Ние, малка група български интелектуалци,

В епоха на тежка криза на моралните и професионални ценности в нашата страна, България,

казваме:

Защити другарчето си, когато неговата теза е правдива и човекосъобразна!

И затова ние защищаваме другарчето си Сашо Морфов в неговата правдива и човекосъобразна теза:

В театъра има място за политика, но не в кадруването, а на сцената, справка: Аристофан, Шекспир, Молиер, Лесинг, Брехт, че и нашият Големанов.

Културата има за предназначение да въздига човека в духовни висоти, а не да го коалира с

временни несъществености.

Народният театър на нашата малка, но вековна България, е Национален културен институт, чиято задача и роля в обществото е да въздига хората в морален и човешки план , далече от политическите пристрастия и взаимозависимости.

Ние заставаме зад нашето другарче, режисьора Александър Морфов, и неговото въжделение.

Застанете и вие, защото ако си нямате другарче, и вас скоро ще ви няма.

***

Случката в Народния театър е свинщина, конюнктурна и омерзителна за автентичните хора на изкуството. Подкрепете Сашо Морфов заради справедливото му негодувание... Или си замълчете... А утре, когато вие се нуждаете от сродна подкрепа, другите също могат да си замълчат раболепно.

Къде сте, бре, колеги режисьори? (Н. Поляков, Кр. Спасов, Т. Москов, И. Добчев, М. Младенова, Л. Абаджиева, младите и т.н. и т.н.)

Нали сте избрали професията като нравствени и естетически стожери и вестители на духовното израстване на нацията?

Егоцентризма и нарцисизма си си го знаем, но къде е съсловната ви реакция на случката в Народния театър?

Къде е изразено българското ви, професионално и гражданско достойнство в защита на един възглед?

В Националния ни театър, носещ името на Иван Вазов , вилнее като ПиАр конюнктурна дамичка, бивша пиарка на единствената противоконституционна партия у нас - протурската партия ДПС като соло-мадама на почетния ДПС - деятел, ченгето от ДС Доган?

Какво прави тя в този театър? Политика или защита на идейна и естетическа платформа? Какво демонстрира с проявата си на изборите като съпорт на Везир Доган?

Това не е мое ксенофобско изказване, имам десетки приятели турци, арменци, араби, и пр. Това е възмущение от раболепието и слепотата ви, че след Молиер и Булгаков (знаете историите), си мълчите за зловещата игра на политиката като власт в културата..

Я се свестете!

Срам.

Бойко Богданов ме пита къде съм. Тук съм, Бойко, на същото място, не съм мръднал. Но не разбирам екзалтацията по повод случката в Народния. Защото:

- Директорът Василев е силно обвързан с БСП и той никога не го е крил. Нито като директор в Ловеч и Плевен, нито като зам. министър. А има ли някой, който не е дочул за общите интереси и взаимната обвързаност на БСП и ДПС, още от свалянето на Стефан Савов като председател на Народното събрание и правителството на Филип Димитров?

- Двама режисьори, които много харесвам, Сашо и Явор, пряко или косвено с талантливите си постановки в Плевен подпряха светкавичната кариера на В.В. до кабинета на "Иван Вазов".

- Наистина не разбирам защо сега някой е неприятно изненадан и се налагат геройски жестове.

Крайно време е да бъдат спрени процесите, които влекат българския театър към гибел.

Има цялостна деетизация на обществения и културния живот, някаква всеобща, за съжаление, дехуманизация, правещи от човека консуматор, пълна девалвация на нравствената система... Отказ от утвърдените през вековете ценности, които са действали като регулаторен механизъм за възпроизвеждане на етическото начало в човешките взаимоотношения. Това се проявява като деструкция на мотивацията на отделната личност. Обществото не се нуждае от личността. Духовното е поставено на заден план. Саморазрушително лишаване от емоционалност на човешкия живот.

Позоваването на прагматизма, като нова религия и велика добродетел на човека консуматор, се превърна в новия образец на Homo sapiens.

