16-годишната Ника Шекрами живееше в Техеран при леля си, художничката Аташ. Тя напусна дома си на 20 септември, за да участва в най-големите протести, които Иран е виждал от години. В кратък видеоклип, публикуван от Ника на нейната страница в Instagram, приятели я гледат как подпалва хиджаба си и скандира лозунги в знак на протест срещу смъртта на Махса Амини, младата жена, която почина, докато беше задържана от иранската т.нар. морална полиция .

Последното обаждане на Шекрами било до неин приятел, докато се опитвала да избяга от полицията, която я преследвала. След това младото момиче изчезна безследно.

Семейството й я търси безрезултатно. В крайна сметка полицията информира близките ѝ за открито тяло, което отговаря на описанието на Шекрами. Въпреки това тялото не е предадено на семейството, а е погребано тихомълком ден след седемнадесетия й рожден ден.

Неофициални източници от Революционната гвардия информирали леля й, че Ника е била задържана в ареста в течение на седмица, за да изтръгнат признания от нея, и че впоследствие е била изпратена в прословутия затвор Евин в Техеран. Самата леля също е арестувана.

Протестите в Иран навлязоха в третия месец, а голям брой млади мъже и жени са на преден план, често скандиращи в един глас: "Дзен, Джиан, Азади", което означава "жена, живот и свобода".

Директорът на изследователския център Rudaw Зариан Роджалати, обяснява причините, довели до избухването на младежката революция в Иран, като отбелязва, че първата от тях е съществуването на голяма идейна пропаст и разлика във визията за облика на страната между по-голямата част от Иран и поколението от първия период на ислямската революция:

Към това трябва да добавим и икономическите проблеми, с които се сблъскват иранците. Според доклад на Вашингтонския институт , "приблизително един от всеки петима иранци живее в крайна бедност".

Според изследване на иранката Азаде Каян - директор на Центъра за образование и документация на феминистките изследвания в Парижкия университет, публикувано в последния брой на списание Diplomatic:

Има и други числа, които обясняват защо иранските жени получават подкрепата на мъжете. Данни предоставя проучването "Иранско отношение към религията", проведено между 6 и 21 юни 2020 г. сред около 50 000 души, деветдесет процента от които живеят в Иран. То е дело на Групата за анализ и измерване на нагласите в Иран (известна като Gaman), регистрирана в Холандия.

Дори данни, публикувани от официални институции, признават, че повечето иранки отхвърлят задължителната забрадка. "Вашингтон пост", цитира изследване на Изследователския център на Иранския съвет на Шура считано като първо по рода си проучване върху иранското обществено мнение по отношение на забраждането. Проучване, което беше публикувано през 2018 г., установи, че около 55 процента от иранските жени подкрепят "светската", а не религиозната, интерпретация на начина на носене на хиджаб, който позволява да се появят някои кичури коса.

Двете проучвания показват, че иранците са склонни да отхвърлят задължителната забрадка или най-малкото отказват на властите да диктуват как да я носят жените. Начинът, по който " моралната полиция " се е занимавала с жени, които не носят хиджаб "по подходящ начин", може да ги е подтикнал да го свалят и да изгорят по време на последните демонстрации, както при предишни протести (2017 г.).

В интервю за Euronews иранската журналистка и поетеса Асия Амини казва, че принуждаването на жените да носят хиджаб е предизвикало негативна реакция в Иран. "За съжаление това доведе много хора да го намразят." Това се случва във време, когато иранските жени носеха воал дори по време на светското управление на шаха.

Изглежда, че един от стълбовете на настоящото отхвърляне се крие в негодуванието, че правителството на Раиси използва проблема със забрадките като отвличане на вниманието от високите разходи за живот и масивния срив в стойността на иранската валута и провалите си във външната политика, пише във Foreign Policy журналистът Сайръс Зибри, специализиран в иранските въпроси.

Иранският режим се опитва да контролира ескалиращото въстание чрез деактивиране на интернет и съответно ограничаване достъпа до социалните мрежи. Тази мярка се аргументира с твърденията, че недобросъвестни сънародници ги използват като инструменти за шпионаж и за насаждане на враждебна западна култура. Но въпреки тези полицейски мерки, броят на иранските потребители на Telegram е достигнал 49 милиона души, на Instagram - 47 млн. души, а на Twitter - около 2 млн. души. Това, което прави впечатление е признаването от шефа на Върховния съвет за киберсигурност на Иран Абул-Хасан Фирузабади , че блокирането на тези платформи се е оказало "неефективно".

В своето изследване на ролята на социалните мрежи в младежките вълнения и революции в различни страни в света, публикувано под заглавие "Трансгранични цифрови протести", американските изследователи Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд, подчертават, че появата на съвременните социални медии и развитието на сателитната телевизия за затвърдили максимата "Средството е и послание". Без тези комуникационни средства е невъзможно да се осъществи не само предаване на определени идеи, но и липсват субектите на комуникацията. Следователно, появата на глобални медии и социални мрежи са сред най-видните явления и продукти на глобализацията и радикалната революция в света на цифровите технологии.

