Служебното правителство взе само един танкер с втечнен газ от САЩ от 7 възможни! И заяви, че бил скъп и щяло да търси алтернатива - газ през тръби...

Защо ли имам чувството, че мачът е свирен в полза на "Газпром"? Дано да греша!

П.С. Историята помни не един и два случая, когато разгневената публика нахлува на терена.

Виждам, че служебният кабинет много иска да си говори с "Газпром". Предлагам им първо да поискат изчезналата Пътна карта за развитие на газопреносната мрежа (заедно с приложенията). Да видим какви ангажименти са поемани! Показателно е, че и Москва не дава копие от документа, тоест не иска да се знае какво е подписано!

Долу са цените на газовите фючърси, които последните дни рязко се повишават. Цената на Шанийр от 300-400 лева на мегаватчас (трябва да се чуе записът от пресконференцията, министърът каза евро, после се поправи) е сравнително добра за момента. Но при такава цена може би си е струвало да се плати малко повече за резервиране на слот, регазификация и транзит и да се вземат доставките за ноември и декември. А не да се залага "твърдо" на "тръбната газ", без да е ясна цената.

Дори цената да е 190 евро (по-близо до 400 лева, отколкото до 300), слотът и транзитът трябва да са на космически нива, за да излезе сметката на г-н Христов (той каза двуцифрено число и не уточни мерна единица). Не съм убедена, че министърът и хората около него знаят какво правят. Дано греша.

Започнах да се забавлявам вече с пиесата "Няма газ".

Първата сцена започна с няма газ.

След бурно освиркване от публиката, във втората сцена се оказва, че има газ, но с огромен недостатък - американски е. (какъв да е)

Третата сцена е развитие на фабулата с американския газ. Ноторно известният факт, че няма как огромна световна компания да прави отсрочка на малък потребител за своята оферта при невиждано търсене - се представя като задълбочено проучване, за което е нужно отлагане на срока за потвърждение. В задълбоченото проучване се включва и смяната на шефа на Булгаргаз, за да не би случайно проучването да се побере в срока.

Четвъртата сцена е да информира публиката, че изненадващо американците са сурови и не искат да дават отсрочка.

Ето виждате ли "много искахме, но нямаме желание".

Но пък ще преговаряме с всички други ( но не и с американци) и едва - само ако се наложи - с Газпром.

В петата сцена се оказва, че всички други са азерите, които вече няма как да си увеличат доставките и турците, които не произвеждат газ, но пък имат терминали. Упс, със същите турци се сещаме да водим разговор за терминали ден преди да изтече офертата на американците - които искат терминали. А в първа сцена нямаше газ, защото офертата на американците е само при наличие на терминали. Не е известно какво е правило министерството две седмици - освен да чака да изтече офертата.

В шеста сцена очаквайте - "положихме всички усилия - но без Газпром не можем и ще направим всичко, което поискат."

Епилог - щастлив край, газ все пак има.

България ще приеме един танкер с американски газ. Нищо, че можехме да имаме седем и да сме далеч по-малко зависими от Русия.

По същия начин интерконекторът с Гърция няма да получи нужните документи, за да заработи навреме. Вместо един интерконектор, ще имаме нула.

Служебното правителство иска диверсификация, но няма желание.

На мястото на 7 танкера с американски газ и един интерконектор с Гърция обаче ще имаме много "Газпром". С други думи, ще имаме повече от Русия и Путин.

Служебното правителство ще направи търг, на който Газпром ще се окаже най-добрата оферта. Не е ясно за кого е най-добрата оферта, защото със сигурност не е за България.

Цените няма да станат по-ниски. Доставките няма да са по-сигурни. По-сигурно ще е само едно - зависимостта ни от Русия.

Ще платим висока цена за газа и още по-висока цена за срамът, че финансираме руската агресия в Украйна, купувайки от "Газпром".

Газът е скъп, но срамът от това да си съучастник в една престъпна война е по-скъп. Накрая газът ще е руски точно като президента, но срамът ще е само български и ще струва скъпо и ще се помни дълго. Дано поне топли.

Историята накратко: "Хаосът и разрухата" бяха обявени на 3 август. Създаденият кризисен щаб - денонощен - имаше 16 дни да намери терминал за доставката на американския газ. Те казаха, че искат допълнително още 2 седмици. Ден преди крайния срок казват, че не са получили отсрочка, която само те знаят дали наистина са поискали. Остават 24 часа за намиране на терминали. Кризисният щаб - нали е денонощен - намира само за 1 танкер и отказва другите 2. Сега се оглеждат за "Газпром". Добре, че забраната за алкохол е само за военното министерство, че какво ще прави тази вечер кризисният щаб. Нали е денонощен.

Русофилски отрепки - от най-горе до долу... Работата на Запада е да им дава пари. Тяхната работа е да си ги делкат с техните руски братя.

Днес отново затриха българския национален интерес. От седем танкера газ взеха един - другите не им трябват, братушките ще им дадат. По специална цена - най-специалната на света. Рушвет за елита русофилската сган, грабеж за останалите. Не можехме да очакваме друго. Не само Крим е руски - България също е руска... Искат да я направят изцяло руска. От нас зависи дали това ще се случи.