Законът за регистрация на чуждестранните агенти (The Foreign Agents Registration Act или FARA; наричан нататък ФАРА) влиза в сила в САЩ през 1939 г. Формално целта на ФАРА е да гарантира "прозрачност", като осигури достъп на гражданите на САЩ и избраните от тях представители във властта до информация за упражняване на чуждестранно влияние върху формиране на политиките на САЩ или с други думи - да защитава САЩ от прикрито чуждестранно влияние. На практика обаче в първите години от съществуването си ФАРА е бил използван като инструмент за стигматизиция и закриване на нацистки пропагандни издания.

Едва няколко години след края на Втората световна война Министерството на правосъдието на САЩ завежда делото срещу Дюбоа, което остава в историята като вероятно най-противоречивото прилагане на ФАРА и демонстрация колко уязвим е този закон към злоупотреба от страна на властите.

Известният в САЩ правозащитник Дюбоа основава заедно със съмишленици през 1949 г. организацията Информационен център за мир. Целта на организацията е била да насърчава мирното решаване на международни конфликти. Като част от дейността си Информационният център за мир разпространява в САЩ различни материали, публикувани по света, относно дейности за осигуряване на световния мир, като също тъка публикува и Стокхолмския апел (документ, приет от правозащитни организации в Париж), с който се призовава за забрана на ядрените оръжия, а кампанията, свързана с него, събира подкрепа от около 2 милиона американци.

Именно в Стокхолмския апел Министерството на правосъдието на САЩ вижда заплаха за националната сигурност, тъй като насърчава към "пацифизъм пред лицето на съветската агресия." Така през 1950-1951 г. Министерството на правосъдието на САЩ се възползва от твърде неясните и широки дефиниции на ФАРА и обвинява Информационния център за мир, че не се е регистрирал като чуждестранен агент, разпространяващ антиядрен апел по "искане" на базирана във Франция група, а Дюбоа подвежда под наказателна отговорност като ръководител на организацията.

В делото срещу Дюбоа правителството на САЩ защитава тезата, че ФАРА е приложим и в случай, че дадена организация защитава и прокарва идеи и послания, аналогични на тези на чуждестранна организация. Това прекомерно широко тълкуване е отхвърлено от съда и в крайна сметка не се събират достатъчно доказателства Дюбоа да бъде осъден. Въпреки това последиците са необратими. Репутацията на Дюбоа никога не се възстановява (приживе) и той продължава да е преследван от страна на американското правителство по различни други поводи. И, разбира се, преследването на Дюбоа и неговите съмишленици от Министерството на правосъдието на САЩ довежда до закриването на Информационния център за мир, което остава и като ясно "предупреждение", че американското правителство ще противодейства на работата на организации, които заемат твърде крайна позиция или твърде успешно мобилизират общественото мнение срещу ядрения милитаризъм.

Казусът "Дюбоа" има и друга последица - ФАРА става обект на сериозни критики по отношение на ефективността си и негативния му ефект върху конституционно гарантираните граждански свободи в САЩ. Поради това в следващите десетилетия дела за нарушение на ФАРА почти не се водят (между 1966 и 2015 Министерството на правосъдието повдига едва 7 обвинения по ФАРА.)

Изборите в САЩ и опитите за руска намеса в тях през 2016 г. обаче вдъхват нов живот на ФАРА. Прилагането му се разширява и засилва, а делата и разследванията, свързани с него, силно се политизират. За последните 6 години вече има цели 10 присъди за нарушения на ФАРА. В този период се провеждат и две знакови акции на контролните органи, свързани с ФАРА, които се считат за силно политизирани и експлоатиращи неясните дефиниции на ФАРА.

Първата е разследване на природозащитни организации, критични към екологичната политика на САЩ през 2018 г. Тогава 4 зелени организации получават нареждане да се регистрират като "чуждестранни агенти". Мотивите за това са неясни и подкрепени с косвени доказателства и предположения. Основно те са свързани с непропорционална критичност спрямо САЩ за сметка на Китай, защита на тези, сходни с позициите на японското правителство, и срещи с представители на други държави. Разследването на тези организации е прекратено през 2019 г. след смяна на мнозинството в Камарата на представителите на САЩ, но материалните и имиджови щети на зелените НПО-та вече са били нанесени.

Друг случай демонстриращ колко лесно ФАРА може да попадне в капана на актуалната политическа ситуация е регистрацията на РТ ТВ Америка (медия финансирана и вероятно контролирана от Русия), контролираните от Китай Информационна агенция Синхуа и Китайска глобална телевизионна мрежа, както и Ал Джазира, като чуждестранни агенти през 2017 г. и 2018 г. Регистрациите имат и директен ефект върху работата на медиите като на кореспондентите на РТ ТВ Америка са отнети журналистическите пропуски за Конгреса, а компании предоставящи услуги на тази медии, като осигуряване на излъчване, са заплашени също от регистрация. Същевременно медии, контролирани от други държави, като BBC, CBC, и DW не са принуждавани да се регистрират като чуждестранни агенти. Според Комитета за защита на журналистите това непоследователно прилагане на ФАРА създава "впечатлението, че ФАРА е инструмент за външна политика" и затова той призовава законът въобще да не се прилага спрямо медии.

