Една от целите на това изследване беше да бъдат идентифицирани основните типове на потребители на информация от медиите. Критериите, които бяха използвани за тази цел, са: сила и широта на интереса към новинарска и аналитична информация; степен на активност в търсенето и потреблението на подобно медийно съдържание; честота на търсене на такова съдържание в съчетание с използването на различни медийни канали. Анализът на набраната информация ни помогна да откроим три такива типа:

Съпоставянето на медийното поведение на активните потребители с това на цялата изследвана съвкупност позволява да се получи по-диференцирана и реалистична картина на обществените нагласи към журналистиката и медиите.

беше изследвана чрез въпроси, зададени към лицата на възраст 50+ г., които имат солиден медиен опит в последните 30 години и които трябваше да посочат за различните подпериоди кои са били за тях основните източници на информация. В предходната публикация по изследването бяха изнесени данни, които илюстрират възхода на социалните мрежи и онлайн медиите в периода след 2011 г., отслабените лидерски позиции на телевизията, вкл. в групата на 30-40 годишните, и резкия спад през последното десетилетие при радиото и печатните издания (които са най-големият губещ от дигитализацията на информационното пространство).

На гореописаната категория граждани бе зададен и въпросът: "През кои години след 1990 г. според Вас българските медии са предлагали най-качествена журналистика?" Почти 43% от анкетираните в тази група се затрудниха да дадат отговор на този въпрос, а отговорите на останалите 58% се разпределиха по следния начин:

• 1990-1995 г. - 17%

• 1996-2000 г. - 11%

• 2001-2005 г. - 11%

• 2006-2010 г. - 8%

• 2011-2015 г. - 3%

• След 2015 г. - 8%

Категорично най-много натрупвания наблюдаваме през първите 5 години на прехода, когато българските медии се освобождаваха от цензурата, възникна свободната журналистика, а медийният пазар все още не бе наложил своите собствени ограничения върху медийната свобода. Резкият срив според изследването започва след 2006 г. Приблизително това е периодът, когато свободните медии започнаха да попадат в зависимост от олигархичните центрове на власт и управляващите. Т.е., т.нар. четвърта власт бе преподчинена от силните на деня. Едва след 2016 г. има известен позитивен обрат, който може би се дължи и на това, че част от независимата журналистика се запази, мигрирайки в онлайн медии и социални мрежи.

Въпреки че гражданите като цяло са разочаровани и критични към "четвъртата власт", както сочат различни елементи от изследването, същите тези граждани не са склонни сами да се ангажират лично с каузата за поддържане на независими медии и качествена журналистика.

Въпреки че етикетът обществена медия се приема много по-позитивно от частна медия в българското общество, не регистрираме висока готовност да се плаща такса/данък "Телевизия и радио", за да се гарантира финансовата независимост и автономия на двете обществени медии в страната - БНТ и БНР. Далеч по-силна подкрепа среща идеята "Да има по-строги законови ограничения за големите медийни групи по отношение на дела им на медийния пазар", както стана ясно от предходната публикация за изследването. В представите на двете изследвани целеви групи съществува разбирането, че качествената журналистика трябва да се подкрепя, но липсва консенсус около това от кого. Отговорите на респондентите се разпределят по следния начин:

Очевидно темата не е от най-широко дебатираните и това, което регистрираме е по-скоро липса на обществено мнение по въпроса.

А каква роля играят медиите и социалните мрежи в политическата комуникация?

Едва 17% от всички интервюирани декларират, че са отлично информирани относно актуалната политическа обстановка в страната. Сред активните потребители този процент е значително по-висок - 37%. По време на предизборни кампании основни медийни канали за информиране са (всеки има право на повече от едно посочване):

Бе зададен и въпросът "А новини, видео материали, призиви от кои медии могат да Ви мотивират да участвате в протести?". В отговорите си на този въпрос 52% от гражданите декларират, че не се интересуват от такъв тип информация, респективно прояви на граждански активизъм. Сред активните потребители такива са 36%. Отговорите на останалите се разпределят както следва (всеки има право на повече от едно посочване):

Вижда се, че телевизията и другите класически медии запазват доминиращата си роля в предизборните кампании (един вътрешен и просистемен процес), но когато стане дума за протести (изява, която много често е с антисистемна насоченост), новите медии усилват ролята си, което ги прави далеч по-подходящ инструмент за антисистемните социални движения и партии.

Вижда се, че представите на активните потребители са много сходни в претенциите си с широката публика, но с една съществена разлика. За активните потребители е много по-важно журналистът да е задълбочен аналитик. Тоест не просто да транслира текуща информация, но да я представя в осмислен вид, поставена в контекст, ситуирана в тенденции.