Пропуснатите ползи на България
С гневното изявление на Слави Трифонов стана ясно това, което мнозина отдавна подозираха: никакво правителство с третия мандат няма да има, България отново отива на избори. Неидентифицираният политически субект "Има такъв народ" (ИТН) и скандалджийския манталитет на неговия лидер успяха да провалят три поредни парламента - с всички произтичащи от това последици за страната ни и общото ни бъдеще.
Има такъв юридически термин - пропуснати ползи. С него най-често се обозначават печалбите, които би могъл да имаш, но които си пропуснал благодарение на умишлено създадени от друг негативни обстоятелства. Сигурен съм, че ако някой се наеме да изчисли пропуснатите ползи за България от арогантното присъствие на ИТН в политическия живот през последните година и четири месеца, би се получил безкрайно интересен резултат. И в още нещо съм сигурен: нанесените на българската държава щети ще се измерват с милиарди лева - най-вероятно с десетки милиарди. Като добавим към това и обстоятелството, че това става в периода на най-тежката политическа, икономическа и здравна криза в Европа от Втората световна война насам, степента на проявената от ИТН безотговорност става повече от явна.
Нека се опитаме да сумираме пропуснатите ползи и настъпилите вреди за страната ни в течение на година и четири месеца досега - и неизвестно още какъв период в бъдеще:
- Гражданската енергия, породена от протестите срещу статуквото, е до голяма степен пропиляна. Българите имат основание да се чувстват измамени и това предполага спад на активността по време на предстоящите избори под санитарния минимум.
- Съдебната реформа, в името на която бяха съсредоточени усилията на партиите на протеста, няма да се състои. Още отсега може да се предположи, че законът за антикорупционната комисия (КПКОНПИ) няма да бъде гласуван и Бойко Рашков няма да бъде избран за неин председател (Позволявам си хипотезата, че тъкмо тази перспектива беше причината за оттеглянето на ИТН от преговорите за правителство.) ВСС също няма да бъде сменен в обозримо бъдеще - няма мнозинство, което да гласува парламентарната квота, а скоро няма да има и парламент. Главният прокурор няма да бъде отстранен - и има основание да ликува - заедно с крепеното от него задкулисие.
- Митичните 22 закона, необходими за получаване на милиардите от ЕС по плана за възстановяване и устойчивост, няма да бъдат гласувани. Получаването на тази насъщна за България помощ ще се отложи за неопределено време, а част от траншовете вероятно изобщо няма да бъдат получени.
- Корупционерите могат да бъдат спокойни - със свалянето на правителството на Кирил Петков мерките срещу корупцията вече започнаха да боксуват, а в бъдеще вероятно ще си останат само на хартия. Съдебните решения, засягащи "Капитан Андреево" и КЕВР, са показателни в това отношение.
- Категоричната евроатлантическа позиция, заявена от досегашното правителство, ще бъде замъглена и дискредитирана чрез търсене на нов договор с "Газпром", отказ от военна помощ за Украйна и твърде вероятна ревизия на нотата за изгонването на 70 руски дипломати от страната ни. Ще се заговори отново за неутралитет и за отказ от санкциите срещу Русия, а в перспектива вероятно и за референдум, поставящ под въпрос евроатлантическите приоритети на България. Всичко това ще доведе до срив на доверието от страна на НАТО и ЕС, до нов пик на хибридната война, водена от петата колона и руските тролове, и до идентифициране на България като слабото звено в НАТО и следователно евентуална бъдеща цел за руската експанзия срещу цивилизования свят.
- Както ясно личи от социологическите проучвания, бъдещият парламент ще бъде също толкова фрагментиран и неефективен, както досегашния. Той няма да успее да излъчи правителствено мнозинство - освен с цената на тежки компромиси, които ще минират неговата ефективност и неговото политическо бъдеще. Вероятният ефект ще бъде нови предсрочни избори - и влизане в изборна спирала, при което България ще бъде управлявана от служебни правителства, назначавани от един откровено проруски президент.
Този списък може да бъде продължен. Но и това е достатъчно, за да могат избирателите да си направят крайно нужната равносметка - каква е цената на техния избор, на това да се гласува за съмнителни спасители и повратливи шоумени. (Естествено, проблемът е в нравствените качества и способността да се поема отговорност пред нацията, а не в социалните роли, играни в миналото от конкретния човек. Поставете Зеленски и Слави един до друг и се опитйте да ги сравните.)
Равносметка трябва да си направят и политиците - добре е останалите партии да разберат, че политическата идентификация не може да се гради само върху негативния патос - примерно върху "изчегъртването" на ГЕРБ - хората трябва да са наясно и за какво си - какво предлагаш като алтернатива на досегашното статукво, как и с кого реализираш тази алтернатива, какви са основанията да избереш съответните партньори и какви са гаранциите, че те няма да обърнат палачинката и да разрушат всичко, градено до този момент. В противен случай идеологията, градена само върху отрицанието, се превръща в стъклен похлупак, под който се пържиш под слънцето и от който не можеш да излезеш.