За Костя Копейкин, "Мъртви души" и функционалната неграмотност
"Чели ли сте "Мъртви души" на Гогол? А знаете ли кой е Гогол?" - с тези два въпроса започва първата си за вторник (11 октомври) публикация в личния си профил във "Фейсбук" лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. В социалните мрежи, а вече и извън пределите им той е по-известен с прякора си Костя Копейкин. Точно с него Костадинов се е опитал да си поиграе в поста си, но единственото, което е постигнал, е
твърде срамен автогол
В публикацията във "Фейсбук" профила си той прави опит да иронизира привържениците на "психодесните маргинални части от нашето общество, които народът ни с обич нарича жълтопаветници". Като черпи енергия пак от демонстрираната антиамериканска и антизападна обсесия, Костадинов обвинява въпросните "психодесни", че не са чели "Мъртви души" и едва ли са чували името на Гогол, тъй като според него "тази маргинална общност е известна със своята тежка и многопластова функционална неграмотност".
От тук нататък лидерът на "Възраждане" прави опит да преразкаже "Повест за капитан Копейкин" - новела, която е част от "Мъртви души", но
следва оплитане на конците
Най-вероятно защото самият той никога не е чел най-известното произведение на Николай Василиевич Гогол.
Сравнявайки собствения си прякор с името на литературния герой от "Повест за капитан Копейкин", Костадинов твърди, че той се наричал "капитан Костя Копейкин" - офицер от руската армия, който останал инвалид след войната на Русия с Наполеон. И тъй като бил захвърлен на произвола на съдбата от бездушните руски чиновници, събирал банда разбойници и започнал да граби пари от богатите помешчици, за да ги раздава на бедните. "Иначе казано - руският Робин Худ", пояснява Костадинов и украсява находката си с усмихнат емотикон. След това допълва, че тъй като "жълтопаветниците" не четели нищо друго освен "статиите на американската преса у нас", дали всичко от себе си, "за да популяризира името на този положителен герой (без въобще да знаят, че става дума за положителен герой)". Последното изречение отново завършва с ироничен емотикон.
Продавачи на репресии, или за идеята на "Възраждане" за медии "чуждестранни агенти"
Може би заради "тежка и многопластова функционална неграмотност", а може би по друга някаква причина, в краткия си преразказ председателят на партия "Възраждане" прави
цели три сериозни грешки
| Никъде в романа си Гогол не е споменал първото име на капитан Копейкин. Той си е просто "капитан" и толкова. Колкото до името Костя Копейкин, това е прякорът на самия Костадин Костадинов. Но той изобщо не е капитан. |
В "Мъртви души" капитан Копейкин в никакъв случай не е положителен герой. Източник за вдъхновение за Гогол в случая са руски народни песни за "крадеца Копейкин". Така пише в литературния си анализ "Повест за капитан Копейкин": източници и смисъл" Владимир Алексеевич Воропаев - доктор на филологическите науки и професор в Московския държавен университет. В анализа си той дори цитира статия на самия Гогол, озаглавена "Взгляд на составление Малороссии", където раждането на образа на капитан Копейкин е обяснено така: "За отчаяните запорожки казаци, които нямат какво да губят, за които животът е грош, чиято буйна воля не може да търпи закони и власти - това общество е запазило всички черти, които привличат бандата разбойници..."
И още нещо: в рязко негативен дух интерпретира героя на Гогол и самият Достоевски, цитиран пак в анализа на проф. Воропаев. В своя "Дневник на писателя" от 1881 г. Достоевски представя капитан Копейкин като прототип на т.нар. по онова време "джобни индустриалци". "...Разпръснаха се много капитани Копейкини, в безброй прикрития () и всички те скърцат със зъби на хазната и общественото имущество", пише Достоевски.
Третата грешка на Костадинов е, че нито класиците на руската и световна литература, нито академичната филологическа мисъл в Русия някога са правили паралел между Гоголевия капитан Копейкин и Робин Худ. За съжаление така и българският Костя Копейкин губи шанса да се самоидентифицира със средновековния герой от Шерудската гора.
След провала на опита си да допише "Повест за капитан Копейкин" с публикация във "Фейсбук" Костадин Костадинов хвърля светлина и върху идеята на партията му да регистрира
прякора "Костя Копейкин" като търговско марка
В този случай объркването става вече трагикомичко.
Сред група млади съмишленици на "Възраждане" се родила идеята "да използват огромната реклама на героя" (вероятно капитан Копейкин - бел. авт.), за да създадат фондация на негово име. Тя щяла да раздава стипендии на даровити деца, проявили таланти в областта на литературата и изкуствата. А освен това щяла да връчва и "приз за продажна журналистика "Иванчо Хаджипенчович", наречен на името на видния национален предател, осъдил Левски на смърт през 1873 г.".
