Неизбежно с "Газпром"? Откъде накъде?
Анализът е препубликуван от "Портал Култура".
Капитулацията е краят на политическото, тя е отказът от достойнство. Най-опасното за всяка страна, включително и България, е, ако в ключови исторически моменти "поддаде" и прояви малодушие. В политиката слабостта винаги се наказва, плаща се скъпо и прескъпо.
Припомням тези азбучни истини, защото пред очите ни започват да се случват странни неща. Извършва се някакъв "служебен завой", отвеждащ страната ни в "източна посока". Засега леко, уж чисто "технически". Ала има неща, които определено будят силна тревога. Особено с "вече неизбежното" ни връщане в обятията на "Газпром", ако цитирам "обяснението" на служебния министър на енергетиката, чието име все ми убягва. "Вече неизбежното" е знак за капитулация, за позорно свеждане на глава пред газовия руски монополист, който привежда в действие директивите на Кремъл.
Стряскащо е да се наблюдава как с днешна дата служебното правителство на Гълъб Донев (направлявано от Румен Радев) се държи така, сякаш Червената армия е едва ли не на Дунава и "вече неизбежно" ще окупира България. Справка - дневникът на Първан Драганов, външен министър в правителството на Иван Багрянов, който в едни от последните си лични бележки през август 1944 г., пише буквално следното: "Неизбежно е вече... Скоро ще се случи".
Чакайте малко, ситуацията изобщо не е такава! И ако привържениците на "евразийската коалиция" се готвят триумфално да посрещат армията Z, чието "освобождение на България" е подготвено от тръбите на "Газпром", много са избързали. Объркали са се във времето. Защото това просто няма да се случи. Българите отдавна се предпочели Европа пред Евразия. Показа го и вчерашният протест в София пред прозорците на президентството.
***
Агресията на Русия срещу Украйна вкара военния конфликт в сърцето на Стария континент. Искаме или не искаме, такива са нещата след 14 февруари. Част сме от една "замръзнала военна граница с Русия" (Иван Кръстев), която ще се влачи с години.
Видно е как "диктаторът на страха", както наричат Путин, освен всичко друго, се опитва и да накаже европейците. Като едно от оръжията в "неговата война", водеща се на различни равнища, безспорно е "Газпром".
Тези дни известният руски икономист Сергей Гуриев (проректор на Sciences Po в Париж) описа ситуацията по следния начин: Инфлацията започна още преди февруари. Даже ръстът на цените на газа в Европа тръгна преди началото на февруари. Подозренията са, че "Газпром" без всякакви военни действия допринесе значително за ръста на цените на енергията в Европа.
На 15 април България падна в "клопката на "Газпром", подготвена не само за нас, но и за поляци, и балтийци. Останахме без доставки на газ, въпреки договора си с руския монополист и изрядните плащания по него. В момента пък доставките на Германия, а и на други европейски държави са намалени на 20% с мъглявите обяснения за "форсмажор". Ясно е, че се цели "удар през зимата". Затова всички търсят алтернативни източници и никой вече не "вярва" на "Газпром".
А какво в това време прави България?
"Служебниците" отказаха офертите за танкерите с втечнения газ (осигурени от правителството на Кирил Петков), купиха само един танкер (за октомври) и сега отново се обръщаме към "Газпром".
И то защо? Защото било "вече неизбежно". Кое му е обаче "неизбежното"?
- Нима "служебниците" наистина смятат, че отказаното на 15 април, ще стане възможно през септември или през октомври? На какво основание?
- Защото щели да напишат учтиво (или унизително) писмо на руски език до "Газпром"? С цената на национално унижение.
- И от какъв зор? България вече е в списъка на неприятелските държави след толкова доставено оръжие "към" Украйна. Откъде накъде ще получи "захарче"?
Динамиката в световната политика, а и цените на горивата на борсите са такива, че е "вече невъзможно".
