"По-добри шансове" – защо украинските бежанци избират Германия
Срокът на здравното осигуряване на украинските граждани с временна закрила в България отпреди 26 април, което се покрива от държавата, изтече. От днес здравните осигуровки трябва да се плащат от самите украинци. Изключение са децата под 18 години и възрастните. Тези три месеца все пак са успех - в началото на май най-накрая правителството прие постановление, с което осигуровките им започнаха да се покриват от държавния бюджет, дотогава бежанците ползваха единствено платена помощ. За всички, които са влезли в страната след 26 април, държавната помощ за здравно осигуряване започва от датата на регистрацията им за временна закрила и продължава 90 дни.
По данни на единния портала "БГ за Украйна", в момента в страната ни са 87 хиляди украинци като 39 хиляди от тях са деца. Повече от 50 хил. от тях живеят на частни адреси, а 27 хил. още са по ведомствени бази или хотели за 15 лв. на ден с храна или 10 лв. без, показват данни на Министерския съвет. От 1 септември основният фокус на подпомагането ще е към хората с уязвимости, които не могат да се трудят. Според агенцията за бежанците 15% от трудоспособните украинци са започнали работа, което се отчита като голям успех. От началото на юни Агенцията по заетостта предоставя по 356 лева за 3 месеца за наеми и режийни от разходи на украинци с временна закрила, които вече са подписали трудов договор. Освен това осигурява на работодателите минимална заплата и осигуровките за 3 месеца при наемане на бежанец.
В края на юни репортаж на БНР показа тъжна картина у нас. "Ако се чувствате зле в Полша, в България ще е още по-зле. В Полша има много работа. Условията в завода са отлични, заплатите са добри. Била съм там и тук, няма да отида повече в България дори на почивка. Извинете, без да искам да обидя никого, това е моят личен опит", пише Любов Карпова в групата "Помощ за украинските бежанци". "Сега не е моментът за идване в България заради политическата обстановка. Самите ние не знаем какво ще стане утре. Едно се знае - че зимата ще е много тежка. В момента има помощи за тези, които започват работа. Но утре - никой не знае. Ще кажа и нещо, което може би няма да се хареса - в която и държава да отидете, не може да се живее само от помощи", гласи още едно мнение към същата публикация, но на български гражданин.
Към края на юни само около 440 деца са приети в български училища. Голям проблем е, че държавата няма структура, която да обучава бежанците на български език. Огромни са трудностите и за получаване на социални услуги. Въпреки че Германия е "висока летва" за България, отношението към бежанците там е впечатляващо. В какви условия попадат те - четете в репортажа на Маргарита Николова за "Дневник".
Макс (20) е последна година студент по хотелиерство в Одеса, Украйна. Неговата приятелка Алина (19) учи педагогика, втори курс. Животът на двамата се променя драстично в ранните часове на 24 февруари. В продължение на две седмици след руското нападение Макс и Алина се укриват в бомбоубежище. На 1 юни, въпреки забраната за напускане на Украйна за мъже между 18 и 60 години, Макс плаща и преминава границата. Много млади момчета се озовават в Западна Европа по същия нелегален начин, по информация на "Дойче веле".
Насочва се към Мюнстер, Германия, по препоръка на майка си. Алина идва няколко дни по-късно. Избират федералната република пред географски по-близки държави, като например България, защото виждат по-добри шансове за образование и работа. Мюнстер е град с около 280 хил. население в западната провинция Северен Рейн - Вестфалия.
Двамата намират подслон в казармата Блюхер, която се използва за настаняване на украински бежанци. Разполагат със собствена, обширна стая, предвидена за 4-ма души, а на етажа има два санитарни възела, които споделят с останалите обитатели на приемния център. В казармата има столова, в която срещу 140 евро на месец от отпуснатите социални помощи Макс и Алина всеки ден получават закуска, обед и вечеря. Все още не разполагат с разрешение за пребиваване в Германия, но възнамеряват да подадат документи, за да започнат работа.
Майката и по-малкият брат на Макс (13) са първите, които избират Мюнстер за свой втори дом. Пристигат непосредствено след началото на войната. Четири месеца полагат всекидневни усилия да се интегрират в обществения живот на Германия, защото искат да останат. Братът на Макс вече ходи на училище в Мюнстер. Учи с други бежанци в специализиран клас, като учителите им владеят както немски, така и украински език. Майката на Макс посещава интензивни езикови курсове, защото иска да започне работа.
