Може ли пак да има голямо мнозинство в парламента
Коментарът е от профила на автора във фейсбук.
Според американския икономист Duncan Black, изборите обикновено се печелят от партията, която стигне най-ефективно до т.н. среден избирател. Този избирател се мени според политикономическата конюнктура и винаги се намира в медианата на електората - сред най-голямата маса от хора със сходни потребности към деня на изборите.
Това са наблюденията за целия следвоенен период в САЩ. Винаги, когато някоя от двете партии издигне като основен проблем такъв на някоя маргинална група - то тя губи изборите. А тази, която е по-умерена, по към средата, където се предполага да е най-голямата маса хора - печели.
У нас може да се направи също подобен извод. Без първите (фалшифицирани) избори, за целия преход само два пъти партии са печелили избори със самостоятелно мнозинство в парламента: БСП през 1994 г и ОДС през 1997 г. , а само два пъти се управлявали сами като малцинство - СДС (1991) и ГЕРБ (2009).
В тези случаи партиите, успели да оглавят масовия протестен вот са печелили изборите.
Все още обаче няма задълбочени изследвания какво е формирало и как е изглеждал средният избирател във всички тези избори. Вероятно, през 1991 г. изборът е бил по-скоро геополитически (антикомунистически); през 1994-1997 - по-скоро просоциален (антипазарен) или пропазарен (антисоциалистически), през 2001 г - елитарен (антиграждански); през 2009 г по-скоро граждански (антиелитарен).
Общото е, че на всички тези избори е имало една доминираща тема, която по-лесно е събрала големи мнозинства.
Но както в САЩ - анализира авторът на "Защо нациите се провалят" Ачемоглу - след 2016 година се забелязва радикализация на политиката и все по-трудно намиране на средата, в голяма степен това важи и за България от 2020 г насам.
Нашето общество е дълбоко разделено по всички важни оси на своето развитие:
(1) Изток - Запад
(2) корупция - антикорупция
(3) демокрация - автокрация
Независимо от публичното говорене, по никоя от тези теми няма внушително мнозинство.
Тогава майсторлъкът в една кампания, която иска да намери през златно сечение голямо мнозинство за своята политика, е да се разшири максимално избирателната база.
Така например, ако за основна тема е избрана борбата с корупцията - то не може и не бива да се заемат твърди и категорични позиции по другите теми. Така се случи със сегашната коалиция - понеже антикорупционният блок срещу ГЕРБ също твърдо се асоциира със САЩ и Запада, така се изгуби тази част от русофилския вот, който е също срещу корупцията - и това наложи нежеланата коалиция с БСП.
В отговор, всъщност партиите на корупцията издигнаха като основна тема заплахата за евроатлантическия избор на България. Но за да звучи тази заплаха автентично - създадоха свои отрочета като "Възраждане" и "Има такъв народ" - като им осигуриха плацдарм за своята пропаганда с любезната помощ на медиите.
Целта е ясна - пробутването на идеята за общ евроатлантически алианс срещу "заплахата", за да изперат своя корупционен имидж. И в мрежата им попадат достатъчно хора, чрез които се отнемат мандати и се блокира борбата с корупцията.
Големият въпрос е къде в обществения дебат са медиите. Дали работят с разбирането кои са приоритетите ни като общество? А именно - че без справяне с корупцията не може да има реална демокрация, а в дългосрочен план е застрашен и евроатлантическият избор на България. Ако беше така - дали нямаше вече да имаме голямо антикорупционно мнозинство?
По отношението им към корупцията ще ги познаете.