Един човек може да реши конфликта в Народния театър, ако театърът му е мил
Захари Карабашлиев, който напусна поста главен драматург на Народния театър, коментира по БНР конфликта, заради който двамата с режисьора Явор Гърдев подадоха оставки.
Велислава Кръстева - дългогодишен пиар на ДПС и депутат от движението от лятото е директор на "Връзки с обществеността" на Народния театър "Иван Вазов", По същото време се завърна като главен режисьор и Александър Морфов. На изборите на 2 октомври Кръстева придружи до избирателната урна почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Това възмути Морфов и той надраска вратата й в театъра, като я обвини в липса на морал и политическа пропаганда. Кръстева пък го обвини в тормоз.
Директорът на театъра Васил Василев подаде жалба в полицията за повреждане на имущество и даде да се разбере, че няма да уволни пиара си. Днес той беше изслушан в парламентарната комисия по култура и защити Кръстева, като заяви, че тя никога не е давала израз на своите политически възгледи или партийната си принадлежност.
Малко по-късно Карабашлиев даде интервю по БНР:
Последиците за творците са особено негативни - това го научавам от свои приятели, които са там. За публиката индиректно ще бъдат подобни. Последиците в краткосрочен план са неприятни, но в дългосрочен - не виждам как могат да се оправят. Няма воля за решаване.
След това, което се случи, с Явор Гърдев опитахме да посредничим, да направим нещо, което да минимизира загубите, да го задържим вътре в Народния театър и да го решим, да предложим решение. Стана ясно, че такова от нас не се очаква. Това доведе до нашите оставки.
Моят песимизъм идва по-скоро от това, че една от страните е изключително твърда. Всъщност и двете страни са твърди - от една страна Морфов, от друга Кръстева и Василев. И не знам как това може да се реши.
Нормално е всеки от актьорите в Народния театър да има своя позиция по темата и да не излизат с обща. Аз повече вярвам в индивидуалния протест. Вярвам в това - нещо, което смяташ, че не е редно, да не минава през теб. Не може да ходим на площада да протестираме, а когато несправедливостта мине през теб, ти да се обърнеш на другата страна, а не да гледаш истината в очите. Това, което направих, си е моят личен протест. Вярвам, че както казва Солженицин в своето прочуто есе: "Нека лъжата да не минава през мен." Не можеш да оправиш света, но можеш да направиш така, че лъжата да не минава през теб.
Политиката и културата вървят ръка за ръка. От една страна политиката трябва да бъде в услуга на културата, защото ако не е, защо ни е политика. По-правилният въпрос от моя гледна точка е има ли място партийността в културата. И тук моят отговор е не, няма.
Партийният човек и човекът на културата са много различни. Върнете се в българската история и вижте кои партийни поети и писатели са били големи? Но от друга страна - кой голям поет и писател не е бил политически ангажиран? Ботев ли не е бил политически ангажиран, Яворов ли? Вижте разликата между тясно партийното и политически ангажираното. По дяволите, моята пиеса "Опашката" е изключително политическа пиеса. Явор Гърдев я постави в Плевенския театър при директора, който е сега на Народния театър. И нещата, които се развиват в пиесата "Опашката" не ми се ще да се развиват в Народния.
Досега бях пасивен по тази тема, подадох си оставката и отказвах интервюта. Големият проблем е отровената атмосфера в театъра. И посланието, което се изпраща от ръководството на Народния театър - че можеш да се освободиш от Явор Гърдев, но не от някой друг, е ужасно силно. Аз мога да продължа да пиша от вкъщи, от спалнята си, но Явор Гърдев не може да режисира м неговата спалня! Явор Гърдев и Морфов не могат да работят вън от театъра. Тяхното място е вътре в театъра. Разбирате ли разликата? И това е посланието, което ръководството на този театър изпраща към творците: "Ние можем без вас!"
Дай, боже, това да свърши по-скоро! Един човек може да го реши, ако театърът му е мил.