Какво е националният интерес? Словосъчетание, което ще чуете от много политици. Разбира се, всички те смятат, че представляват националния интерес и едва ли ще чуете политик, който да ви каже, че работи срещу него. Но тук се поражда парадоксът хора с напълно противоположни позиции да твърдят, че представляват националния интерес.

Този епизод на "Гласът на Капитал", с водещ Йоан Запрянов, e по-различен. Вместо да обърнем внимание на най-важната история от изминалата седмица или какъвто и да било конкретен актуален проблем, ще ви предоставим две гледни точки за това какво е националният интерес. Първата е на Веселин Методиев, бивш вицепремиер на България и министър на образованието в кабинета на Иван Костов, четири мандата народен представител. Втората е на професор Иво Христов, три пъти народен представител от БСП и геополитически анализатор.

Тазседмичният брой идва и с уточнението, че идеята за него се роди от предаването "Политически некоректно" по БНР миналата неделя. Водещ беше Петър Волгин, а темата - дали днешните управляващи защитават националния интерес. В предаването гостува Костадин Костадинов, лидерът на "Възраждане", а след това имаше и други мнения по темата, на слушатели и журналисти.

Впоследствие това предаване стана широко известно до голяма степен именно заради интервюто с Костадинов. В него словосъчетанието "национален интерес" беше използвано десетки пъти, без в нито един момент да бъде уточнено или дефинирано какво точно е националният интерес. Костадин Костадинов претендира да го защитава, но, разбира се, за същото претендират и всички останали политици - Кирил Петков, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Христо Иванов, Стефан Янев и така нататък.

Затова в "Гласът на Капитал" ще се опитаме да ви дадем именно тази липсваща дефиниция, без да ви гарантирам, че ще успеем, но ще ви дадем мнението на двама гости със силно различни възгледи - такива, каквито са и на голяма част от българите. И двамата са били избирани на публични позиции, съответно носят със себе си и тежестта на гласоподавателите. Същевременно те не са активни политици, което в случая може да се разглежда като плюс, защото не са ограничени да изразяват мнението си.