В дневния ред на българското обществото вече повече от две десетилетия намират място познатите теми за проблемите на съда и прокуратурата и отговорния за тяхното администриране Висш съдебен съвет (ВСС). Многократни са и опитите за намиране на нормативни решения. Те обаче са съпроводени не толкова с невъзможност, колкото с липса на желание у голяма част от политическите кръгове да извършат належащите промени.

Макар в Закона за съдебната власт (а не в конституцията?) да е записано, че Висшият съдебен съвет е отговорен да отстоява независимостта на съдебната власт (чл. 16, ал. 1), тоест да е средство за разрешаването на текущите проблеми, неговите членове, в голямото си множество, на практика действат във вреда на правосъдието или отказват да изпълняват законовите си задължения.

По тази причина нека обърнем внимание на някои нормативни дефицити и потенциални разрешения, ненамерили все още отражение в законопроект, а само място в правния и в политическия дебат. Сред несъвършенствата на уредбата у нас се открояват липсата на яснота при какви обективни предпоставки и при каква процедура членовете на съдебния съвет следва да понесат отговорност, включително чрез възможност за предсрочно прекратяване на мандата им посредством реализирането на наказателна или дисциплинарна отговорност (авторът не е привърженик на своеволните прекратявания на мандати по целесъобразност).

и легитимен способ за търсене на отговорност на членовете и на този осми състав на ВСС.

Припомням - сеташният осми състав на ВСС отказа да упражни на практика процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, приемайки я за недопустима, действие, намерило публично неодобрение и оспоримо от юридическа страна. Към момента и Конституционният съд, чрез задължително тълкуване, постанови, че разпоредбата на чл.130в от Конституцията включва и възможността министърът на правосъдието да прави предложения до Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.

Публичното и прозрачно администриране на съдебната власт е важен елемент от функционирането на държавата. То стои като естествено задължение предвид предоставената възможност съдебната власт да се самоуправлява посредством административния си орган в лицето на съдебния съвет. Публичността и прозрачността гарантират възможността гражданите системно да следят за законосъобразното и добро упражняване на властта. А когато става въпрос за съдебната власт към публичността и прозрачността следва да добавим и отчетността, тъй като обществото не определя чрез пряк избор хората, които правораздават (съдиите), и хората, които изпълняват функция по разследване и обвинение (следователите и прокурорите).

Практическото измерение на тези инак придобили популярност абстракции се свежда до това при ясни критерии на материалния закон и при последователна и непротиворечива процедура да бъде упражнена отговорност по време на мандата на членовете на съдебния съвет. Тази отговорност може да бъде реализирана по две направления:

При самоизолиран и безотчетен съдебен съвет това, че някои от членовете му разполагат с правомощието да поискат освобождаване на свой колега не е гаранция, че на практика ще бъде приложено, този осми състав само потвърждава това. Лаконичността, с която се отбелязва, че Народното събрание, съдиите и прокурорите са овластени да започнат процедурата също обаче не обезпечава решаването на обективни проблеми, с каквито обществото се сблъсква в лицето на редица състави ВСС - избор на компрометирани лица по върховете на съдебната власт, некомпетентно прилагане на ЗСВ, което води до кадрови дефицит в системата предвид най-същественото правомощие на съвета - да отговаря за кариерните въпроси на съдиите, прокурорите и следователите, неефективно управление на непрекъснато нарастващия бюджет на съдебната власт.

Пътят на развитие на нормативната уредба е в две посоки - първо чрез въвеждане на съдържателен елемент при какви условия НС може да изслушва членовете на съдебния съвет за текущата им дейност. Вторият обаче, на който ще обърнем внимание е посъщественият - какви са дефицитите на настоящото производство и какви възможности следва да бъдат предвидени, за да бъде законосъобразно и с достатъчно гаранции

проведено едно производство за предсрочно освобождаване на член на ВСС.

Замисълът за съществуването на ясни правила, по които безпрепятствено да се проследява как функционира ВСС e в постигането на две важни правни цели. Първо - да осветлява процесите за това как редовите членове на съвета осъществяват правомощията си и второ - да създаде предпоставки за установяване на потенциални правонарушения. Именно при възможността за проверка и установяване на тези нарушения Народното събрание и съсловните общности на съдиите, прокурорите и следователите биха имали основания да осъществят правото си да искат предсрочно преустановяване на мандата на член на съдебния съвет.

