Изпитът по роден език и литература за XII клас беше направен добре. Обмислен, степенуван, въпросите проверяват различни умения, карат човека ученик да мисли и оформя свои изречения. Отворените въпроси задават перспектива, но ми струва, че не са по силата на ученици в определени професионални гимназии. Не съм съгласна, че затворените въпроси (тестовите задачи) са нещо лесно и винаги могат да се налучкат. Така че тяхното съкращаване не е иновация.

На сайта на Министерството на образованието и науката (МОН) четем, че добър 4,05 е средната оценка на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ). Зрелостниците са получили средно 52,77 точки от общо 100. Тази година скалата за превръщането на точките в оценки е различна от прилаганата в периода 2008-2021 г. За да получат среден 3,00, зрелостниците трябва да имат поне 30 точки вместо досегашните 23. Отличен 6,00 получават всички с 95 и повече точки, както и досега. Разбираме какво затруднява зрелостниците и по отношение на пунктуацията, какво им е лесно и кое не при литературните задачи и тези с четене с разбиране.

Знам, че няма да ме допуснат до архива, но ако имам до себе си още четирима доброволци - колеги и студенти, можем да обобщим доста проблеми, свързани с грамотността и затрудненията на учениците да формулират. И не говоря само за нормите на съвременния български книжовен език, а за съдържание, логика, последователност, работа с асоциации, писане по опорни думи и пр. И без да съм в архива на матурите по БЕЛ, виждам основен проблем: тотална липса на реч, благозвучна и благовъзпитана. Защо не и по вазовски красива и понякога патетична (но с мярка), поетична - друг път. Децата ни боравят с малко думи, които не оформят техния сленг, социални интереси или специфична обвързаност със съвремието: по-скоро носят ограничеността на едно поколение, което залита по чалга индустрията.

Речта на човек е част от това, което слуша, чете и мисли.

Резултатите от матурата по роден език и литература задават големите липси в обществото ни. Няма на кого да се сърдим, освен на себе си, ученикът е своего рода половин човек, той се влияе, копира, оформя се според модното и доста често купешкото, в нашия случай. Малкото думи и просташките текстове и рими на чалгата, която дрънчи по баловете и събиранията им, са не просто естетически проблем, а личностен и ценностен, езиков също така. Няма съседна страна, в която този тип "песни" да се слушат от толкова млади и незрели хора. Имах среща преди време с началника на Инспектората по образованието в Констанца, оказа се преподавател по спорт в университет. Знаеше доста за този наш проблем и показваше загриженост. Попитах го дали имат такъв проблем, разказа ми, че чалгата в Румъния е по-скоро етномузика, прави се от цигани и се слуша от тях. Обясни ми, че не може да се намери ученик, който да слуша нещо подобно, защото е срамно и непристойно, не било младежко.

Искам да кажа, че лошите езикови резултати са социален, обществен проблем, който касае всички ни. Експресивната лексика по форуми, наложилите се хибридни атаки напоследък, взривоопасната среда, в която живеем, се отразява на учениците, капсулира езика, а и човека, кара го да се адаптира, защото зрелостниците мислят и практично: какво ще уча, какво ще работа, колко ще печеля и как. Наоколо е пълно с лоши примери, да не започвам да изброявам.

При задачите за четене с разбиране зрелостниците успешно свързват информация от два източника, но се затрудняват да аргументират дадено твърдение със свои думи. Това е сериозен проблем, да не можеш да кажеш нещо със свои думи, означава, че нямаш навика да се себеизразяваш чрез словото. Индивидуалността провокира речта, търсенето на думи. Все още сме на ниво: "аз говоря, той повтаря". Оказват влияния и колегите с многото частни уроци, които карат учениците, в общия случай, да зубрят клишета, защото за друго няма време.

Може би един от ключовете към добрия и звучен български език е именно намирането на "своите думи", далеч от експресията и чалгата. Не казвам далеч от чуждиците, защото езикът си е пълнокръвие, в него може да се забележи всичко.

Над 50% от зрелостниците са получили над средния брой точки при разчитането на данни от диаграма. Какво означава над "средния брой": малко над средния или повече?

Много се възхищавам на едни колежки от Крумовград и Кърджали, които са туркини, но специалността им е български език. На труден терен чертаят българското писмо и четмо. Разказвали са ми, че някои от учениците им се обръщат към тях на турски, а те им отвръщат на български. И така, стъпка по стъпка, далеч от шумотевицата на недосновани политици (щях да кажа историци доносници) се очертава красива гледка: отвръщам на български, защото съм в българско училище.

Пак ще кажа, образователната ни система е консервативна - за добро и за лошо. Доста често споровете, които се водят за това-онова не ни касаят особено, гледаме на тях с насмешка, като на нещо, което идва и си отива, а ние оставаме сред учениците си, за да ги учим да говорят и пишат на български.

Не бих казала, че новият Закон за образоването ни помогна особено, но поне не ни връща назад. Някой е уловил посоката по отношение на езика и литературата в училище и кротко (вероятно и трудно) устоява съвременността. Остава да се намери начин да се преодолее неграмотността и малкото думи, с които боравят децата ни.