През последните седмици няколко западни лидери предложиха да се помисли за уреждане на руската война в Украйна чрез преговори.

Володимир Зеленски изброи условията, при които е готов да обмисли мирни преговори, включително изтеглянето на всички руски сили от украинска територия, завръщането на всички задържани или депортирани в Русия военни и цивилни и създаване на специален международен трибунал за съд над руското ръководство за започнатата от него агресия. Тези условия няма скоро да бъдат изпълнени, а и Украйна продължава с контраофанзивата си и си възвръща ключови територии като Херсон - единствената регионална столица, завзета от Русия в началото на офанзивата - което може да постави Киев в по-изгодна позиция за участие в дипломатически разговори.

И въпреки това подобна позиция едва ли ще бъде само резултат на напредъка на украинците на бойното поле. Ключов елемент в убеждаването на Украйна да се включи в преговори, когато им дойде времето, ще са уверенията за нейната сигурност, предоставени от международните ѝ партньори.

За украинците това означава да започнат мирни преговори с Русия с увереност, че техните условия са не само реалистични, но и признати от международната общност. Това би дало на преговарящите, както и на украинското общество, известна увереност, че каквото и да се договори, то няма да се разпадне веднага и няма да позволи на Русия да започне в бъдеще нови атаки. Това също така би било важно за доверието на инвеститорите към бъдещето на страната, което би проправило пътя за възстановяването ѝ и завръщането на бежанците.

Но подобни гаранции може да се окажат заредени с опасности.

Например, ако ангажиментът е твърде обвързващ, то външни участници - в случая западните партньори на Украйна - може да се окажат въвлечени в конфликт, провокиран от поведението на страната, на която са предоставили гаранции. Поради това е обичайно даващите такива уверения да запазят за себе си крайното решение кои обстоятелства биха задвижили тяхната намеса, както и какъв да е обхватът на тяхната помощ.

Ако ангажиментът не се възприема като искрен, това може да окуражи враждебни страни в конфликта и в крайна сметка да отслаби сигурността на застрашената държава. В този смисъл солидни гаранции за сигурността представляват баланс между нивото на риск, който гарантите са готови да поемат, и политическите интереси, които защитават, когато застават зад сигурността на определена страна.

Досега са направени няколко предложения за това как да бъде подкрепена Украйна.

След незаконното руско обявяване през септември 2022 г. на анексирането на четири области в Източна Украйна властта в Киев официално подаде молба за членство в НАТО. На 29 ноември външните министри на алианса потвърдиха "политиката на отворени врати" и подкрепата си за Украйна в тази война, макар че в конкретния случай те не обсъдиха украинската кандидатура.

Доклад от Андрий Ермак, ръководителят на президентската администрация на Зеленски, и Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО, предложи рамка (т.нар. Kyiv security compact), включваща набор от гаранции за сигурност, които да предотвратят бъдещи нападения срещу Украйна и да станат база за международна военна помощ в случай на подновена агресия. Kyiv security compact би бил съвместен стратегически документ от група държави гаранти, които може да поемат допълнителни обвързващи ангажименти на двустранна основа за подпомагане възстановяването на украинските въоръжени сили и отбранителна индустрия, провеждането на съвместни учения и засилено сътрудничество по въпросите на сигурността.

Европейският съвет за външна политика представи "план за продължителна война" с призив за разширяване западната подкрепа за Украйна, включително формални ангажименти за помощ и подпомагане отбраната на Украйна в случай на бъдеща атака. Това е съдбоносно не само за да се помогне на ръководството в Киев да започне преговори от възможно най-добри позиции, но и би представлявало пример за готовността на партньорите на Украйна да подкрепят битката им за суверенитет и териториална цялост.

Това също така би трябвало да бъде допълнено от засилено военно и финансово подпомагане, както и с условия за налагането или подновяването на санкции. Обхватът на една такава възможна подкрепа трябва да остане относително широко дефиниран, за да останат открити различните варианти и Кремъл да не може да пробва докъде стигат границите им.

С наближаването от Украйна на членството ѝ в ЕС има смисъл и да се започне адаптирането на страната към вече съществуващите условия за подкрепа, предоставяни на страни - членки на съюз. Ако има и подобни ангажименти от други западни партньори, включително САЩ, това само би помогнало да се поддържа трансатлантическото единство в подкрепата за Украйна.

От своя страна Украйна трябва да се ангажира с поддържането на собствен капацитет да защитава територията си. За избягване на каквито и да е морални рискове гаранциите за сигурността ѝ не бива да се активират автоматично, а това трябва да става чрез установяването на специфичен механизъм между Украйна и партньорите ѝ, който да оценява естеството на инцидентите, свързани със сигурността, и определяне на пропорционалното реагиране на тях.

Каквато и форма да приемат гаранциите за сигурност, много важно е те да дадат на Украйна усещане за бъдеща солидарност и да изпратят към Русия силен сигнал, че всяка бъдеща ескалация на напрежението ще бъде посрещната със засилена подкрепа от Запада. Двете цели могат да бъдат постигнати единствено чрез подходящо ангажиране от партньорите на Украйна, зависещо от действителната помощ, която предоставят в момента в съответствие с техните по-широки интереси - политически и в сферата на сигурността.

Сигурността на Украйна трябва да бъде в центъра на дебата за бъдещото уреждане на конфликта. Като екипират Зеленски с дългосрочните си ангажименти, международните партньори на страната могат да му помогнат да подходи към мирни преговори с повече увереност в бъдещето на украинската сигурност. Засега е съдбоносно партньорите на Украйна да продължат с военната помощ и да оставят Украйна сама да реши кои условия иска да бъдат изпълнени, за да започнат мирни преговори.

Но също така те трябва да започнат да разработват цялостна визия за това какви гаранции могат да предоставят на Украйна за дългосрочната ѝ сигурност.