"Политическата общност" на Макрон е нещо като ОССЕ 2.0, Украйна се нуждае от повече

"Политическата общност" на Макрон е нещо като ОССЕ 2.0, Украйна се нуждае от повече

"Политическата общност" на Макрон е нещо като ОССЕ 2.0, Украйна се нуждае от повече
audiovisual.ec.europa
Пьотр Бурас е ръководител на варшавския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и съавтор на Survive and thrive. Европейски план за подкрепа на Украйна в дългата война против Русия. Коментарът му е предоставен на "Дневник" ексклузивно за България.
Идеята за Европейска политическа общност, представена от Еманюел Макрон през месец май, започва да добива форма. Макрон иска да създаде "платформа за политическа координация" между държавите от ЕС и съседите им. Това би могло да бъде "правилният отговор", казва френският президент, за "стабилизиране на съседите ни" в контекста на руската война и предоставения след избухването ѝ статута на Украйна и Молдова като кандидати за членство в ЕС. Целта би била на желаещите държави да бъде предоставено усещане за принадлежност към европейския клуб преди формалния им прием.
На 6 октомври в Прага ще бъде проведена неформална среща на лидерите на ЕС във връзка с инициативата на Макрон. Поканени са 44 държави, сред които Обединеното кралство, Израел, Турция и страните - кандидатки за членство в съюза. Докато първоначалните възражения срещу инициативата на Макрон, разглеждана от мнозина като още един опит забавяне на бъдещото присъединяване към ЕС, в голяма степен се разсеяха, летвата все още изглежда поставена твърде ниско.
Според дипломат в Прага срещата трябва да изпрати "позитивно послание в тази нестабилна ситуация". Това определено си струва усилията. И все пак, ако ЕС иска да изпълни геополитическата си отговорност в района, би следвало да инвестира повече в разширяването, отколкото в развитието на нов формат срещи.
Предоставянето на статут на кандидатки на Украйна и Молдова на срещата на върха на ЕС през юни без съмнение беше важно решение. Това не само дава надежда на гражданите на тези страни на фона на опасенията за тяхната сигурност и стабилност, но и изпраща сигнал на Русия, че ЕС няма да се поддаде на безразсъдното поведение на Путин. Не по-малко важно е, че през лятото ЕС преодоля и срамната задънена улица на Балканите и отвори пътя за присъединителни преговори с Албания и Македония. Твърде дълго ЕС се бави с разширяването, подкопавайки доверието на страните кандидатки в европейската ориентация.
В личен интерес на ЕС е процесът на разширяване да бъде успешен. А ангажирането на Украйна - чрез финансова помощ, предложение за интеграция и военна подкрепа - може да се превърне в най-доброто средство за това. Няма по-добър начин да се гарантира, че тези усилия са устойчиви и ефективни от това да бъдат част от добре подготвена стратегия за приемане на Украйна в ЕС. Други страни кандидатки биха могли само да се възползват от затвърден ангажимент от страна на ЕС към това, което исторически е бил неговият най-ефективен инструмент - осигуряване на мир и стабилност в Европа. Очевидно не може да има преки пътища по пътя на кандидатите към ЕС. Но по-добре е съюзът да направи процеса по-безпроблемен и да избегне инерцията да попадане в поредна бъркотия около разширяването.
Остава обаче съмнително дали Европейската политическа общност може да гарантира това. Участието на държави като Великобритания или Израел я прави формат, който по дефиниция не би бил склонен да се занимава с разширяването на ЕС. Очаква се срещата на върха в Прага основно да потвърди принципите от Хелзинки от 1975 г., включително териториалната цялост и зачитането на суверенитета на всички страни. В съответствие с френските предпочитания фокусът е върху европейската сигурност и геополитическите предизвикателства. Новата общност, която може да се събира веднъж или два пъти годишно, би могла по този начин да наподобява ОССЕ 2.0 - група от страни с еднакво мислене, обединени в отхвърлянето на деструктивната политика на Русия.
Въпреки че подобна рамка може да даде на страните кандидатки достъп до стратегически форум на високо ниво, тя едва ли ще направи процеса на интеграция по-смислен. Това ще бъде "пространство за съвместна работа за европейски лидери", както се изразява високопоставен служител на Европейската комисия, докато ключовите въпроси остават без отговор:
  • как може да даде надеждна средносрочна перспектива и осезаеми ползи за страните кандидатки
  • как да премахнат институционалните пречки пред присъединяването
  • как да се интегрират по-добре в ЕС, преди да се присъединят реално към съюза?
Ключово предизвикателство за ЕС през следващото десетилетие и след това няма да бъде реформата на неговите институции, за да се подготвят за приемането на нови членове, а как да поддържа проевропейската ориентация на своите съседи, без да могат или желаят в скоро време да ги приемат като пълноправни членове на клуба.
За да отговори на тази фундаментална нужда и да "стабилизира съседството", както каза Макрон, ЕС ще трябва да направи много повече от това да създаде нова конференция на държавните глави. Тя трябва да предложи дългосрочна визия за интеграция с Европа, включително пълен достъп до четирите свободи на ЕС веднага след като изпълнят критериите.
Това предложение ще включва не само значителна помощ за подготовка за членство в ЕС в дългосрочен план, но и достъп до кохезионни фондове, ако се присъединят към единния пазар, преди да станат пълноправни членове на ЕС. Освен това ще бъде необходимо да се помогне на тези държави да се интегрират по-тясно с енергийната инфраструктура на ЕС, за да изпълнят международните си задължения в областта на климата. Започвайки с Украйна и Молдова, ЕС трябва също така да предложи на съседните държави договор за сигурност с конкретни ангажименти за укрепване на техните способности за самоотбрана, да предложи военна помощ и редовни стратегически консултации и да подобри сътрудничеството в областта на киберсигурността и стратегическата инфраструктура.
Живеем в бурни времена и лидерите на ЕС трябва да направят всичко възможно, за да изпратят положителен сигнал на срещата на върха в Прага. Но без повече усилия за добавяне на доверие и енергия в процеса на разширяване Европейската политическа общност ще представлява не повече от смокинов лист, който да покрива геополитическите трудности на ЕС.