По повод вчерашната реч за празника на Съединението на Пловдивския митрополит Николай...

Слово за Съединението, което уж имаше така благородната и "душеспасителна" цел да изобличи нарастващата "религията на омразата" в съвременното общество, да разкрие как силата на омразата помежду ни ни разединява и ни разяжда като народ, всъщност обаче се оказа Слово на Разединението. Защото противопостави едни млади българи и техните семейства на други млади българи. Тези млади хора, казва митрополитът, се връщат, "попили презрение към родното, неуважение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм и на всичкото отгоре готовност да налагат наученото насила с методите на инквизицията".

За жалост, родната ни действителност е пълна с примери за млади хора, избрали да се образоват в пределите на България, но са с доста различни ценности от споменатия в речта Гавраил Кръстевич. За които насъщна духовна потребност е да си качиш снимка на новите устни в "Инстаграм", а патриотичните им трепети се изчерпват с това да си татуираш паметника на Шипка на бицепса или да се сдобиеш с късмета да срещнеш успешен български мъж в образа на някоя по-млада версия на Божинката, която да ти пее по залез на Малдивите: "Трябваш ми като никотин, като никотин-котин. Като кокаин, даваш ми адреналин..."

Интересно е и че в това слово има известна фиксация към Инквизицията. Мотивът за Инквизицията присъства на няколко пъти в текста. "Тормозенето, унижаването, малтретирането и унищожаването на хора заради убежденията им или защото ги смятаме за по-низши от нас, или просто защото не ни харесват, са средновековни практики, въведени на Запад, които ние в Светата Православна Църква смятаме за еретически и категорично отхвърляме и осъждаме."

Принципно унищожаването и унижаването на хора заради убежденията им са известни като тоталитарни практики, битували за определени исторически периоди и по нашите земи доста по-скоро от времето на Инквизицията. За митрополита обаче инквизиторските ветрове веят само от Запад, независимо че в днешна Русия е задушен всеки опит за свободно слово и свободно изразяване на позиция (точно на 6 септември дойде новината, че по искане на Роскомнадзор е отнет лицензът на "Новая газета").

Обаче има нещо, което особено ме впечатли в словото на Дядо Николай и напълно се съгласявам с него:

Винаги съм се чудила какво е това, което се излъчва от погледа на митрополит Николай, и вече няма съмнение, че са вълни любов към човеците...