Подобна законодателна инициатива е връщане към мракобесните времена не просто на комунистическия режим, а на най-репресивния му период - 50-те години. Тя не е оригинална, широко известно е, че Путинова Русия прие преди години такъв закон. Неговата цел, разбира се, бе да поддържа деспотичния режим и едноличното управление в Кремъл, като потиска всякакви възможности на опозицията, свободните журналисти и медии и гражданските организации да изразяват критично мнение, различно мнение, да предоставят информация, с която да изобличават пропагандата.

Подобни инициативи не липсваха и в предишни години. През 2014 г. "Ред Законност и справедливост" (РЗС) на Яне Янев внесе законопроект, с който искаше да задължи собствениците и служителите на електронните и печатните медии, електронните сайтове, социологическите агенции, пиар агенциите и продуцентските къщи "да декларират своето имущество и доходи, както правят това народните представители, министрите и другите висши държавни служители".

През 2020 г. ВМРО се опитаха да прокарат законодателни промени, с които да въведат регистрация на онлайн медиите и въобще пишещите в интернет пространството. Тези инициативи, също тежко противоконституционни, както и настоящата, не си прокараха път, за щастие.

В самата цел и идея на законопроекта на "Възраждане" се вижда едно обръщане на ценностите на правовата държава, демокрацията и въобще европейския светоглед. Правото на информация и прозрачността, от една страна, и защитата на информацията, от друга, следва да имат следния баланс: принципът е, че достъп до информация и прозрачност трябва да има относно всичко, което се отнася до държавата.

В тоталитарната и авторитарната държава е обратното. Там гражданинът е прозрачен за държавата на деспота, а държавата и деспотите в нея са непрозрачни за гражданите.

След като основна цел на закона е да станат прозрачни обикновени граждани, организации, фирми за държавата, а не обратното, то е ясно към кой тип държава се стремят вносителите на този законопроект.

Следва да се припомни, че в България прозрачност на гражданите и юридическите лица за държавата имаше, когато действаше Държавна сигурност. Тогава гражданите си имаха и досиета, в които надлежно се е записвало кой какво прави. Това е свързано и с друга концепция, която също намираме в творението на народните избраници - тази за врага.

Сега класовият враг е заменен, както и при Путин, с "чуждестранен агент". В епохата на отваряне на света, когато България е член на Европейския съюз, в който членуват общо 27 държави, на Съвета на Европа, в който членуват 47 държави, на НАТО (30 държави), на ООН, където членуват 193 държави, някой е решил да регистрира "чуждестранни агенти". Какво въобще означава това е, разбира се, неясно. Предоставянето на помощ от страна на българи, живеещи в чужбина, на техни сънародници или организации у нас, изглежда, също ще се смята за финансиране от "чуждестранен източник".

Акцентирането върху "националното" срещу "чуждестранното" със сигурност е в разрез със самите ценности на Европа, в която се премахват границите за граждани на Европейския съюз, към което впрочем се стремим и ние. Подобен примат на националното над "чуждестранното" е обичайно въжделение във фашистка Германия и Путинова Русия, но за правовите и демократични държави такова разбиране е чуждо.

Разбира се, идеята за регистриране, създаване на задължения, забрана за извършване на дейности, каквато е заложена в проекта, представлява стигматизация и необоснована дискриминация на едни лица за сметка на други.

Така де, не е тайна, че местните олигарси няма да се бръкнат, за да подпомогнат някой да разкрие далаверите им.

Освен принципа за равенство пред закона и равно третиране, заложен в чл.6 от конституцията, законотворците посягат и на принципа за защита на личната сфера и личните данни на обикновените граждани.

Според Конституционния съд тези данни трябва да бъдат защитени, докато, обратно, много по-ниска е степента на защитата на лицата, заемащи висши държавни длъжности.

Не е ли точно това двойният стандарт - да се изложи на показ стигматизираният обикновен човек, наречен удобно "чуждестранен агент", а народният представител охолно да се радва на тайна и непрозрачност в харченето на народната пара?!

Нарушен е и принципът за свободна стопанска инициатива. В 20-те години на XXI век огромна част от бизнеса и въобще човешката дейност е международна, лесно преминава през границите. Затова забогатяха и цивилизованите общества, и хората в този век, тъй като след като през XVIII-XIX век се премахнаха феодалните граници - мостнина, броднина и други, в XXI век се премахват или поне олекотяват националните граници.

Любопитно е обаче кой остава извън приложното поле на закона. Това е търговската дейност и, видите ли вие, хазартът! Е, сега разбрахме кой никога не може да бъде "чуждестранен агент" и въобще - лош. Значи да се грижиш за деца в неравностойно положение, като ползваш финансиране отвън, е лошо. Нека тънат в нищета и мрак, важното е щастието на "патриотите" да възтържествува!

В заключение, става ясно кого ползва подобен законопроект. Външно се показваме приятели на путинския модел и врагове на демокрацията. Вътрешно отклоняваме общественото внимание от важните въпроси, на първо място. Насочваме се към осигуряване на непрозрачност на политиците и държавниците, на второ място.

Подобен законопроект е в разрез не само с конституцията, но и с основни принципи на законодателството на Европейския съюз. Следователно и последствията биха били сериозни, тъй като подобна регулация подкопава самите основи на върховенството на правото и защитата на основните права.

Постигат се няколко неща. На външнополитическо и икономическо ниво образът на страната се руши, уронва се престижът, рейтингът, очакването за стабилност. Оттук тя става по-неатрактивна за инвестиции, а това пряко подпомага обедняването на хората и обогатяването и недосегаемостта на олигарсите.

Второ, размиват се вече установени ценности, като европейският образ за това какви трябва да бъдат нещата се обръща с главата надолу.

Трето, отправя се заплаха към всички, които си мислят, че сме се качили на по-високо стъпало и сме станали наистина европейска държава, като им се напомня, че са в голяма заблуда и дивачеството не е толкова далеч.

Четвърто, за пореден път се отправя посланието към образованите, предприемчивите, свободните, интелигентните и смелите хора, че не им е тук мястото и рано или късно ще бъдат изметени в името на "националната сигурност", както ни казва законопроектът.

Защо ни е тази сигурност, ако нацията не се състои от свободни граждани, които сами решават по кой път да поемат и не се притесняват да изразяват различни гледни точки, все едно кой им е платил кафето?