Има ли нарушение в конкурса за председател на Софийския апелативен съд
"Дневник" препубликува със съкращения текста от "Съдебни репортажи". В пълния му обем можете да го прочетете тук.
Във вторник Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) предстои да избере административен ръководител на едно от ключовите съдилища в страната - Софийския апелативен съд (САС). Това е най-големият апелативен съд, който е въззивна инстанция по делата на окръжните съдилища в София, София-област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца и Монтана. Единствен кандидат за поста е досегашният председател на САС съдия Даниела Дончева.
Дончева бе избрана да ръководи САС, след като съдът две години нямаше титулярен председател, а предишният състав на ВСС не избра съдия с безупречна репутация, подкрепена от съдиите в съда - Нели Куцкова.
По всичко изглежда, че Съдийската колегия се кани да преизбере съдия Дончева на поста, макар мандатът й да беше белязан от скандал за нарушаване на случайното разпределение на делата и пасивност по въпроси, които засягаха не само управлението на съда, но и нерешими вече години наред проблеми и напрежение в Благоевградския съдебен район. Източници на "Съдебни репортажи" във ВСС обясниха, че кандидатурата на съдия Дончева най-вероятно ще събере необходимите за преизбирането й за втори мандат 8 гласа в СК, но един съществен въпрос - има ли нарушение в конкурса, би могъл да отложи успешния край на конкурса.
Казусът е повдигнат от съдия Милен Василев в началото на Общо събрание (ОС) на САС, проведено на 14 юли миналата година. Седма точка в дневния ред на събранието е изслушване по реда на чл. 194а ал.7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който казва, че ОС на съда изслушва кандидатите за административен ръководител. Или с други думи, точката касае изслушване на единствения кандидат за поста председател на САС.
Съдия Василев предлага тази точка да отпадне, като се позовава на обстоятелството, че към онзи момент съдия Дончева не е допусната като редовен кандидат в конкурса. Причината е, че атестацията й все още не е изготвена от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) на СК. Липсата на всички документи за допустимост в конкурса по отношение на съдия Дончева, сочи той, се явява пречка тя да бъде изслушана като кандидат.
(...)
Въпросът има ли нарушение на процедурата не е единственият. Проблемите, които засягат управлението на САС са много, но не изглежда и този състав на СК да иска да се занимава с тях. Така например близо две години Наказателната колегия на съда функционира без ръководител след встъпването на тогавашния зам.-председател и ръководител на НК като съдия във ВКС. Защо съдия Дончева не попълва управленския си екип - не е известно.
(...)
Софийски командирован съд
Безспорно един от въпросите, които СК трябва да обсъди при преценката за бъдещето на САС, е кадровата обезпеченост на съда. Според сайта на САС в трите колегии работят по 24 редови съдии или общо 72 съдии (в бройката не са включени двама зам.-председателите и административния ръководител - б.а.). Справка на "Съдебни репортажи" в регистъра на командированите магистрати на ВСС показва, че в САС са командировани 24 съдии. Това означава, че 1/3 от съдиите, правораздаващи в съда, са командировани със заповеди на съдия Дончева.
В Наказателна колегия работят 9 командировани съдии, в Гражданската колегия - 7, а в Търговската колегия, където има цели тричленни състави от командировани съдии - 8. Преобладаващата причина, посочена в заповедите за командироване на Дончева е свободна щатна длъжност, като се посочва, че командироването на съдиите е до провеждане на конкурс и назначаване на титуляр на мястото.
Проблемът с конкурсите в съдебната система е известен отдавна. Последните проведени конкурси за съдии в САС датират от 2013 г. и 2015 г. През 2021 г. стартира конкурс за 7 длъжности в Наказателната колегия на САС, но кога ще приключи той е трудно да се прогнозира. Този проблем е в полето на кадровия орган, но един от прерогативите на всеки административен ръководител е да осигури правила и критерии, които ясно да регламентират командироването на съдии в съда.
Командироването е легитимен способ за справяне с високата натовареност в съдебната система, стига да не възникват съмнения как става то. По същество то създава неравно третиране, защото се явява кариерно израстване без конкретният кандидат да минава през тежката процедура на конкурсите. А непредвидимостта при командироването държи в зависимост командированите от решението на председателя на съда. Този способ се счита за изключение за справянето с кадровия дефицит в съдилищата, но статистиката показва, че в последните години броят на командированите магистрати се увеличава значително, заради липсата на конкурси и проточването им с години.
Проверка на "Съдебни репортажи" показа, че в САС работят съдии, командировани преди близо 10 години. Такъв е примерът със наказателния съдия Калинка Георгиева и съдия Емилия Колева (командировани от Софийския градски съд през 2012 г.). В Гражданската колегия на САС съдия Нина Стойчева (СГС) работи като командирована от 2014 г. С малки изключения всички командировани съдии, които работят там са командировани в мандата и със заповед на съдия Дончева (а командировките на останалите са продължени с нейни заповеди).
Проблемът е по какви критерии е станало това. Проверка на "Съдебни репортажи" показа, че част от командированите от съдия Дончева съдии изобщо не са се явявали на обявените за САС конкурси, а друга част - са класирани далеч под чертата.
(...)
В отговорите на въпроси, зададени от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) към съдия Дончева кандидатът за втори мандат дава своето виждане по какви критерии се командироват съдии. Според приети през през февруари 2018 г. - година и половина след началото на мандата на Дончева правила в съда се взимат предвид критериите за командироване в ЗСВ, както и критериите при класиране на кандидатите за повишаване в длъжност по чл. 192 от ЗСВ.