Тук
в капана на объркването
между литературния образ на разбойника Копейкин от "Мъртви души" и прякора Костя Копейкин явно са паднали и групата млади съмишленици на "Възраждане". Вероятната причина за тази фатална стъпка е, че и те като лидера си май не са чели Гогол.
| Затова сега фондацията им ще носи не името на героя на Гогол, а прякора на партийния им лидер. |
Но неразбориите не свършват до тук, защото парите за фондацията щели да се събират от съдебните дела "срещу богати и продажни медии, уронващи доброто име на литературния герой, както и името на фондацията".
Тук трябва да се върнем отново на проблема с изясняването на въпроса
чие име ще носи въпросната фондация
защото това, което "Възраждане" има намерението да й даде и да запази като търговска марка, не е онова на литературния герой от "Повест за капитан Копейкин". А на всичко отгоре вече стана ясно, че запазването на името "Костя Копейкин" като търговско марка в никакъв случай не възпрепятства и по-нататъшната му употреба като прякор на Костадин Костадинов.
По ирония на съвпаденията само два дни преди вчерашния му пост с Гогол "Мъртви души" и капитан Копейкин "Фейсбук" групата "Политическа трагикомедия" публикува една колкото комична, толкова и трагична история. Членовете й решили да направят тениски с принт, които да изпращат на дарители, избрали да подкрепят финансово произволно избрана кауза през специално изработена за тази цел платформа. Принтът на тениските съчетава текстът: "Евро? Не, благодаря! Копейки искам аз!" и снимка на мъж в костюм на фона на цветовете от флага на ЛГБТ общността.
Членовете на групата намерили рекламна агенция, която да изработи 200 тениски на цена под себестойността им, тъй като собственикът й харесал идеята. Но два дни преди да започне изработката, той получил телефонно обаждане,че "ако направи подобни тениски, ще има проблеми с няколко институции, че и със съда".
В същият ден беше разпространено и съобщението, че партията на Костадин Костадинов е решила за запази прякора му Костя Копейкин като търговска марка.
Публикацията във "Фейсбук" лидерът на "Възраждане" приключва така: "Е, който се смее последен, се смее най-добре :)". Тук Костадинов е безукорно прав!
| Гафът, който председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов направи вчера, като обърка собствения си прякор Костя Копейкин с името на гоголевия герой капитан Копейкин, предизвика вълна от публикации в десетки медии и социалните мрежи. В голямата си част те иронизираха Костадинов заради очевидното непознаване на текста на най-известното произведение на Гогол "Мъртви души". Следвайки логиката на поговорката "Клин клин избива" днес той публикува нов пост във "Фейсбук", който би трябвало да е отговор на острите публикации по негов адрес. В действителност обаче той окончателно потвърди подозренията, че Костадинов никога не е чел "Мъртви души" въпреки, че като прякор носи името на един от героите в произведението. Публикуваме днешния пост на председателя на "Възраждане" без редакторска намеса: "Фондация "Костя Копейкин" още не е регистрирана, а вече постигна първи сериозен успех - накарахме неграмотниците да почнат да четат:) Както казах, една от основните цели е да се бори с неграмотността сред маргиналните слоеве на населението, най-вече сред психодесните жълтопаветници (известни с почти пълната си ментална и образователна дисфункционалност  ). Вчера, в публикувания от мен текст, съзнателно допуснах две фактологични неточности, очаквайки публично унижената жълтопаветна общност да се втурне към Гугъл, за да провери дали написаното от мен е истина:) Тъй като елементарни същества като психодесните парапитеци са изключително лесни за предвиждане и манипулиране, те направиха точно това:) От друга страна обаче, именно защото са с интелекта на кокошка, болна от птичи грип, откриха само едната неточност:) Затова сега се налага малко да им подскажа: 1. Не бъркайте Гугъл с Гогол. Хубаво е, че вчера превърнахте името на руския писател в най-търсеното нещо в търсачката, но все пак да прочетеш резюмето на неговия труд в Уикипедия не е същото като да прочетеш книгата. Затова ви съветвам да отидете до библиотеката, да си заемете "Мъртви души" и да я прочетете цялата. Хем ще направите нещо полезно - ще дадете няколко лева за читателска карта и така ще подпомогнете развитието на културата в България. 2. Гогол не е украински, а руски писател. Просто е роден в днешна Украйна по времето, когато тя е била част от Русия. Ако приемем вашата психодясна логика, то тогава Сталин е грузински политик, Хитлер е австрийски държавник, а Гоце Делчев е гръцки революционер. 3. Капитан Копейкин не е разбойник, а революционер. Да, според гледната точка на държавните власти е такъв, но не и сроред Гогол и критиците на неговото творчество:) Припомням на елементарните жълтопаветни частици, че според логиката на Османската империя хайдутите ни са разбойници, въстаниците ни са сепаратисти, а Ботев е терорист. Най-вече обаче искам да благодаря на любимите български медии, които ден след ден, неспирно продължават да правят безплатна реклама на фондацията:) Направих си една груба сметка, че ако трябваше да се плати цялото това рекламно време, щеше да струва повече от 500 000 лв:) Надявам се по същия начин да отразят и връчването на наградата "Иванчо Хаджипенчович" в края на годината:) Следвайте ме за още литературни и рекламни съвети:)" |