Европейските лидери, които са в Прага от четвъртък, ще могат да разхлабят леко вратовръзките си днес, защото ще бъдат в свой кръг, но не съвсем, тъй като проблемите, пред които са изправени създават напрежение помежду им.

Пражкият замък, който преди ден даде началото на Европейската политическа общност, ще подслони в петък 27-те за неформална среща на върха, която ще има предимството, че няма да притиска участниците с необходимостта да вземат решения. Но и разговорите няма да са съвсем приятни предвид сложността на проблемите, пред които е изправена Европа в средата на седмия месец от войната в Украйна и при продължаваща цяла година енергийна ценова криза, подклаждаща инфлацията и икономическата несигурност.

Германия се постави в ролята на основния дразнител, след като в началото на седмицата изненада всички обявявайки, че ще подкрепи с 200 млрд. евро гражданите и бизнеса си през зимата, за да им помогне да се справят с високите цени на тока и отоплението.

Сумата не е по силите за никоя от останалите европейски държави и проблемът не е само, че това е неприятно за самочувствието, но и ще постави в неравностойно положение останалите участници на общия пазар, а това значи най-вече влошаване на конкурентоспособността, фалити и загуба на работни места.

Ситуацията напомня началото на пандемията, когато Германия, Великобритания, тогава още част от ЕС, Италия и още няколко държави, се обединиха, за да си поръчат ваксини срещу COVID-19, докато останалите нямаха шанс да привлекат вниманието на производителите и щяха да останат с празни ръце. Тогава Ангела Меркел отстъпи и купуването на ваксините беше прехвърлено на Европейската комисия, която ги разпределяше между всички. След това Брюксел писа множество доклади, в които обясняваше как уроците от хаоса в началото на пандемията са научени и че занапред всички ще работят заедно.

Както с плановете за възстановяване и устойчивост, за които в други времена Европейската комисия се захвана да търси пари на световните пазари, вземайки общ дълг за първи път в историята, за да се възстанови бързо от пандемията. Повечето държави вече отдавна харчат тези пари, но времената сега са различни и гласовете ЕС да се обвърже с още заеми, за да се справи и с енергийната криза почти не се чуват.

В тази обстановка като на панацея за високите цени се гледа в ограничаване на цената на природния газ. В нея се търси причината за високите сметки за енергия, които валят в европейските домове, изправяйки все повече хора пред реална бедност.

На два пъти през септември енергийните министри от ЕС се опитаха да намерят решение за въвеждане на таван на цената на газа, но безуспешно и така въпросът стигна до лидерите - последната инстанция в йерархията на ЕС.

Европейската комисия назидателно напомни тази седмица, че предложила таваните още през март, но е нямало кой да я чуе, пропускайки деликатно, че през септември вече категорично отказваше да внесе законодателен текст. Идеята й от септември да се "върже" само руския внос не получи подкрепа, тъй като някои, като България я оцениха за несправедлива към руснаците, а други посочиха, че за седемте месеца война в Украйна, делът на руския газ, внасян в Европа от 40% е спаднал на 7.5% и вече няма икономически смисъл да се поставя ценови таван на неговия внос.

В търсене на решение 15 държави, сред които и България предложиха пределна цена да се постави на целия внос, но това не се хареса на Германия и Нидерландия и Дания, които видяха в това риск да се отблъснат продавачите на втечнен газ, а Европейската комисия се притесни, че танкерите с втечнен газ ще започнат да заобикалят европейските терминали, създавайки дефицит насред зима.

Вместо това Еврокомисията предложи да се въведе иберийският опит с ограничаване само на газа, използван за производството на ток, както и да се определи "ценови коридор" за покупки на газ от надеждни партньори (без Русия). Това наистина намали цените в Испания и Португалия, но вдигна потреблението - точно обратното на търсеното намаляване на енергийната зависимост

Председателят й Урсула фон дер Лайен разви в сряда пред Европейския парламент и идея за ценово лимитиране на търгувания в Европа газ, за да се намали така цената на тока, в чието ценообразуване влиза и цената на газа.

Идеите на Брюксел не останаха самотни и още в четвъртък Полша, Гърция, Италия и Белгия предложиха "динамичен ценови коридор", който да се прилага "за всички транзакции на едро, без да се ограничава до внос от определени юрисдикции и без да се ограничава до конкретно използване на природен газ". Предложението е вариация на идеята на 15-те, която дава възможност да се уталожат и тревогите на богатите държави, които се боят да не отблъснат към по-щедри купувачи, търговците на природен газ.

Така че на масата на лидерите в Прага предложения няма да липсват, нито времето ще ги притиска с намиране на решение, тъй като до формалната им среща в Брюксел има още две седмици.

От намиране на решение за успокояване на по думите на Фон дер Лайен "лудите скокове на цените", ще зависи и състоянието на икономиката, но едва ли някой се заблуждава, че намаляването на цената на газа ще е достатъчно.

Съветът вече прие спешните мерки за икономии на пиковото потребление на ток и за преразпределение на свръхпечалбите на производителите на ток и на изкопаеми горива към различни схеми за подпомагане на потребителите и бизнеса, но повечето правителства смятат, че те няма да са им достатъчни.

Европейската комисия предлага да разхлаби правилата за държавните помощи, за да може правителствата да разработят схеми за подпомагане на предприятията и за запазване на работните места поне до края на зимата. Подобни изключения действаха две години по време на пандемията и Брюксел ги прекъсна едва това лято.

Италия отново препоръчва идеята си разходите, направени за компенсиране на енергийните цени, да не бъдат включвани в бюджетните дефицити, за да могат правителствата да оперират по-свободно с наличните средства, без да се притесняват от наказателни процедури от Брюксел. Този план не мина за COVID-19 пандемията, но Рим опитва отново да привлече вниманието към него.

Темата за Украйна няма как да бъде избегната и затова се намира и в официалния дневен ред на срещата, която ще започне с нея. Лидерите на ЕС ще обсъдят как да продължат да оказват подкрепа на Киев, включително икономическа, военна, политическа и финансова подкрепа.

ЕС се ангажира да предостави на Украйна 9 млрд. евро помощ, извън военните доставки и двустранната подкрепа. Набирането на тази сума обаче се бави и до момента Брюксел е изпратил около 2.4 млрд. евро, а това не непременно се оценява положително от Киев.

Намирайки се в състояние на война Украйна генерира 5 млрд. евро бюджетен дефицит всеки месец и външната финансова помощ й е жизненоважна, за да продължава да функционира.

Последното решение на Съвета на ЕС за отпускане на финансова помощ за украинския бюджет е от февруари.

Руските заплахи за използване на ядрено оръжие и за въвличането на ЕС във войната също ще бъдат дискутирани, наред с необходимостта от допълнителна защита на енергийната инфраструктура след разрушаването на газопроводите "Северен поток".

Европейската комисия има план и за това, в който препоръчва сателитно наблюдение, стрес тест за откриване на недобре защитена критична инфраструктура и засилване на сътрудничеството с НАТО и САЩ за подобряване на защитата на тръбопроводи, електрически мрежи и централи. Брюксел пък е готов да купи електрогенератори и гориво, които да изпраща в държави, евентуално пострадали от спирането на доставки или друг инцидент, свързан с критичната им инфраструктура.