Според германския министър на вътрешните работи Нанси Фезер към края на юни в Германия са регистрирани повече от 850 хил. украински бежанци. По-голямата част от тях са настанени при частни лица - роднини, приятели или германски граждани, които доброволно предоставят домовете си. Украинците, които не са успели сами да намерят място за отсядане, биват насочени към първоначален приемен център, където се извършва регистрация от имиграционната служба и медицински преглед. След това биват настанени в пригодени за живеене държавни съоръжения в различни градове.
От 1 юни работоспособните украински бежанци в Германия не получават социални помощи, а имат право на обезщетение за безработица. В резултат на това те вече не се третират като лица, търсещи убежище, а като признати бежанци. Тази промяна носи ясни предимства - по-висока месечна финансова помощ, по-лесен достъп до пазара на труда, детски надбавки, образователна подкрепа Бафьог за студенти, безплатни курсове по интеграция, включващи езиков курс, покриване на разходи по училищно обучение за деца и младежи, еднократно финансиране на мебели за апартамент, покупки по време на бременност и раждане и т.н.
Също така украинските бежанци получават по-добри здравни грижи и защита, защото са включени в законоустановеното здравно осигуряване, тоест те имат право на медицинско лечение, на помощи за бременност и майчинство, за предотвратяване и ранно откриване на заболявания. Получавайки социални помощи преди, те не са разполагали със здравна осигуровка. В случай на спешно оплакване е трябвало да поискат от първоначалния приемен център или компетентния орган удостоверение за лечение и чак тогава е можело да посетят лекар.
На каква финансова помощ може да разчита един бежанец във ФРГ:
• самостоятелно живеещи или самотни родители - 449 евро
• живеещи с партньор или в общи съоръжения - 404 евро на човек
• деца до 5-годишна възраст - 285 евро
• деца между 6 и 13 години - 311 евро
• младежи между 14 и 17 години - 376 евро
• бременни жени и самотни родители могат да получат допълнително пари
По този начин се гарантира цялостна помощ за осигуряване на поминък, здравеопазване и интеграция. Условията за получаване на обезщетение за безработица са регистрация в Централния регистър на чужденците и разрешение за пребиваване или удостоверение за подадено такова, още наричано фиктивно удостоверение. Също така с тези документи украинските бежанци незабавно могат да започнат работа. Признание за дейността се изисква само за юридически защитени професии, като например лекар, медицинска сестра, учител. Федералната агенция по заетостта предлага консултации на украински и руски език, като подпомага всички бежанци в търсенето им на работа.
По данни на имиграционната служба убежище в Мюнстер до този момент са намерили около 2 780 души - 70% жени и 40% непълнолетни. От Службата за социално подпомагане в града става ясно, че 1 330 от украинските бежанци, които получават социални помощи, са настанени при частни лица, а 1 110 живеят в общински помещения, където разполагат с лично жилищно пространство, а кухни и санитарни възли споделят с други бежанци.
Украински родители, които заявят желание да запишат децата си на детска градина, получават подкрепа от Семейния офис към Службата за деца, младежи и семейства на град Мюнстер. Прилагат се същите условия, които важат и за немските деца - например да имат сертификат за ваксинация срещу морбили. Езикови познания по немски език не се изискват. Възпитателите в детските градини се грижат изцяло за подпомагането на украинските деца, като понякога се възползват от помощта на преводачи. В някои детски градини има педагози, които говорят руски език, което улеснява работата.
Разпределението на украински деца и младежи, подлежащи на задължително обучение, в Германия се извършва от местните държавни образователни органи. За да могат да продължат образованието си според техните способности, първо се провежда образователно консултиране на украински език. След това учениците се регистрират в подходящите за тях училища, независимо от техния произход и ниво на владеене на немски език. Той се учи в рамките на училищните занятия, например чрез програмата "немски като втори език". По официални данни 475 украински деца вече посещават учебни заведения в Мюнстер. Малко повече, отколкото в цяла България.
Много важно е да се напомня, че и Германия, и България получават средства за подпомагането на бягащите от войната. Наскоро Европейската комисия предложи издръжката на човек да се увеличи от 40 на 100 евро седмично заради високата инфлация. Дано това да промени условията, в които украинските бежанци са принудени да живеят в България.