Дефинициите във ФАРА са едновременно обширни и неясни, и предоставят на изпълнителната власт широка свобода на действие, като създават риск за злоупотреба и нарушения на основни права като НПО и техни представители са особено уязвими. Основните проблеми са свързани с:

Така в сегашния си вариант ФАРА е приложим към широк кръг дейности, типични за НПО в модерния ни глобализиран свят. Ето и някои примери, които илюстрират това:

Потенциалната всеобхватност, тежките наказания предвидени за нарушение на ФАРА и политиката по засилване прилагането на ФАРА от 2016 г. насам могат да има пагубен ефект върху средата за развитие на гражданските организации и международните им дейности. Затова и през последните години се засилва критиката срещу ФАРА в САЩ. Според американски граждански организации ФАРА следва да бъде изменен като се ревизират дефинициите за "чуждестранен агент" и "чуждестранен принципал," за да може законът да преследва единствено легитимната си цел - осигуряване на прозрачност по отношение лоби на други държави целящо дестабилизация на демокрацията, като се въведат гаранции за свободното развитие на неправителствения сектор.

Като основни наложителни реформи във ФАРА се изтъкват:

Тенденцията за приемане на закони в за борба срещу чуждите агенти (насочени основно към НПО) започва през 2012 г. от Русия. Още на етап обсъждане законът е силно критикуван, а след приемането му президентът Путин защитава новия закон, като го сравнява с ФАРА:

Още през първите 4 години прилагане на руския закон за "чуждестранни агенти" неговата реална цел обаче става пределно ясна - ограничение, стигматизация и заглушаване на критичните към властта НПО. До 2016 г. са регистрирани 148 организации като чуждестранни агенти, от които 27 са прекратили дейността си. След 2017 г. обхватът на закона се разширява и медии също попадат в него. Тази стъпка се счита като реакция на действията на САЩ спрямо РТ ТВ Америка по ФАРА. Така около 40 медии влизат в списъка на Русия с чуждестранни агенти. Същевременно прилагането на руския закон изглежда твърде тенденциозно и обслужващо конкретни политически интереси, тъй като няма информация нито една от над 90-те действащи на територията на Русия организации, работещи за сближаване на Русия с Китай, много от които получаващи открито финансиране от Пекин, не са регистрирани като чуждестранни агенти.

При обсъждане на законопроекта през 2012 г. министърът на външните работи на Израел защитава нуждата от приемане на закон, като го описва като "директен превод от английски на американски закон," т.е. на ФАРА. След изменения законопроектът се приема през 2016 г. като предвижда организации, получаващи повече от половината от финансирането си от чужбина, да обявяват тази информация в информационните си материали и комуникацията си с държавните органи. Подобно на случая с Русия обаче се установява, че израелският закон е създаден с цел заглушаване на правозащитни организации и организации, ръководени от палестинци, които са критични към правителството на Израел.

В редица други държави също се наблюдава тенденцията лидери да си "измиват ръцете" с ФАРА, когато предлагат рестриктивно законодателство срещу НПО под формата на закон за чуждите агенти. Така, например, през 2013 г., запитан дали ще се приеме обсъждания в парламента законопроект за чуждите агенти подобен на закона в Руския, президентът на Киргизстан отговоря:

Киргизстан в крайна сметка не приема внесения в парламента законопроект за чуждестранните агенти, но се нарежда сред редица държави, в които е правен опит за това като Украйна през 2014, Словакия през 2016 г., България през 2020 г.

До момента в Европейския съюз само една държава е приела закон "вдъхновен" от ФАРА и това е Унгария през 2017 г. и отменен през 2021 след решение на Съда на ЕС. Т. нар. унгарски Закон за прозрачност на гражданските организации е силно критикуван от Венецианската комисия още на етап законопроект и приемане, като комисията вижда в него потенциален инструмент за ограничаване правото на сдружаване, дискриминация и стигматизация на граждански организации:

В отговор на критиката, която получава от международни правозащитни организации, както и от Министерството на правосъдието на САЩ, унгарското правителство се уповава на вече добре позната тактика - приетият от тях Закон за прозрачност се основава на американския ФАРА.

