Струва ми се, че малцина си дават сметка какво се случи в България през последните няколко седмици - от напускането на управляващата коалиция от ИТН до днешния ултиматум на посланик Митрофанова. Тези, които виждат в случилото се нормални демократични процедури като коалиционен разпад и успешен вот на недоверие, дълбоко се лъжат, но грешат и тези, които тълкуват събитията само като следствие от настъпените интереси на българската мафия, ефимистично определяна като задкулисие. Не, процесите са по-сложни и по-дълбоки - става дума за преформатиране на политическото пространство, при което старите разделителни линии - между лявото и дясното, са загубили своята легитимност. Важат вече нови разделителни линии - между русофили и русофоби, сиреч между тези, които виждат българското бъдеще в Евразия, и тези, които се надяват страната ни да остане член на НАТО и ЕС.

Новото както винаги е добре забравено старо. Деленето на русофили и русофоби става актуално веднага след края на руско-турската война, чиято цел са както винаги Проливите, но покрай това и превръщането на овладените територии в Задунайская губерния. Това деление е определящо по време на управлението на Александър Батемберг, а превесът на българския патриотизъм над "рубладжиите", както тогава са наричали русофилите, е причината за успеха на Съединението, за българската победа по време на "капитанската" война от 1885 г. и за режима на Стамболов, който с много усилия и саможертви успява да постигне реална независимост на България от Русия, заради което е съсечен в центъра на София, а неговите душмани танцуват хоро над гроба му.

Що се отнася до външната му политика, достатъчно е да споменем факта, че победата му на изборите бе приветствана с лично писмо от Владимир Путин, донесено собственоръчно от главния прокурор Никола Филчев

Ситуацията в края на режима на Бойко Борисов ясно показа, че деленето на леви и десни е изместено от друга разделителна линия - между привърженици на статуквото и негови противници. Протестите от 2020 и 2021 г. затвърдиха това разделение, при което в лагера на "протестърите" се оказаха дясната "Демократична България" (ДБ), (псевдо)лявата БСП, лявата "Изправи се! Мутри вън!" и заченатата, но още неродена партия на Кирил Петков и Асен Василев. За съжаление в този лагер се оказа и "Има такъв народ" (ИТН), която нямаше много общо с протестите, но това не й попречи да провали два парламента, като със сигурност ще успее да съсипе и третия такъв.

Тази разделителна линия на свой ред изчезна - при две драматични за съдбата на България гласувания - за оставката на председателя на Народното събрание и за вот на недоверие на правителството на Кирил Петков. При тези гласувания ИТН, които искаха да "изчегъртат" ГЕРБ и Бойко Борисов отвсякъде, гласуваха заедно именно с ГЕРБ и ДПС - против правителството, което беше обявило борбата с корупцията за свой приоритет. Да не говорим за дребната подробност, че самите мотиви на ИТН за напускане на коалицията бяха откровено корупционни.

Междувременно в хода на вечно започващите, но никога несвършващи реформи, започна да се налага новата разделителна линия, която е актуална днес - между привържениците на путинова Русия и нейните противници, като тази разделителна линия се очерта релефно и рязко с началото на войната в Украйна. Тук особена роля изигра почти кафкианската метаморфоза на президента Румен Радев, който първо заяви, че Крим си е руски, след това се противопостави на всякаква военна помощ за Украйна, а накрая активно помогна за свалянето на правителството, оказало се прекалено евроатлантическо за представите на един избраник на генерал Решетников.

Окончателното политическо преформатиране на България дойде с обявяването на 70 руски дипломати за персона нон грата. Въпреки че този акт е резултат от три доклада на ДАНС, две обсъждания в МС и едно заседание на междуведомствения съвет за национална сигурност, това решение беше тълкувано с цел да бъде демонизирано правителството в оставка - горе-долу по същия начин, по който и драмата с македонското вето беше използвана, за да бъде прокаран вот на недоверие срещу него. Като капак на всичко посланик Митрофанова усети накъде духа вятъра и подпомогна българските копейкаджии, като постави ултиматум на българската държава в срок от 24 часа да бъде отменено това решение, иначе щяла да поиска скъсване на дипломатическите отношения между България и Русия.

Това между впрочем е невероятен дипломатически гаф, заради който би следвало г-жа Митрофанова незабавно да се окаже 71-ят дипломат, обявен за персона нон грата. Не е в правомощията на едни посланик да поставя ултиматуми на българското правителство - това може да бъде направено само с решение на руското правителство, каквото очевидно няма. Скъсването на дипломатическите отношения би било допустимо, ако двете страни се окажат в състояние на война или при непосредствена опасност за националната сигурност на страната, която го предявява. Ако един посланик си позволи да заплашва правителството на приемащата държава и да му поставя ултиматуми, това е не просто нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения - това означава, че поради една или друга причина той се чувства губернатор на държавата, в която е акредитиран.

Линията на разделение между русофили и русофоби (при все че е по-оправдано да говорим за путинофили и путинофоби), се очерта окончателно с решението на БСП да прекрати преговорите си с "Продължаваме промяната" (ПП) за съставяне на ново правителство. Линията е ясна, разделението също - но само донякъде. Путинофилите са "Възраждане", БСП, "Български възход" на Стефан Янев, "Изправи се БГ", президентът - а е много вероятно към тях да се присъедини и ИТН.

Как стои обаче въпросът с тези, които са против сатрапията на Путин и против войната в Украйна?

Уви, там нещата не са толкова ясни. Там безспорно са ПП и ДБ - но има ли и доколко изобщо има други? Съвсем наскоро Бойко Борисов заговори за "евроатлантическо мнозинство" и дори прикани свалената с негов вот на недоверие коалиция на преговори за такъв кабинет. Формално погледнато, това би решило въпроса с мнозинството, но реално едно такова съгласие би означавало ПП и ДБ да се гръмнат не в крака, ами направо в главата. Освен всичко друго: колко струват евроатлантическите ангажименти на един човек, който жертва дори политическите интереси на собствената си партия, само и само да построи "Турски поток" - изключително в интерес на Русия, а същевременно забави с повече от десетилетие строежа на интеконекторната връзка с Гърция, чрез която единствено можеше да се разчита на някаква диверсификация.

А може би с ДПС нещата стоят по-добре? Поне на думи те винаги са подчертавали своята евроатлантическа ориентация. Но на дела? Странно защо не могат да се разделят със своя сюблимен депутат, попаднал под ударите на закона "Магнитски". Или защо някога, в началото на прехода, бяха политическото лице на "Мултигруп", която се опита да предаде в руски ръце българската газопреносна мрежа и да свърже българската електропреносна мрежа с руската - сиреч да постави България под пълна енергийна зависимост от Русия. Пак ДПС беше в правителството на Тройната коалиция, когато президентът Първанов договаряше своя "троен шлем" с Владимир Путин - за АЕЦ "Белене", за "Южен поток" и за петролопровода "Бургас - Александропулис". Не ми се мисли къде би била и какво би представлявала България, ако този "троен шлем" се беше осъществил.

В заключение - тази нова разделителна линия представлява и предизвикателство за българските избиратели. През септември няма да гласуваме само за това на кого делегираме властта в тази страна. Ще гласуваме и за нейния геополитически избор - и или ще потвърдим нейното място в цивилизования свят, или ще изпаднем в Евразия - под русофилско управление и след дълга и болезнена изолация. Това е изборът, пред който сме изправени. Отговорност за него ще дължим пред следващите поколения.