледът на учебните програми от учителите. Те ще бъдат изчистени от академични термини и където е възможно, ще се включат повече практически примери и знания, свързани с всекидневието. След това ще започне и прегледът на учебниците. В много от тях авторите били използвали надграждане с академични знания, които не следват директно учебните програми.

Съгласна съм, че има "надграждане" с академичност, защото колегите не успяват да се ориентират, но директно следване на програма по литература няма. Хуманитаристиката и по нашите земи, независимо от сивите и недобросъвестни лобита, е изоставила догматизма и буквализма.