Подобно на приетите закони за чуждестранни агенти в Русия и Израел, обаче, унгарският Закон за прозрачност съществено се различава от ФАРА, по това че е насочен конкретно към граждански организации. Законът за прозрачност предвижда организации да се регистрират в унгарските съдилища като "организации, получаващи подкрепа от чужбина," в случай че в рамките на една година получават дарения или други средства с произход от държави членки на ЕС или трети държави, надхвърлящи определен размер. При регистрация организациите следва да обявят и имената на донорите, чиято подкрепа надхвърля 500 000 форинта (около 1 400 евро), и точния размер на подкрепата. След това информацията се публикува в свободно достъпен публичен електронен регистър. Освен това засегнатите граждански организации следва да обозначат на интернет страниците си и на всички свои публикации, че са "организации, получаващи подкрепа от чужбина."

Животът на унгарския Закон за прозрачност се оказва кратък, след като Съдътна ЕС постановява през 2020 г., че с приемането на Закона Унгария е нарушила правото на ЕС (Решение по дело C-78/18 от 18.06.2020 г.). Съображенията на съда накратко са:

В равносметка - за четири години прилагане на Закона за прозрачност е довел до сериозно стесняване на гражданското пространство в Унгария и е имал сериозен смразяващ ефект върху НПО, защитници на правата на човека и други активисти. Законът успешно е отклонил енергия и ресурси на НПО от основните им дейности, за да се защитят и да намерят начин да продължат да работят в условията на засилен натиск от страна на властите, включващ и кампании за очерняне, организирани от медии, подкрепящи правителството. Служителите на НПО понякога са получавали смъртни заплахи по телефон, електронна поща или чрез социалните медии.

Показателно за същността на унгарския Закон за прозрачност е, че с отмяната му се въвеждат и нови механизми за одит на НПО, които могат потенциално да бъдат използвани от властите за заглушаване на инакомислещите организации.

Решението на Съда на ЕС относно унгарския вариант на закон за чуждестранните агенти е изключително важно за защита за свободата на сдружаване във всички държави членки на ЕС включително и България. Въпреки това самото решение не може да препятства предложения за въвеждане на законодателство по модела ФАРА или даже приемане на такова, което в последствие да бъде отменено поради противоречие с правото на ЕС. По същество Унгария е пример, че дори и за относително кратко време на действие, един закон "вдъхновен" от ФАРА може да нанесе сериозни щети върху гражданското общество.

Глобалната тенденция за опити да се заглуши определена част от гражданското общество и да се стигматизира съществуването и работата на НПО чрез законодателство за чуждестранните агенти, което е "преведено," "вдъхновено" или "по подобие" на американския ФАРА, не е подминала България.

Още през 2015 г. се открива информация за призиви от страна на политически лидер от партия, която се определя като националистическа, за въвеждане на закон за чуждестранните агенти : "Закон като американския трябва да има за финансирани отвън НПО-та в България." Същата партия преповтаря тази си теза и през 2022 г. като твърди, че юридическият й екип е "превел, адаптирал към българското законодателство и синхронизирал с европейското, американския закон за регистрация на чуждите агенти." Това твърдение не може да се провери, защото не е публикуван текстът на законопроекта, но с оглед Решение по дело C-78/18 от 18.06.2020 г. на Съда на ЕС по повод унгарския Закон за прозрачност, е трудно да се предположи какъв точно вариант на ФАРА е изготвен, за да се преодолеят противоречията с правото на ЕС.

Към момента най-сериозният опит за въвеждане на законодателство за чуждестранните агенти в България остава внесеният през август 2020 г. - две седмици след обявяване на Решение по дело C-78/18 от 18.06.2020 г. на Съда на ЕС, в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. С него са предложени в голяма степен аналогични на предвидените в унгарския Закон за прозрачност:

Въпреки че още при внасянето му за разглеждане в парламента е ясно, че този законопроект противоречи на правото на ЕС с оглед Решение по дело C-78/18 от 18.06.2020 г., той предизвиква редица вреди - организации в България трябваше да отделят от ресурсите си да се противопоставят на евентуалното му приемане, а в международен план България бе критикувана в Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. на Европейската комисия, в Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България както и в Общо писмо от Специалния докладчик по правата на мирни събрания и сдружаване към ООН. Законопроектът също така намери и място и в цялостната очерняща кампания срещу НПО в България.

На този етап е ясно, че американският ФАРА не е закон за пример и подражание. По-скоро недостатъците му могат да са ценен урок как да се избегне приемане на законодателство даващо възможност на правителствата да злоупотребяват с властта си за сметка на правата на гражданите. Ясно е също, че страните членки на ЕС не би следвало да приемат законодателство тип ФАРА и неуспешния опит за Закона за прозрачност на Унгария.

Въпреки това може да очакваме в бъдеще още предложения от страна на определени политици в България за въвеждане на законодателство за чуждестранните агенти, тъй като самият дебат, който се започва след подобно предложение, може да доведе до успех по отношение на преследвани авторитарни цели - стигматизация на НПО, стесняване на гражданското пространство, дискриминация и основно - заглушаване на мнения.