Граждански организации: Подкрепа за хората с умствени затруднения, а не лишаване от права
"Дневник" публикува със съкращения становището на 18 граждански организации, изпратено до Временната парламентарна комисия за обсъждане на промени в конституцията. Пълния му текст четете в прикачения файл.
Ние, долуподписаните организации, сме включени в дебата по изработване, а впоследствие - и в процесите по влизане в сила и ратификация на Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на хората с увреждания (Конвенцията). В последните 12 години непрекъснато работим за това хората с
интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми да могат да участват пълноценно в обществения живот, да имат възможност да работят и постигат своите мечти.
Дебатът дали следва да се отмени институтът на запрещението и с какво да се замени се води от 2012 г., но все още не е намерено трайно решение на този въпрос. С оглед на поставената задача на специалната временна комисия за промени в конституцията бихме искали да поставим въпроса за отмяна на текста, свързан със запрещението (чл. 42, ал. 1).
Съображенията ни за това са следните:
1. Действащата конституция прокламира, че Република България е правова държава и че държавата гарантира достойнството и правата на личността (чл. 4, ал. 1 и ал. 2), а според чл. 6 - всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Принцип на правовата държава е, че законодателството отразява и развива принципите и правата, прокламирани в конституцията.
Достойнството на личността като конституционноправна категория не е израз на субективно усещане за значимост на отделната личност, а обективно свойство, произтичащо от цялата правна и социална система на едно общество, което уважава индивидуалните права и свободи, като институциите, от своя страна, служат на
гражданите и на публичния интерес. В конституционната и политическата теория това основно право на достойнство намира израз в изискването на всяко лице да бъде признато и гарантирано основополагащото право на равно уважение и зачитане.
(...)
Не е допустимо да се въвеждат каквито и да било ограничения на свободата и равенството на лицата, които да са основани на тяхното физическо или психическо състояние.
Принципът за равенство на всички пред закона, намира конкретен израз в забраната за дискриминация и недопускането на ограничения в правата на лицата, основани на изрично посочени в Конституцията признаци. Сред тях е и признака "лично положение", който включва и различните видове увреждане. Доколкото с чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството се въвежда ограничение на основополагащото право на дееспособност на лицата, страдащи от психически увреждания и интелектуални затруднения, тази разпоредба се явява в пряко противоречие с чл. 6, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България (КРБ).
2. Текстът на чл. 42, ал. 1 от КРБ урежда възможността за упражняване на активно избирателно право, като поставянето под запрещение е посочено като основание за лишаване от това право. Разпоредбата на чл. 42 води до автоматичната дисквалификация на хората с интелектуални увреждания и психично-здравни проблеми, поставени под запрещение, от политическо участие, което е непропорционална и несъвместима мярка със съвременните международни стандарти. Подобни основания са посочени и в решението делото на Анатолий Маринов срещу България (жалба №26081/17) от 2022 г.
3. Законът за лицата и семейството (ЗЛС) е приет през 1949 г. при напълно различна от днешната социално-икономическа и политическа организация на обществото. Този закон, наред с идеята за защита, отразява и доминиращата тогава правна и идеологическа доктрина, според която лицата, страдащи от психически увреждания и интелектуални затруднения, доколкото не допринасят лично с труда си за развитието на "държавата", следва да бъдат държани изолирани от обществото и да бъдат лишени от упражняването на основни граждански и политически права.
(...)
Категорично Конституцията не допуска пълнолетни лица да бъдат изцяло лишени от тяхната дееспособност, от възможността с лични действия да упражняват права и поемат задължения. Отнемането на дееспособността на пълнолетните лица означава те да бъда лишени от техни основни конституционни права въз основа на признак увреждане, а не да бъдат защитени.
(...)
4. Логиката на института на запрещението е парадоксална и поради това недопустима: за да защитим основните права и свободи на лицата с увреждания, ги лишаваме от тези права. За да защитим тяхното право на собственост, на практика им го отнемаме, като предоставяме правото на разпореждане на трето лице - настойник. За да защитим техните лични неимуществени права, им забраняваме да сключват брак, да отглеждат деца, да създават и участват в граждански и политически организации.
В рамките на действащата законова парадигма, овластен и автономен човек е само "разумният и рационален" субект. Поради това, уредбата на дееспособността предоставя такава защита на лицето, която се предполага, че го предпазва от действия, чийто смисъл и значение то не разбира поради липса на "правна зрялост".
(...)
Поставянето под запрещение води до подчиняване на човека на чужда воля, поставянето му в зависимост, което без съмнение ограничава изобщо личната свобода/автономия и на практика установява неравенство пред закона. На лицето се назначава "заместник" в правния оборот, какъвто е настойникът и в по-малка степен - попечителят.
5. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) през последните години постанови множество решения, които утвърждават правото на хората с ментални увреждания да упражняват активно всички свои права, т.е. да се ползват цялостно от дееспособността си.
