В много църкви в САЩ неделните служби бяха възможност да се отпразнува решението на Върховния съд за отмяна на конституционната гаранция за правото на аборт, фиксирана с решение на същия съд по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г. Професор теолог реагира на новината в "Туитър" с "Слава на Бога!", а друг - с "Алелуя!".

Очевидно е, че решението се възприема като победа за християнската десница в САЩ и потвърждение за ролята ѝ за избирането на Доналд Тръмп за президент през 2016 г.

Мнозина ще гледат на решението на върховните съдии като възстановяване на "библейските ценности", като завръщане към библейските послания, че човешкият живот е свещен и доброволният аборт е морално отвратителен.

Затова е добре да си припомним, че всъщност библията не казва нищо директно за аборта. Че косвените доказателства за библейското възприемане, че животът е свещен, са дълбоко противоречиви. Както и че една от двете водещи религиозни традиции, смятаща Библията за достоверен и истинен текст, я възприема като очевидно потвърждаваща моралната необходимост от аборта при определени случаи.

Спорове - както и закони, претендиращи да се позовават на тях - за практиката за доброволен аборт може да бъдат открити в литературата на древния Близък изток и света на елинизма, в контекста на която са написани библейските текстове.

Темата изглежда е вълнувала асирийското общество около 1500-1200 години пр. Хр. Там се казва, че ако за жена се установи, че е "пометнала заради собствените ѝ действия", трябва да бъде съдена и ако се установи вина, да бъде изгорена (жива или мъртва) на клада.

Библията обаче мълчи по въпроса, по който се произнесе Върховният съд на САЩ. Джон Колинс, изследовател на Стария завет правилно казва, че "по този въпрос няма божествено откровение, на което да се позовем".

Библията съдържа няколко фрази, които изглежда се отнасят до статута на неродения плод. Най-известната и обикновено цитирана е в Псалми 139:13-16, където авторите изразяват мнението си, че Бог ги е създал в утробата. В действителност въпросният пасаж изглежда твърди, че Господ е "видял" какъв е поетът още преди да бъде заченат, да не говорим за самото му раждане (виж също Йеремия 1:5).

Сложно е да се твърди, че този пасаж има някаква пряка връзка с етичните/правните въпроси, засегнати в съвременния дебат, каквито са естеството на личността, автономността на тялото или балансът между противоречащи си права.

Специфичен е текстът в Изход 21: 22-25, описващ сценарий, в който бременна жена е наранена заради участието ѝ (или намесата ѝ) в сбиване между двама мъже. Версията на този пасаж на иврит ясно определя кои са приоритетите: ако се случи така, че плодът е изгубен чрез помятане, тогава мъжът, наранил жената, трябва да плати глоба. По думите на изход 21 това е равносилно на загуба на вол или магаре, а парите трябва да са възмездие за изгубени ползи и в този смисъл плодът е смятан за собственост, имущество.

Но ако самата жена пострада, се изисква по-пряко обезщетение в зависимост от тежестта на травмата: "живот за живот, око за око, зъб за зъб и т.н.". Най-важната "личност" в този сценарий очевидно е жената. Гръцкият превод на този текст, вероятно отразяващ идеите на Аристотел, споменати по-горе, променя това по-късно правно разпореждане, за да изясни, че то се отнася до всякаква щета, понесена от дете, родено "напълно оформено".

Що се отнася до Новия завет, има още по-малко места за позоваване.

Да, Йоан Предтеча "проиграл" в утробата на Елисавета. Но всеки опит да се екстраполира от това конкретно свидетелство върху общи идеи за личност на нероденото е, по думите на новозаветния изследовател Ричард Хейс, "нелепо и тенденциозно преувеличение".

Откриваме осъждане на занимаващите се с фармакея (магии или вещерство), което според някои включва и замесването на отвари за предизвикване на аборт. Но нямаме никакъв начин да установим за какви точно практики се е отнасяло това.

Никой не помни Исус за е казва каквото и да е по повод неродените. Апостол Павел мълчи по въпроса.

Опитите да се твърди противоположното са идеологически натоварени случаи на специални пледоарии.

По тази причина ясната морална забрана за аборт, която откриваме в ранната християнска литерура извън текстовете на Новия завет, се нуждае от разясняване.

Забраната възниква в края на първи или началото на втори век в текстове като Дидахия (Учение на 12-те апостоли), Послание на Варнава и - с доста страховити заплахи за вечни мъки за жените - Откровение на Петър.

Изглежда тя се появява като определена интерпретация на старозаветните заповеди "не убивай" и "обичай ближния си като себе си", но развити като вид културно включване на гръцко-платоническата идея, че плодът е живо същество.

Християнското отхвърляне на абортите изглежда се определя от допускането, че плодът е личност. Жената, без която плодът би бил едно нищо, изчезва от този възглед. По този въпрос Исус и първоапостолите не казват нищо.

В същото време юдейски учители изясняват позиция за аборта, в която жената, носеща плода, продължава да играе централна роля. Дебат от втори век в Охолот, част от Мишна, твърди, че ако жената е в "мъчително раждане", плодът трябва да бъде абортиран, "защото животът ѝ има предимство пред този на детето". Това правило се пренебрегва, единствено ако плодът вече е роден в значителна степен (определено като "по-голяма част [от главичката] е излязла").

Не откриваме нищо подобно в Новия завет, но се твърди, че Исус се е позовал на същия принцип за приоритизирането при спасяване на живот, дори ако трябва да се нарушат законите за Шабат. Моралните поучения на Исус дължат много повече на юдейската традиция, отколкото на философските размисли в трактатите на ранното християнство.

Решението на Върховния съд на САЩ се възприема правно като победа за "оригинализма" - идеята, че Конституцията трябва да бъде интерпретирана съгласно някакво допускане за нейното "оригинално значение".

Прилагането на на същия критерий спрямо библейските текстове би помогнало да се изясни, че християнската подкрепа за закони, забраняващи аборта, е културна и политическа позиция. Тя няма нищо общо с Библията.