Никъде в Европа театърът не съществува на пазарен принцип.

Комерсиалните тенденции и примитивната форма на финансиране разрушиха природата на театралното.

Убедена съм, че в тази епоха на разрушаване на ценностите по отношение на театъра и в контекста на скандалните събития в Народния театър е необходимо да има един дебат и конституиране на нови правила.

А също е крайно време да спрем задкулисието и театралната олигархия, която практически влече естетическите достижения на българския театър към гибел.

Изключителна радост е, че на първата ни сцена в момента има спектакъл на Боб Уилсън - доайенът на световния експериментален театър.

Но това не отменя факта, че на първата ни сцена не са поканени едни от най-големите ни режисьори, също не отменя факта, че там в последните години поставят дори на голяма сцена хора без експертиза...

Не бих искала да споменавам големи български режисьорски имена, които бяха тотално зачеркнати от листата на големите театри. Подобни "естетически" санкции с такъв мащаб не е имало в театъра дори по времето на комунистическата цензура. Всичко разбирам, дори и патоса на тази десакрализация. Но има битка, от която не бива да се отказваме - да не допускаме загубата на духовното, на ценностите. Томас Ман нарича драмата поезия. Поезията на живота, изследването на човешкото у човека е една от функциите на театъра.

Няма как един PR да се поставя високомерно над Творец. В случая Творецът е изключително, даровита Личност. Но дори и да беше най-младият актьор в трупата, на който и да било театър, PR-ът работи за него, служи му, а не обратното. И изобщо стана "модно" вулгарно да се разправят по нашите отчаяни ширини с Личностите. Неизвестната никому с нищо временна директорка на НДК се превърна в екзекутор на Театър "Проф. Крикор Азарян". Превърна Личността в Безлична търговска площ. Сега пък PR, кръвно обвързан с компрометирана политическа партия, има наглостта публично да пита: "Кой си ти?" - един от най-големите режисьори на нашето време. Мечтая за мига, в който всеки ще си знае мястото. Този миг на правда обаче в България явно е недостижим и невъзможен.

П.С. И Госпожо PR, не спекулирайте така инфантилно с патоса на "Me Too" . Ясно е за всички, че никой няма ама грам желание да ви обладае/изнасили. Ако сте получили шанса да работите в ТЕАТЪР за ТВОРЦИ, просто си вършете работата и им служете, без много-много да се дуете с политическите си връзки. Вероятно по-добре знаете от мен, че властта е имагинерно понятие. "Жълти патета" и подобни глупости, за нас са просто калпава драматургия. И ако ви се е получавала "играта" на сцената на политическото бездарие... То истинския Театър и неговите хора са баш обратното. Неслучайно първите са презирани, а вторите обожавани! Послушайте ме - свивайте сърмите о време, за да не се превърнете в тотално посмешище. И шапка долу пред ТВОРЦИТЕ!

Съжалявам отсега, че си позволявам да пиша каквото и да било по тоя въпрос, но мисля, че основното нещо, с което се занимават колегите от Народния театър, актьорите, е как да издържат психически и физически следващия ден с репетиции и представления от 10 сутринта до 11 вечерта. И ги видях как припадат от преумора...

Двайсет (за мен), а за други колеги повече години са изкарали на ръба на оцеляването. Дойде един директор, който вдигна заплатите, да. (Може да звучи тъпо, но тогава майка ми се разрева и попита - кой е тоя човек? И защо досега ви държаха в тая мизерия?) Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Не знам откъде се спряга тая информация. Има просто адекватни такива.

Друго. Не разбирам защо трябва ние, актьорите да вземаме (според медиите, министърът) страна и позиция. Ето, аз бих казала какво мисля: Аполитична съм, политиката ме отвращава отдавна. Искам само да имам възможността да си гледам работата. А моята работа е да бъда проводник между автора и режисьора и съучастник, доколкото мога. Ако е възможно това нещо, този нов директор, който е млад и перспективен, да не го превръщаме в поредната помия в тая страна.