Кабинетът на проф. Габровски – индулгенция или репетиция
Едва ли някой се е изненадал особено много от факта, че правителството, предложено от проф. Габровски, не беше гласувано от парламента. Всъщност именно в това - да не бъде гласувано, се изчерпваше и скромната му роля в разиграваното вече няколко сезона политическо позорище.
Нека го кажем направо: ако имаше каквито и да било шансове да бъде гласувано, това правителство изобщо нямаше да бъде предложено. Неговата функция не беше да управлява, а да бъде отхвърлено, като това отхвърляне се превърне в основен аргумент за обвинението в политически егоизъм на опонентите на ГЕРБ във вече почти сигурно следващите предсрочни парламентарни избори - обвинение, което ще се превърне и в основен акцент в предизборната борба.
Всъщност битката в рамките на този парламентарен мандат е парадоксална - не за това кой да управлява, а за това кой да бъде изкаран виновен за неговата поредна яловост. Изпадайки в двусмислената ситуация на спечелила изборите партия, която обаче е политически токсична и с която никой не гори от желание да се коалира, ГЕРБ трябваше да прояви максимална готовност за компромиси в името на България, да се оттегли максимално от процедурите за избор на кабинет при собствения си мандат, без обаче да позволи да се стигне до реален избор - тъй като той би означавал максимални отговорности в много тежка и кризисна в световен контекст ситуация, както и минимални корупционни дивиденти - комбинация, която не отговаря на табиетите на тази партия.
Точно затова беше избран вариантът с правителство на малцинството - с кратък хоризонт и приемлива за опонентите програма - и точно затова беше шумно оповестено решението да се даде на проф. Габровски пълна свобода при избора на министрите - без нито една фигура да бъде обвързана политически с ГЕРБ, или да бъде налагана от партията в бъдещия кабинет.
Когато преди време "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) обявиха, че при втория мандат ще предложат правителство на малцинството въз основа на предварително оповестени приоритети, предупредих в предишна публикация, че най-вероятно Бойко Борисов ще им открадне идеята. Точно това и стана. Той предвиди, че тъй като политическото лепило на ПП е свързано с премахването на неговия режим, те никога не биха гласували за кабинет с неговия мандат, колкото и приемлива да е неговата програма.
Затова именно първо се афишира като най-подготвен от всички за бъдещ премиер, а след това се "жертва" в името на България и предложи за такъв проф. Габровски - една наистина достойна и неопетнена фигура, като при това гарантира, че няма да се меси в персоналния избор на неговите министри по никакъв начин.
Смисълът на цялото това представление е: ето, видяхте ли, направих максимално възможното, за да има правителство, но те провалиха всички мои усилия следователно те носят греховете за всичко, което предстои. А това, което предстои, е тежък политически товар, който може да бъде удържан само с огромни усилия и при пълно изчерпване на политическия потенциал на този, който се реши да го поеме. Чрез предложеното правителство на малцинството на проф. Габровски, Бойко Борисов хем демонстрира отговорност и желание да поеме този товар, хем има сигурността, че тази чаша ще го отмине и той ще мине между капките в следващия парламент, където се надява да триумфира.
Един от изводите, които трябва да направим във връзка с така разигралия се скеч, е че такова чудо като експертно правителство изобщо не съществува. Дори и всички постове в един кабинет да се заемат от експертни фигури, важно е кой носи отговорност за неговите действия, а това е винаги някаква политическа конструкция - публична или задкулисна. Фигурата, лишена от политически контакти и влияния, може да ни изглежда много чист вариант за министър председател, но тази презумпция трудно може да компенсира липсата на опит и контакти във всички сфери на управление. Един хирург сигурно добре познава своите колеги и може да подбере хора с управленски опит сред тях (неслучайно освен проф. Габровски медици бяха и двама от предложените министри), но трудно можем да очакваме от него да подбере подходящия кандидат за министър на енергетиката например. Очевидно е поискал съвет и са му пробутали точно фигурата, която прави невъзможно гласуването на неговия кабинет - дори и да приемем възможността за такава хипотетична воля.
В заключение - чрез неизбирането на кабинета на проф. Габровски ГЕРБ се сдоби с индулгенция за поредния провален парламент и същевременно положи основите на бъдещата си предизборна кампания - включително чрез възкресената басня за скъпия азерски газ, платен от България по волята на правителството на Кирил Петков. Логично е да очакваме провал на следващите два мандата - и избори през март.
Политиката обаче не винаги следва логиката - или по-скоро в нея важат различни логически системи. Всички достатъчно ясно съзнават, че петите подред избори в рамките на две години ще имат висока електорална цена - и най-вероятно тя ще бъде платена от всички участващи в тях. Затова не е невероятно да се окаже, че кабинетът на проф. Габровски е бил само опипване на почвата, нещо като генерална репетиция за друг кабинет, който ще се реализира с третия парламентарен мандат, когато вече ще е ясно кой на какво залага и кой какво е склонен да приеме и от какво да отстъпи.
При подобна стратегия перспективата за бъдеща четворна коалиция от ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход" би могла да се сбъдне - и резултатът ще бъде много, много по-различен от току-що отхвърления кабинет, с много повече зависимости и скрити кукловоди.