И така - за четвърти път на избори в рамките на година и половина. Кратък период, в който политическите партии се настървяваха и насичаха пространството с червени линии, а избирателите се омерзяваха и съответно редееха. Днес повечето от тях, както и повечето политически наблюдатели смятат, че тази кампания е вяла и скучна - вероятно защото от нея не се очаква да произведе резултат, различен от предишните три.

Предполага се, че ни чака фрагментиран парламент, неспособен да произведе стабилно мнозинство, а след парламентарната въртележка пък ни чакат нови избори. Те биха били пети по ред, и едва ли би трябвало да се съмняваме, че биха изчерпили до голяма степен доверието в целия политически и институционален ред, валиден по време на прехода. И съвсем не е случайно между впрочем, че тъкмо отговорните за разпада на три поредни парламента днес лансират идеята за президентска република.

В днешната политическа битка обаче има аспекти, които са трудно доловими за редовите избиратели. Първият от тях е за какво по точно се гласува. Не за правителство, което да управлява четири години, не и за кризисен кабинет, който да ни "преведе" през кризите, които ще стигнат своя пик през зимата. Гласува се за това дали България ще остане лоялен член на евроатлантическата общност, или ще свърне към евразийската сатрапия, носеща вината за най-опасния конфликт в Европа от Втората световна война насам.

Вторият е кой участва в предизборната битка. Съвсем не са само партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК. Този път участват, вземайки съвсем открито страна, президентът на България и неговият служебен кабинет. Именно това участие е голямата интрига в тези избори. Не само защото е странно и изненадващо, но и защото е подло и антиконституционно. Президентът би трябвало да олицетворява единството на нацията, а служебното правителство би трябвало преди и над всичко да подготви провеждането на честни избори. Вместо това и двете институции участват в предизборната борба - на страната на това, което бих нарекъл "проруска коалиция", включваща повечето субекти на политическия хоризонт: ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", "Български възход", "Има такъв народ" (ИТН).

Те заедно бламираха правителството на промяната и доведоха страната до днешния предизборен джендем - и днес заедно участват в демонизирането на партиите, които се обявиха против статуквото на корупцията и за радикална съдебна реформа. Тон обаче зададе президентът Румен Радев, чийто втори мандат впрочем се дължи на гласовете на същите тези партии. Добре е да си припомним думите му, когато БСП върна неизпълнен третия мандат: "Кризата в енергетиката, която може да прерасне в колапс на икономиката и на социалните системи, е най-тежкото наследство на това правителство". Тезата за тази криза беше подета от служебното правителство и буквално истеризирана - с постоянни заплахи как българите едва ли не няма да преживеят зимата - като при това беше афиширана и крайната цел на упражнението: преговори с "Газпром", които били неизбежни, и съответно връщане на страната ни в енергийната сфера на влияние на Русия.

Темата за въпросните преговори е комедия, достойна за перото на Щастливеца. Ден след ден министри и вицепремиери ни обясняваха, че преговори се водят, само че не се знае кой по-точно ги води. Докато най-сетне стана безпощадно ясно, че коленопреклонното хленчене е било безплодно - и че никакъв руски газ няма да има, камо ли пък под цената на световните борси. Белята междувременно беше свършена - шест от седемте договорени от правителството на Кирил Петков танкери с втечнен газ бяха отказани - което наистина може да доведе България до енергиен недоимък. Големият въпрос е - кой ще поеме отговорността за това? И един още по-голям въпрос: как и защо служебния кабинет в хода на предизборната кампания се ангажира с действия, пряко обслужващи партиите на статуквото - и особено ГЕРБ и ДПС, и как стана така, че неговата охулваща енергия съвпада с тяхната?

И още нещо: популярността на Румен Радев и неговия повторен избор за президент се дължеше на един вдигнат юмрук и на призива: "Мутри вън!" Ако сега би му се наложило да вдига юмрук, какво би казал? Може би "Мутри вътре"?!

Едва ли някой е пропуснал да забележи и друго едно обстоятелство, което поставя своя отпечатък върху предстоящите избори - тежката хибридна война, която руските тролове водят срещу България. Имало ги е винаги, както винаги е имало и пета колона - но никога техните усилия на се били толкова форсирани и толкова добре координирани. Основен фактор за техния успех обаче е дълбочинния корупционен фон, на който се разгръщат тези усилия - и точно този корупционен фон е основния политически капитал за техните наставници. Благодарение на него беше изграден "Турски поток", който заедно със "Северен поток 2" беше основен фактор, позволил агресията в Украйна. Пред лицето на военните престъпления на руската армия там и реалната опасност тази война да прерасне в световна, снишаването и откровеното русофилство на политическите мъже е наистина потрисащо - като казването на Румен Радев за това, че Крим си е руски, или като мнението на неговия двукратен служебен премиер Стефан Янев, че в Украйна се води не война, а "военна операция" - и то защото така я е нарекъл самият агресор Владимир Путин.

И най-сетне третия аспект, който остава в сянката на тези избори: в какъв контекст се провеждат те и какъв е залогът за техния резултат. Провеждат се в най-тежката криза на европейския континент от Втората световна война насам; криза, свързана с рецесия и инфлация, с енергиен дефицит и откровени заплахи за световния мир - и криза, която създава напрежение и конфликти във всички европейски страни - като България е сред най-уязвимите. В тази ситуация липсата на стабилно управление и липсата на основната институция на властта - парламента, е повече от опасна липса. В същото време компромис между силите, защитаващи корупционното статукво, и силите, опитващи се да проведат наистина смислени демократични реформи, е немислим и невъзможен.

Ще запитате - ама как така - ето, ГЕРБ подава ръка на "Промяната". Не е възможно не само защото би компрометирало изцяло партиите на протеста, но и защото ГЕРБ съвсем очевидно принадлежи към политическите сили, които обслужват руските интереси в България - и дори само ударното строене на "Турски поток" и съзнателното бавене на интерконектора с Гърция го доказват.

В този смисъл политическата ситуация е наистина патова. Правителство на ГЕРБ заедно с ДПС и "Възраждане" (дори плюс "Български възход", ако евентуално попаднат в парламента) е много малко вероятно, колкото и голям да е апетитът на Бойко Борисов да се върне във властта на бял кон. Възможно е правителство на ПП и ДБ плюс БСП (коалиционна формула, която предполага и доста компромиси) - стига трите партии да съберат достатъчно гласове - засега обаче социологическите проучвания не предполагат въжделените 121 гласа. Третият мандат - на когото и да бъде даден, предполага нови предсрочни избори - и президентско управление в най-тежкия период на кризата, без коректива на парламента и без произтичащите от него законодателни възможности. Което накратко казано значи безконтролно управление - а именно такива управления в тежки ситуации се трансформират в авторитарна власт.

Ако ситуацията е патова, то тогава какво ни остава? Остава ни да я променим - със своята лична активност и воля, със силата на своя глас. И да запомним, че на 2 октомври не растат гъби, а се решава съдбата на България.