Кръгът се затваря. И не, знаците за това не са смъртоносните фойерверки във венеца на имперските постижения на Путин - Крим. Знаците са видими другаде: в телевизионните репортажи на официозните кремълски новини, в кадрите зад бодряшкия фон на рапортуващи журналисти.

Загледайте се в лицата в ъглите, тези, които не знаят, че ги снимат, или не им пука. Уморени лица, напрегнати погледи; усмивки, които се появяват едва когато микрофонът се поднесе в упор и дългогодишният тренинг в социална мимикрия се задейства автоматично. "Да, да. Доволни сме." "Да, всичко е организирано много добре", казва баба от село, евакуирано заради взривен военен склад в Крим. "Да, да, всичко се развива много добре. Имаме всички условия", казва млад ръководител на бизнес център в Якутск.

Друг знак на приближаваща развръзка: умората в лицата на актуалния агитпроп в дискусионните предавания. Водещите са добре известни (Скабеева, Шейнин, Никонов и т.н.) с милионните си заплати и апартаменти в Дубай и Москва. Добре известни, до болка, са и лицата в специализирани кръгли маси - експерти по сигурност, външна политика, икономика. Стоят прави, подпират се на масите, ръкомахат.

Проблемът не е в това, което казват, а че са там от шест месеца. Всеки ден, същите теми като в кошмарна телевизионна въртележка, от която не можеш да слезеш и трябва да предаваш на живо. Иначе ще гръмне бомба или каквото диктува сценария. В техния случай това не е съвсем празна метафора.

Проблемът е, че всички тези водещи специалисти, анализатори, дипломати от върха на елитни организации и институти в Русия са не повече от 20 души. Кръгът е стеснен до минимум. Верните не са много и затова се поддържа една и съща постоянна номенклатура. Когато и да включите телевизора, каквото и да се е случило, те са там. С едни и същи тези и изрази, същото възмущение и увереност, същото студио. Не съм сигурен дали до студиата няма жилищна част и те всички живеят там, в руската национална телевизия. Винаги готови за медийни спешни случаи.

Обръщам внимание на медиите, защото в един толкова затворен режим като този на Путин те са единственият прозорец, по който можем да съдим за неговата динамика. Или за липсата на такава. Съветският съюз беше забележителен с точно това - бодрата си, безвременна повторяемост. Сигурен, безличен, неподвижен, публичният образ на режима изглеждаше втвърден до степента на фасада.

Путин, в двайсет и втората си година във властта, напомня късния Брежнев. Не защото фъфли или говори бавно. Не, Путин е далеч от подобна физическа деградация. Той обаче е в подобна позиция на политическа деградация. В застой. В условията на война, дипломатическа изолация и стагнация по всички фронтове режимът е вцепенен и втвърден до неузнаваемост. Натискът е огромен и въпреки ефективната разправа с няколко ненадеждни фигури в "Газпром" или опозицията контролът е несигурен. Главният проблем, проблемът на проблемите - Украйна - стои отворен като рана и не може да намери решение.

Путин започна кариерата си с доказване на способността си да се справя с подобни проблеми. Война в Чечня? Няма проблем. Смазваме опозицията, сравняваме градовете със земята и купуваме останалите живи. Проблемът е решен. Тероризъм в Москва? Елиминираме терористите, скърбим за жертвите и минаваме нататък. Икономиката? Нагазваме старите олигарси, прехвърляме собствеността на нови. Работим добре със Запада, продаваме, печелим. Проблемът е решен.

Така една специална операция след друга. Путин стана незаменим. Публиката научаваше за провеждането на операциите му едновременно със съобщението за успеха им. Оставаше само да сложат лентичките и да ръкомахат възторжено. Той скромно мълчеше.

Точно затова сега, в шестия месец от последната специална операция на Путин, ръкомахането в телевизионните студиа изглежда толкова нервно. Няма причина за ентусиазъм, затова не е лесно да намерят на кого да го поверят. По-добре старите. Техният ентусиазъм струва доста пари и едва ли убеждава някого, но е сигурен. По-добре те, отколкото другите. Поне тук да няма има изненади.

По-лошото е, че няма възможност за реален анализ и поглед към фактите. Режимът не може да позволи пороят от неблагоприятна информация да стигне до лидера. Без такава информация смислено решение не може да се вземе.

Така 20 години след влизането си в Кремъл Путин се оказа в ситуацията, която завари там в началото. Страната е замръзнала във война, властта се е затворила в тесния кръг на неколцина души, верни, корумпирани и жестоки, но без връзка с реалността.

Наоколо дебнат опортюнисти, стари врагове, външни сили, които надушват слабост, и съюзници, които измъкват огромна плячка, докато предлагат помощта си. Всичко това се центрира в един неадекватен лидер, който има абсолютна власт, но никаква представа как да я използва ефективно в променената ситуация. Той нарежда на старите си доверени хора да правят същите неща, които са правили някога с успех. Сега успех няма, но няма и заплаха за властта му. Далеч по-лесно е да се справят с медиите. Това те могат да направят и така всичко започва да изглежда наред по един повтаряем, безвременен начин.

Путин е всичко друго, но не и сенилен. Той няма скоро да си отиде по естествен начин. Свалянето му като силовак е възможно само от структурата, която той управлява. Тя обаче е оцапана с кръв като него. Трудно е да си представим колективно харакири на провалили се кагебисти. В Кремъл не са японци. Не са и спонтанни демократи като Елцин, за да дадат път на младите. Путин не го е направил досега с никого, малко вероятно е да се довери на ново лице в такъв момент.

Какво остава тогава? Остава руският път на дълга агония зад втвърдена фасада на фалшив ентусиазъм и месианство. Остава дебненето в коридорите на Кремъл и специалните укрития в Сибир. Остава пътят на спекулантите с мъртви души в Украйна и тихото страдание на обикновените хора в Русия, които няма какво на кого да кажат. Няма и защо.