Сегашната ескалираща революция в Иран, която продължава вече трети месец, не е първият път, когато иранската младеж превръща социалните мрежи в оръжие срещу режима на аятолласите и неговите окървавени служби за сигурност. Според доклад на Вашингтонския институт за далечния изток, социалните мрежи са развили у новото поколение иранци по-добри аналитични способности от техните родители и са им предоставили платформи за изразяване на техните искания, подтиквайки ги към по-голяма активност. И не случайно, както изтъква иранският сайт Джаван, 93% от протестиращите са на възраст под 25 години.

Техеран винаги е разглеждал комуникационните платформи като чужд обект, който заплашва културата на обществото и държавната сигурност. Според религиозните власти те са средство за проникване на външна информация във вътрешната среда, както и обратното. Иранският изследовател от Вашингтонския институт за далечния изток Махди Халджи също е на мнение, че режимът продължава да възпрепятства достъпа на гражданите до социалните мрежи, особено Facebook, Twitter и Telegram, но че две други медии са се изплъзнали от тази цензура: Clubhouse и Instagram.

В своето изследване Халджи обяснява по следния начин този "пропуск":

Според изследователския център Beta, използването на Instagram в страната се е увеличило от 24 милиона потребители през 2017 г. на 48 милиона през 2021 г. По-специално през последните две години ирански знаменитости и влиятелни личности са започнали да ползват платформата, което е довело до лавинообразно нарастване на потребителите.

Халджи цитира още една причина за толерирането на Instagram - използването на платформата за разпространение на официалната електронна пропаганда, в добавка към системното наблюдение и експлоатиране акаунтите на влиятелни хора от страна на властите. Той смята, че агенциите за сигурност и разузнаване са принудили някои известни личности и интелектуалци да публикуват послания на режима, предназначени специално да повлияят на по-младите поколения особено в случаите, когато държавните медии се считат за неефективни за тази цел. Такава роля е отредена на акаунтите на някои известни филмови актьори, като Дариуш Аржманд и Парвиз Парастой.

Освен това, тази платформа се използва от службите за събиране информация както за обикновени граждани, така и за активисти, която да покаже водещите тенденции в обществените нагласи. Според Халджи, малко вероятно е службите да разполагат с алтернативен метод на събиране информация, който да е съизмерим с тази от Инстаграм.

Въпреки това, когато платформата започна да излиза извън контрола на службите с разширяването и задълбочаването на протестното движение и на ответните репресии от страна на Басиджите и Революционните гвардейци, властите прибягнаха и до временни прекъсвания на интернет. Според "Вашингтон пост" от 5 октомври т.г., прекъсванията на интернет в Иран са се превърнали в ежедневие след ескалирането на насилието на режима срещу протестиращите след 21 септември. Те имат цикличен характер и обикновено започват всеки следобед около четири часа местно време, което е краят на работния ден в Иран и периодът, когато започват повечето протести, като интернет комуникацията се възстановява едва след полунощ.

Докладът на Вашингтонския институт за Близкия изток отбелязва, че след стартирането на Clubhouse през март 2020 г., приложението се е превърнало в изключително полезен за иранците начин за обмен на мнения по обществени въпроси и текущи политически теми. Постепенно платформата е еволюирала в сайт за "неофициози гласови чатове" и "стаи", отворени за хиляди потребители. Това улеснение е било особено полезно за протестиращите по време на наложените ограничения поради световната COVID пандемия.

Платформата е била припозната като възможност за изплъзване от правителствената цензура. Благодарение на влиятелни политически фигури, като бившия министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф, Clubhouse се е превърнал в основен форум за свободно обсъждане на теми-табу и за дебати, в които са толерирани диаметрално противоположни схващания. С включването в платформата на все повече известни ирански личности това явление бе отразено и в другите социални мрежи и платформи, както и на страниците на големите вестници.

Както твърди той, "стаите" в Clubhouse осигуряват "несравним мост между иранците в Ислямската република и иранците емигранти". От десетилетия режимът прави всичко за да разделя вътрешния Иран от външните иранци, насърчавайки противопоставянето "вътре и вън". Така той е успял да отслаби политическата солидарност, необходима за постигане на координиран напредък към демократична трансформация.

От своя страна, режимът не толерира изявата на свои представители, които използваха тази трибуна, за да критикуват управляващата върхушка, тъй като добре осъзнава, че те застрашават неговата стабилност. През юли властите арестуваха бившия заместник-министър на вътрешните работи Мостафа Таджзаде - най-откровеният критик на върховния лидер Али Хаменей в реформаторския лагер - по обвинения в "заговор за действие срещу сигурността на страната". Арестът последва появата на Таджазаде в най-популярния клуб в страната в продължение на няколко месеца, където откровено критикува режима и особено защитниците на насилието срещу протеста и призовава към реформи.

В заключение трябва да се каже, че подобни платформи предоставят ефективен начин за уязвимите хора да надигнат гласа си и да нарушат идеологическата "монотонност", наложена от тоталитарен режим като Ислямската република. Освен това, те са и ефективен инструмент за комуникация и организиране на граждански и политически движения. Въпреки това, според Халджи, интернет не трябва да бъде заместител на истинската публична сфера, която е необходима, за да се определи дали стремежът на хората към демократична трансформация може да продължи и да се развие.