(...)
6. В този смисъл законодателната уредба на института на запрещението, чиято цел е пълното или ограничено лишаване от дееспособността на пълнолетни лица, влиза в противоречие с основополагащите принципи на Конституцията. Осигуряването на закрилата, разписана в Конституцията, изисква отмяната на ЗЛС и приемането на нова правна уредба, която да гарантира, че в законодателството ще бъде осигурен изцяло нов подход.
Това изрично се подчертава от Комитета на ООН по правата на хората с увреждания в Общия коментар (№1) по чл. 12 (параграф 30): "Постепенното реализиране на изискванията по чл.12 не е приложимо. Необходима е отмяна на всички форми, които включват заместващо вземане на решения."
(...)
В Общия коментар на чл. 12 от Конвенцията, приет от Комитета на ООН по правата на хората с увреждания, в параграф 12, се казва: "Член 12, ал. 2 признава, че хората с увреждания имат пълна дееспособност, на равна основа с останалите във всички сфери на живота. Дееспособността (legal capacity) включва способността да бъдеш носител на права и действащ агент в правото. Способността да бъдеш носител на права, гарантира на човека пълна защита на неговите или нейните права от действащата правна система. [...]"
Текстът на чл. 12 е важен не само за промяна в уредбата на правния статут на хората с увреждания, но той е от съществено значение и за ефективното упражняване на други права, предвидени в Конвенцията. Такива са: право на независим живот в общността, достъп до пазара на труда, право да контролират собствените си финансови и други имуществени права и интереси, защита срещу дискриминация, защита на личния и
семеен живот, равенство на половете, редица икономически, социални и културни права и пр. Както се сочи в Общия коментар по чл.12 от Конвенцията на Комитета към ООН за права на хората с увреждания, всеки инструмент по правата на човека, приеман от ООН, прогласява безусловно равноправието на хората с увреждания пред закона, което означава равни права и дееспособност.
В заключение бихме искали да подчертаем, че съвременните постижения в областта на човешките права са резултат преди всичко на ценностна и философска промяна. В миналото правото е ограничавало дееспособността въз основа на полова принадлежност, определен социален статус или наличие на физическо увреждане. Тази правна регламентация е отразявала зрелостта и ценностната система на обществото към онези моменти. Възможната промяна на парадигмата сега (съобразно чл. 12 от Конвенцията) поставя най-вече пред нас човешкото и ценностно предизвикателство да приемем, че хората с интелектуални затруднения и психични разстройства са равни пред закона като всички останали - следва да имат правото да упражняват правата си чрез лични действия и да вземат решения за своя живот така, както има право всеки друг човек без увреждане.
Законодателят трябва да гарантира това право на хората с интелектуални затруднения и психични разстройства чрез регламентация на мерки за подкрепа, които се явяват алтернатива на института на запрещението.
В тази връзка молим да се имат предвид и препоръките на Комитета към ООН за правата на хората с увреждания от 22.10.2018 г. по повод на първия доклад, депозиран от България, 8 а именно: "Комитетът препоръчва на държавата - страна по Конвенцията, да измени своето законодателство и да поддържа и признава пълна дееспособност на всички лица, независимо от тяхното увреждане, в съответствие с насоките, дадени в общ коментар №1 (2014) относно равното признаване пред закон. Комитетът също така препоръчва на държавата страна по конвенцията да регламентира (след консултации с организации на хора с увреждания), процедурите за подкрепено вземане на решения."
Овластяването на хората с интелектуални затруднения и психични разстройства и запазване на тяхната автономност е още една крачка към разпознаване на различието, различния житейски опит и избор, към признаване на правото това различие да бъде зачетено и прието като равностойна част от обществото ни.
Ако това се възприеме като обществена ценност, правото ще намери и даде адекватния отговор, за да се сложи край на парадокса да се гарантират права чрез тяхното ограничаване.
Ако не се приеме, ще означава утвърждаване на дискриминационния подход към хората с увреждания, отричане на съвременните постижения на международното право в областта на човешките права и заявка за незрялост на обществото и правната ни система.
Български център за нестопанско право
Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения
Глобална инициатива в психиатрията България
Сдружение "Свети Иван Рилски"
Сдружение "Закрила - Ловеч"
Сдружение "Паралелен свят"
Фондация "Светът на Мария"
Сдружение с нестопанска цел "Довери ми се", Самоков
Сдружение "Асоциация Аутизъм"
Сдружение "Дружество за умствено и психически увредени лица", Дряново
Сдружение "ИЗБОР" - гр. Банско, член на БАЛИЗ
Сдружение "Семеен център - Мария"
СНЦ "Бъдеще за всеки"
"БАЛИЗ-2019", Благоевград
Сдружение "Русенска асоциация на лица с интелектуални затруднения - БАЛИЗ"
Фондация "Св. Николай Чудотворец"
Сдружение Егида, Пазарджик
Сдружение "ШАНС", Разлог