В македонската драма - а какво е Македония, ако не драма, сълзлива, та и лигава - фатална роля има магическата дума "идентичност". Нейното значение в хуманитарното знание днес е не просто различно, а несъизмеримо с употребата му в родния контекст. Различни са ябълка и круша, а несъизмерими са ябълка и шахматна дъска например.

Какво всъщност казваме, когато говорим за идентичност?

Латинското "идентичност" (от idem, "също", "същото") на български се превежда с "тъждество" до средата на 80-те.

Дотогава е екзотика тази дума да се превежда като "идентичност" вместо като "тъждество". Първо, защото България изостава в присъединяването си към хуманитарната наука на Запад. Второ, защото философията, в която думата има централно място, е още под влияние на класическата модерност (Декарт, Лайбниц, Кант), а в нея двете думи означават едно и също нещо.

Цеко Торбов превежда немското "identität" при Кант като "тъждество", тъй като думата "идентичност/идентитет" е несвойствена през 1970-те. Така се превеждат и автори от френски и английски.

Откъде тогава идва "идентичност", модата да се работи с тази дума и изумителното й разпространение в политическия език?

Преминаване от "тъждество" към "идентичност" е свързано с разлика в значенията на двете думи на български.

Слънцето например е тъждествено на себе си - днес, утре и след година то е едно и също небесно тяло, а не е днес слънце, утре - златна погача, а вдругиден - летяща чиния. Затова тъждеството му не е лично преживяване, а е обективен факт на астрономията. В основата на това схващане е математиката (А=А, тъждество, равенство, identity), която определя характера на модерната наука (Кант).

Но ако аз мисля себе си за римски сенатор, това е начин, по който преживявам себе си, а не е отговор на въпроса какъв обективно съм. Обективен е само фактът, че се преживявам като римски сенатор, а не че съм такъв. Факт е самото преживяване, а не съдържанието "сенатор", което е налудна представа. "Преживявам се като" е моментът, в който на български "тъждество" преминава в "идентичност".

Печалният скандал около Истанбулската конвенция беше резултат от възпаление по дилемата "какъв съм" обективно и правото "да се преживявам като еди-какъв си". Аз като пол съм тъждествен на някаква хромозомна конфигурация и затова "съм мъж" биологически. Това не е идентичност, а тъждество - обективно, фактично, въпрос на биология. Но аз мога да се преживявам и "като жена" или по безброй други начини, което е по-правдоподобно. Тогава въпросът е за идентичност, която е свързана с начин на преживяване, а не с факти на науката.

Ако се преживявам "като жена", следва да имам такава нагласа, да се държа така и преживяването ми да има социални ефекти. Това днес е единственото социологически валидно положение, всичко друго е фантазия. Но хуманитарни учени в България, обучавани в дух на социалистически реализъм, масово не мислят така.

На първо място се нарежда колегията на историците. С това наивно доверие в обективността те членуват в нелепата и вредна историческа комисия за Северна Македония. Там се упражняват в мислене на идентичността през въпроса "кой съм" по исторически-обективен начин (едно архаично занимание), а не "как се преживявам".

Така се роят и историческите свидетелства, с чиято помощ "еди-какъв-си" се приема не като преживяване, а като фактически "кой/какъв съм". Аз не просто преживявам македонската история, език, култура и т.н. като мои, те са обективно мои, това съм аз, такава е обективно моята идентичност. Само изоставане в хуманитарната култура може да произведе израза "обективна идентичност", който е абсурден като "златно олово".

Ако употребявахме вместо "тъждество" думата "идентичност" и преди 80-те години, както е в английския, немския и други западни езици, нямаше да има толкова главоболия. Щяхме да казваме, че след началото на 20 век в хуманитарното знание "идентичност" се разбира по различен начин. Тя не е безусловно обективна, а относителна, въпрос на преживяване, индивидуално или групово.

Може ли сериозно да се твърди, че "арийската идентичност" на нацистка Германия е обективен факт? Не, тя е политическо преживяване, което придобива гигантски мащаби и води до Холокоста.

Може ли здрав разум да приеме сериозно, че македонците са наследници на Филип II и Александър? За Северна Македония това обаче е самата истина. Не им помага много, но си е тяхна работа.

В политиката на идентичност лингвистиката доказва, че македонският е обективно български, историята доказва, че героиката от Самуил до Гоце е обективно твоя. И че македонците са те окрали пладнешки. Накрая идва и ветото над междудържавни преговори, защото "отстояваме идентичността си". И светът гледа смаян какви ги върши България.