Има риск бизнесът да бъде подложен на произвол от администрацията

Има риск бизнесът да бъде подложен на произвол от администрацията

Неразбираемо е защо вносителят настоява по получените сигнали по същество да се произнася КПКОПНПИ и не само това - да издава задължителни за адресатите, включително и за бизнеса, предписания за тяхното отстраняване.
Неразбираемо е защо вносителят настоява по получените сигнали по същество да се произнася КПКОПНПИ и не само това - да издава задължителни за адресатите, включително и за бизнеса, предписания за тяхното отстраняване.
Асоциация "Прозрачност без граници" изпрати отворено писмо до председателите на парламентарните комисии както и до председателите на парламентарно представените групи в 48-то Народно събрание относно предстоящото второ четене на проекта на Закон за защита на лицата, подаващи или публично оповестяващи информация за нарушения, приет с решение на Министерския съвет от 29.09.2022 г., в изпълнение на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета.
Заглавието е на "Дневник".
Международната организация Transparency International е от най-активните участници при разработването на директивата. Националното представителство на организацията - Асоциация "Прозрачност без граници", беше част и от междуведомствената работна група към Министерство на правосъдието, на което беше възложен процесът по транспонирането й. Наред с това, като част от международната мрежа Whistleblowing International Network, сме ангажирани и с наблюдението на въвеждането на директивата в държавите членки.
Винаги сме смятали, че приемането на подобно законодателство ще окаже сериозно влияние върху бизнеса и начина му на функциониране. Макар да подкрепяме създаването на законодателство, което ще позволи свободно да се комуникират нередности и да се преодоляват причините за тяхното настъпване, винаги сме изрязвали загриженост за начина, по който това следва да се случи, за да не бъде използвана превратно тази възможност, включително и като се увеличи прекомерно административната тежест върху бизнеса или бъде той подложен на произвол от страна на администрацията.
За съжаление тези опасения са на път да се сбъднат:
- проектът на закон не посочва с какъв "еталон" трябва да се сравняват изискваните от бизнеса вътрешни правила за приемане на сигнали. Регулацията е оставена на декларативното ниво на директивата и това дава възможност контролните органи да налагат санкции по свое усмотрение.
- още по-голяма загриженост буди начинът на работа с така наречените "външни сигнали" или сигналите подавани до институции. Законът предвижда всички сигнали за нередности да се получават и "разследват" от антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Трябва да се посочи, че това ще бъдат сигнали в много области и то специфични, в които има изградени контролни органи с отраслова компетентност като: безопасност на храните, защита на потребителите, конкуренцията, финансовата сфера и т.н. Неразбираемо е защо вносителят настоява по получените сигнали по същество, по съдържанието им, да се произнася КПКОПНПИ и не само това - да издава задължителни за адресатите, включително и за бизнеса, предписания за тяхното отстраняване. Не е ясно как и кога ще бъде създадена толкова широка компетентност у комисията във всички отрасли на бизнеса.
Поставя се и въпросът за конкуренция между нея и ресорните контролни органи във всяка една област. Кой и как ще решава споровете за компетентност?
В тази връзка настояваме за следните промени в текста на законопроекта:
1. Контролиращият наличието на правила за вътрешнофирмено приемане на сигнали орган да бъде обвързан от наличието на одитирани и сертифицирани по съответните международни правила стандарти в съответната фирма и да приема в условията на обвързана компетентност (безусловно) за изпълнени изискванията на закона.
2. Възможността на един централизиран административен орган да разследва сигнали за нередности във всички сфери на стопанския живот да отпадне и това да остане прерогатив на съответните ресорни контролни органи.