Съгласно чл. 30, ал. 2 т. 11 от ЗСВ съдебният съвет има задължение да представя годишния доклад за дейността си пред Народното събрание. Но дали това е форма на отчет, която да вменява правни задължения и при неизпълнението им реално да произтичат правни последици?

По реда на ЗСВ липсва предписание какво да съдържа докладът на съдебния съвет. Няколко са разпоредбите, които правят неуспешен опит да доразвият предписанието на ЗСВ:

- За да е ясно как функционира съдебният съвет и за да успява да реализира цели, отвъд оперативното администриране на съдебната власт, навлизайки в решаването на стратегическите проблеми, с които се сблъсква редовият съдия и прокурор, а и българските граждани, следва да има установени задачи. За да отчита каквото и да било един орган, той трябва преди това да си постави обозрими цели за изпълнение.

Съгласно чл. 7, т. 26 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация (ПОДВССНА) съветът изработва и публикува годишна програма за дейността си. Последната налична такава е от 2014 г. Видно,този текст не води до практическо изпълнение, не води и до отговорност за

членовете на съвета;

- Отново по реда на ПОДВССНА, чл. 19, т. 5 и т. 10, задължение на Комисията по правни въпроси на ВСС е да изготвя проект на доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, както и становища по внесените от Върховния касационен съд, от Върховния административен съд и от главния прокурор доклади. Но и тук пожелателно и без конкретика се вменява задължение, чието изпълнение е непроследимо съобразно измерими показатели. Това препятства отправянето на въпроси по същество, обсъждане върху конкретни теми, а оттам и възможност за идентифициране работата на кои точно комисии в съвета не спомага за разрешаването на съществени за съдиите и прокурорите проблеми при работата им. Единствено предмет на допълнително уреждане е анализът на факторите, водещи до зависимост на съдебната власт. За целта е приета от Пленума нарочна методика.

обществото без възможност то да възрази срещу това чрез министъра на правосъдието или министъра на финансите.

На втори план, народните представители се лишават от възможността при обсъждане годишния доклад на ВСС да водят диалог с представителите на съвета по конкретни проблеми на обществото ни, зависещи от компетентността на ВСС, тъй като това дава основания за твърдения за посегателство над независимостта на съдебната власт. В цялост, като краен резултат се създава рамка на абсолютна необвързаност на съдебната власт, без възможност за контрол и при номинално задължение на обществото да покрива изискванията ѝ без това да води до качествена промяна както за самите граждани, така и за работещите в системата съдии, прокурори и следователи.

за постигане на целите и задачите, поставени пред ВСС в други актове и документи със стратегическо и оперативно значение. Как обаче да бъде изпълнено това, след като нито целите, нито отчетът за дейността на колективния орган стъпват на идентифицируеми показатели? Следователно - няма как да се установи неизпълнение от едно лице на нещо неизмеримо.

По този начин, въпреки наличието на подзаконова рамка за организация работата на съвета и въпреки многочислената администрация не става ясно какво точно върши през мандата си член на съдебния съвет.

Дори потенциално изслушване на представляващия ВСС относно годишния доклад за дейността на съвета в НС трудно може да бъде определено като реална отчетност пред обществото посредством избраните от гражданите народни представители. Пряк ред членовете на ВСС да отговарят чрез публично задаване на въпроси не е предвиден.

Представляващият съвета представя нещо като резюме, от което практически не следва нищо. Връзката на конституиращия съдебния съвет орган и членовете е прекъсната. Още по-ощетени от реализиране на отчетност са самите съдии, прокурори и следователи.

Съгласно чл. 4 от Правилника на ВСС членовете на съвета са длъжни да си взаимодействат с тях, но не и да се отчитат. Предвиденият Съвет за партньорство между членовете на съвета и действащите съдии и прокурори не въвежда отчетност, а отново някакъв вид абстрактно взаимодействие.

Действително отчетността на ВСС като колективен орган е по-скоро някакъв вид произволно и избирателно периодично информиране на обществото по почина на членовете на самия съвет. Това не влече след себе си реално сработване на механизъм "власт властта да възпира" - например, при бюджетни разхищения няма как изпълнителната и законодателната власт да се намесят. Самите съдии и прокурори също са с вързани ръце,

както ще се убедим, разглеждайки процедурата за предсрочно освобождаване на член на ВСС.

Потенциална възможност при една предстояща ревизия на ЗСВ би било отговорността на членовете на ВСС да бъде доразвита до приложими на практика задължения, разбира се при запазване на необходимия баланс за независимостта на съдебната власт.