Възможно е единствено сключването на някакъв "друг", съвсем нов дългосрочен договор с "Газпром" (което е лелеяната мечта на Кремъл), но такъв договор би донесъл промяна във външната политика на България. Което би означавало сегашното служебно правителство да извърши престъпление, погазвайки документи, скрепени с решения на българското Народно събрание.
Живеем в "свят на войната", в който всичко, включително суровините, горивата и икономическите отношения се превръщат в оръжие - тръбите на "Газпром" отдавна са "военизирани", те не са част и никога не са били част от свободния икономически обмен.
***
Затова днес всеки е газов експерт. От екрана - от сутрин до вечер - ни заливат мненията на хора, които размятат нагоре-надолу едни числа и накрая дълбокомислено заявяват, че не можем без "евтината руска газ" (незнайно защо в женски род?). Има ли "евтин руски газ" е друг въпрос. Ала това е важен и ключов въпрос.
Снощи на протеста пред президентството - срещу новото обвързване с "Газпром" и преориентацията към Русия - видях икономиста Георги Ганев. Попитах го - преизчислено с днешна дата - как би изглеждала "евтината оферта" на вече договорираното с "Газпром". Отговори ми, че в парламента са правили такива изчисления - сега това били 204 евро за мегаватчас. Около 400 лв. днес за мегаватчас, но цената непрекъснато върви нагоре с оглед на котировките на борсите.
Е, може ли да ми обясни тогава някой на мен, на хилядите хора вчера на площада, както и на милионите българи, които обяснимо са загрижени за сметките си през зимата, откъде тогава извират бълнуванията и мечтанията за "евтиното гориво" от "Газпром", което щяло да се доставя на потребителите, а и на бизнеса на цени по 200-250 лв. на мегаватчас?
Кой ще им продава на тези цени газ? И за какво? За черните им очи?
Тъжно е, когато в едни решаващи дни фактологията се удавя в бръщолевения.
Да не говорим, че говорител на Европейската комисия "вече" ни припомни условията на съществуващото ембарго срещу Русия, които "неизбежно" отхвърлят всякакви фокуси с превалутирания в рубли. Което също на практика превръща заиграванията на служебния кабинет с "Газпром" в незаконни.
А го има и моралният аспект, нека не го забравяме. И той е: как да постъпим така, че в тази нелека ситуация да не налеем пари във "войната на Путин"?
Знам много добре какво тутакси ще ми възразят някои: ама ние и сега купуваме през руски посредници?! Дори да е така в тази сложна ситуация, нали смисълът на прословутата "диверсификация" е в следното: да се разкачим най-сетне от Москва, намалявайки постепенно зависимостта си, така че най-късно от другата пролет да си върнем "енергийната свобода". Стига начело на България да има читаво и здравомислещо правителство. За това трябва да се гласува!
А за да разберем накъде ни тласкат "мурзилки", "копейки" и разни "служебници", искам да цитирам едни думи на руската журналистка Ксения Ларина, доскоро известна водеща в "Ехото на Москва". В днешна Путинова Русия това радио вече не съществува, но Ларина продължава да се занимава с журналистика, макар и вън от Русия. Тези дни тя просто взриви руското обществено мнение с констатацията си "Нас вече ни няма":
"Струва ми се, че най-голямата грешка на нас, руснаците, на руските граждани е, че ние не осъзнаваме, че нас вече ни няма. Водим предавания в ефир, явяваме се пред камерите, остроумничим, засягаме събеседниците си, разсъждаваме за полезността и вредността на Русия, изразяваме недоволство, истерия около шенгенските визи, отмяната на руската култура и друга "русофобия", искаме зачитане на гражданските ни права А не осъзнаваме най-главното: нас вече ни няма. Ние сме извън правното поле, извън полето на човечеството. И трябва да приемем това. Всеки руснак сам ще трябва и то лично да защити правото си да бъде човек."
Страх ме е, честно казано, покрай опитите за отместването ни "на изток към Кремъл", да не би един ден и някой от нас да бъде принуден да напише горчивите думи: вижте, нас просто ни няма...