Те не да способни дори да говорят помежду си, поради което разговорите текат през медиите или с помощта на посредници, и изглежда изобщо не се понасят, поради което способността им да работят в полза на България е сведена до минимум, ако въобще съществува.

Такова впечатление оставят народните избраници в българския парламент - чрез позорището на неговия старт, в който се оказаха неспособни да се споразумеят кой да бъде пръв между равни - и произведоха повече от спорния избор на Вежди Рашидов; чрез включването на контактни групи в преговори, които би трябвало да се водят между партийните лидери; чрез унизителните пазарлъци с цел да бъдат приютени несъвместими политически субекти под стряхата на евентуална бъдеща коалиция. Изглежда са забравили, че са в сградата с надпис "Съединението прави силата" не за да се обичат и не за да разчистват стари политически сметки помежду си, а за да служат на своите избиратели - сиреч на българите, които са им делегирали правото и отговорността да решават съдбините на държавата.

Причините за това поведение са повече от ясни. Казвал съм го и друг път, но нека го повторя -

Зимата, която предстои и през която едно евентуално бъдещо правителство трябва да преведе страната ни, ще бъде изпълнена с толкова кризи и неизвестности, че ще изчерпи целия политически ресурс на партиите, които се престрашат да поемат такава отговорност. Тези, които останат в опозиция, ще имат подобри шансове на следващите избори - когато и да бъдат те. Затова сега само привидно се хвърлят усилия за съставяне на кабинет - под тази маска тече едно надлъгване за това кой ще бъде виновен за това, че и този парламент ще се окаже ялов.

Могат да се надлъгват колкото си искат, но в политиката цената на шикалкавенето винаги е твърде висока.

сиреч всички, които работят в полза на Москва. Партиите ще изгубят, ще бъде дискредитиран самия модел на парламентарната демокрация, страната ни ще пропусне шансовете си за влизане в Еврозоната и за усвояване на средствата по програмата за възстановяване и развитие на ЕС, но най-вече ще изгуби България, оставена да се лашка в бурните времена като кораб без капитан и екипаж.

Затова, колкото и да не им се иска на политиците, ще се наложи да излязат от окопите на червените си линии и да разговарят помежду си. В този момент България трябва да има правителство и работещ парламент, всичко останало са подробности от пейзажа. Съвсем не съм склонен да се присъединя към многогласния хор, с който политици и експерти ни уверяват, че това е невъзможно - тъй като би накърнило идентичността на тази или онази партия и дадените пред избирателите обещания. Впрочем безкрайно интересно е кой е обещавал поредицата от фалстартове, която тресе държавата от близо две години насам, и кой е обещавал превръщането на България в де факто президентска република. Та това си е чисто дезертьорство, бягство от отговорност, път, който би трябвало да води право в политическото небитие!

Отговорът е много прост: трябва да се направи това, което са отредили избирателите чрез своя вот. ГЕРБ е първа политическа сила - следователно нейна е отговорността за съставяне на кабинет. Ама не стигали гласовете? Естествено, че няма да стигат - така е в един фрагментиран парламент, създаден също по волята на избирателя. Но ако не стигат сега за ГЕРБ, няма да стигнат и за нито една от другите партии все едно дали дават обещания да разговарят със всички. Има ли изход от тази ситуация? Има, но не там, където всички се силят да го видят.

Естествено, желаната от ГЕРБ коалиция между партиите на статуквото и тези на промяната е невъзможна - тъй като и "Продължаваме промяната" (ПП), и "Демократична България" (ДБ) биха изгубили политическата си идентичност при подобен акт. Да не говорим, че подобна коалиция е не само мърлява, но и нездравословна, тъй като бе оставила "Възраждане" като единствена опозиция, а това е най-изгодната ситуация, в която хората на Копейкин биха могли да попаднат. Именно вотът на избирателя е отредил на ПП и ДБ

с надежда за правителство с втория мандат.

И именно от тази гледна точка те биха могли да кажат: коалиция с вас е невъзможна, на нас избирателят е отредил ролята на опозиция - и ние ще бъдем такава. Но вие имате шанса да предложите правителство на малцинството - и е редно да го направите. Само че именно като опозиция ние сме длъжна да поставим това правителство в определени рамки, съответстващи на нашите виждания за доброто на страната ни. Доколкото вие се вмествате в тези рамки, правителството на малцинството има шанс да просъществува. В момента, в който излезете от тях или започнете да шикалкавите относно изпълнението на необходимото, ние внасяме вот на недоверие и правителството пада.

Не е моя работа да давам съвети какви биха могли да бъдат тези рамки, но най-общо казано, биха могли да бъдат следните:

Това са нещата, с които едно бъдещо правителство трябва да се занимава. И трябва да се каже предварително, че при излизане от тази рамка, както и при всеки рецидив на корупционни практики, търпимостта към него престава да съществува. Както и че при радикална промяна на ситуацията в глобален аспект - например при разширяване на военния конфликт, неговите действия трябва да бъдат договаряни между тези, които го подкрепят, и тези, които именно в качеството си на опозиция поставят условията, които позволяват неговото съществуване.