Търговията с кръв върви пред всяка българска болница. Трийсет години

Акция на полицията рано сутринта вчера установи престъпна група, която се е занимавала с продажба на кръв в София. Какво е положението в страната и как може да бъде решен проблемът - коментар на Ася Пенчева по БНР.
Специализираната прокуратура работи от вчера по досъдебно производство след акция на полицията, в която са участвали екипи на ГДБОП, СДВР и отряда на баретите. Според съобщението на прокуратурата става дума за продажба на кръв пред болница в столицата, която се е осъществявала по техни данни от януари 2020 година досега.
Наистина ли? Подобни изводи ме карат да се замисля от коя планета идват полицаите, баретите и прокурорите и кога точно пристигнаха, защото тука от 30 години е така. Продажбата на кръв пред българските болници е част от пейзажа и не става дума за някоя столична лечебница, а пред всяка българска болница. Тук вече не говорим за отделни търговци, а за верига, за бизнес, за строго подредена система на търговия с кръвни продукти.
Не, всичко това не е новина за нито един полицай, прокурор или барета. Тази тема неведнъж е дискутирана с различна интензивност в медиите. През февруари по "Хоризонт" отново я повдигнахме и казахме нещата в прав текст. Помогна ни Виктор Стоянов, дарил 58 банки кръв доброволно, безвъзмездно и безадресно. Какво каза той тогава - тук.
Всъщност повод да го потърсим беше едно писмо, което Виктор Стоянов изпрати до правителството и им подсказа какво точно трябва да се направи за осигуряването на достатъчно кръв и кръвни продукти в страната. Все пак това е въпрос и на националната ни сигурност.
Този проблем с кръвостискането на всеки от нас е непознат в Европа. В Румъния например тамошният Червен кръст прави лекции за всички ученици, навършили пълнолетие и им осигурява възможност веднага да дарят кръв, ако здравето им го позволява. След това, през годините, когато децата станат големи, те вече имат създадена мисъл за кръводаряване и го правят редовно. Държавата им предоставя като бонус кръвно изследване за основните заболявания, един ден отпуск и ваучери за храна на стойност 70 леи. Това са около 30 лева, които обаче има опция да бъдат дарени веднага на социални институции - детски или старчески домове. И повечето румънци правят точно така - даряват ваучерите си.
Случаите, в които се налага да се търсят кръводарители от семейства, са свързани със специфична кръвна група с отрицателен резус фактор. Иначе държавата има достатъчно. Кампаниите за национално кръводаряване са поне два пъти годишно и се организират палатки около оживените метростанции, площади, пешеходни зони - там, където са хората. От рано сутрин до късно вечерта. Не е въпросът в стимулите, тъй като в други страни на Европа те дори липсват или са сведени до месечна карта за градския транспорт или билет за кино, а в нагласата, в мисленето, в идеята за съпричастност.
В България нашата най-голяма хуманитарна организация е абдикирала от тази дейност. Червенокръстците дори отказаха да отговорят на въпросите на "Хоризонт". За БЧК е добре да има кампании, в които те набират средства, които никъде и пред никого не отчитат. БЧК не обикаля училищата и университетите, не разяснява, не взема кръв, не поощрява... общо взето пасува. Още по-лошо - точно от техните редици се чуват откъслечни гласове кръводаряването да станело платено изцяло.
Сега като се замислихте по темата, питате ли се и вие на коя планета бяха досега полиция, ГДБОП, прокуратурата и баретите? През февруари, седмица преди да започне войната в Украйна, по "Хоризонт" посочихме пробойните, даже съобщихме цената за банка.
"По неофициални източници - от 200 до 500 лева, според групата и нуждата. Това е за Русе, за София е по-висока сумата дори. МВР може да спре това, но не вършат нищо", каза тогава Виктор Стоянов.
Не вършат нищо. И тази акция от вчера пред една столична болница е нищо. Защото тази търговия върви пред всяка българска болница. Трийсет години.