"Правилата са ясни и предвидими и целят избирането на най-подходящия за командироване съдия, който не само да изпълнява съвестно преките си служебни задължения, но и за да може да се вгради в колектива, с оглед на което са предвидени напр. изисквания и за притежавани от него нравствени качества", пише съдия Дончева и уточнява, че освен преценка за стаж и опит, последна атестация и становище от прекия административен ръководител изискване според вътрешните правила за командироване в САС е "преценка на възможността на кандидата да работи в екип, комуникативност и умения за организация на работата, тъй като съдебните състави в Апелативния съд - София са колективни".
От особена важност при селекцията е и срочността на изготвяните съдебни актове, съпоставена с натовареността на кандидата. Кой изследва тези въпроси, за да се направи обоснована преценка за командироване на конкретен кандидат, не става ясно.
"При новата законодателна рамка не съставлява критерий за командироване на съдия неговото предходно участие в конкурси за повишаване или преместване. Желанието на съдията да бъде командирован, за да изпълнява служебните си задължения на по-висока по степен длъжност, се засвидетелства от неговото предварително писмено съгласие. Ето защо, няма необходимост да бъде ползвана индицията за такова желание, извличана от предходното участие на съдията в приключили конкурси. От друга страна, положението на съдията, който се е явил на конкурс, но не го е спечелил, е идентично с това на този, който не се е явил. На последно място, премахването на подобен критерий цели избягването на фаворизиране на определени кандидати", мотивира вътрешните регламенти съдия Дончева.
Вижданията й са меко казано проблематични, тъй като сочи, че правилата са съобразени с нормите на ЗСВ, с които се уреждат конкурсите, но част от тази регламентация е и чл. 193, ал. 6, в който е записано задължението на ВСС при наличие на свободна длъжност в един орган на съдебната власт, 9-месеца след приключване на конкурса, да назначи "следващия по ред кандидат в конкурса". С други думи, ако правилата в САС за командироването бяха последователни и предвидими, следваше да отразяват и статута, който дава законът на класираните под чертата.
(...)
Проблемът с командироването на лоялни магистрати еднолично от административните ръководители се коментира от години в съдебната система, но очевидно към този момент тези въпроси са оставени на съвестта на съответните председатели на съдилища и ръководители на прокуратури.
От мъглявия отговор на друг въпрос на БИПИ в процедурата може да се направи извод как съдия Дончева е изпълнявала задълженията си да уведомява ВСС за длъжностите, които предстоят да се освободят през следващата година. Неправителствената организация пита конкретно колко пъти като административен ръководител съдия Дончева е подавала такава справка до ВСС по чл. 199, ал.1 от ЗСВ. Отговорът на кандидатът за втори мандат гласи, че "информацията е била подавана своевременно" и ad hoc.
Съдии от САС, с които "Съдебни репортажи" разговаря, обясниха, че през първия си мандат председателят на съда не е правил искания до кадровия орган за обявяване на конкурс - усилия, които са дължими в ситуация, в която в най-големия съд в страната правораздава с 1/3 командировани магистрати.
Кой е кандидатът за втори мандат
Съдия Дончева беше избрана в началото на 2016 г., въпреки докладите на ВКС, в които ясно се посочваше липсата на добра организация в работата на Гражданската колегия, на която тя бе ръководител. По време на процедурата възникват и сериозни съмнения, че част от концепцията й е преписана дословно от тази на предшественика й Веселин Пенгезов - съмнения, които така и бяха категорично опровергани. По време на изслушването си съдия Дончева се разграничи от протестните действия на съдиите от софийските съдилища, които през декември 2015 г. излязоха с тоги на стълбите на Съдебната палата заради бламирането на конституционните промени.
Повече от година по-късно съдията от Търговската колегия на САС Милен Василев обвини публично председателя на съда в корупция и неправомерно изземване на дела, едно от което свързано с огромен финансов интерес по случая КТБ.
(...)
Проверка от трима съдии от ВКС констатира, че действително съдия Дончева е нарушила случайното разпределение на делата. Такова е установено и от Инспектората към ВСС. На 4 април 2018 г. председателят на ВКС Лозан Панов внася във ВСС предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Дончева.
ИВСС констатира, че без да има основание, съдия Дончева е издала две заповеди в края на септември 2017 г., с които на практика е иззела дело на нейна колежка и е влязла вместо нея в съдебното заседание. Според съдебните инспектори без да има необходимост и без да има това правомощие, председателката на САС е иззела всички дела, разпределени случайно на съдията Милен Василев.
Освен това без основание е издала заповед, с която е разместила случайно разпределените дела на двама съдии в гражданската колегия на САС. Последното нарушение, което ИВСС открива, е, че издавайки заповед, с която сама се е преместила от Гражданската в Търговската колегия на съда, тя е нарушила заложения в Закона за съдебната власт принцип на съдийското самоуправление, който предвижда решенията за разпределението на съдии по отделения, броят им и специализацията да става с решение на Общото събрание на съдиите от съответния съд. Въпреки това ИВСС не предлага Дончева за наказание.
Предложението на председателя на ВКС за образуване на дисциплинарно дело срещу председателя на САС обаче престоява месеци в дисциплинарната комисия към Съдийската колегия, давността за преследване на нарушенията изтича и ВСС отказва да образува дело.
Тази индулгенция и фактът, че Дончева се ползва с подкрепата на статуквото във ВСС, засилват съмненията, че СК ще обсъди обективно проблемите в съда. А залогът кой ще ръководи САС става още по-голям, след като парламентът закри окончателно специализираното правосъдие. И делата за високата корупция отново ще се разглеждат в СГС, а оттам - и в САС.