- Че ковидът ще отшуми. Но наместо подем в икономиката, науката, международните отношения, дойде нещо, което не можех да си представя - нова студена война.

- Можеше, в перспективата на започналия реванш на политиката спрямо икономиката. Той тече вече двайсетина години - политиците чувстват, че губят инициативата, че в ситуация на мир почват да губят ролята си. И се появиха разнообразни вариации на национализма - от Салвини до Тръмп, от Джонсън до Орбан, от Земур до Костадинов. Основната стратегия на подобни формации е да се върне разделението на света, да се воюва с врагове, както съседи, така и "глобалисти". Все по-често взеха да се употребяват едни думи като предателство, сигурност, национално величие, граници.

Мислех си, че тази работа ще си остане в сферата на популистката реторика, но се оказа, че един сенилен лидер може да направи крачка към реален конфликт. Войната е хазарт - легитимира управляващите за известно време, но ще ги помете, ако бъде загубена.

- Върнахме се едно 60 години назад. Засега само манталитетите.

- Научихме, че сме малки, трябва да сме солидарни със страните от ЕС, на които разчитаме. Отношенията ни с този блок не бива да се мислят на парче, нашите публични говорители имат тази нагласа - изпълняваме ли ангажиментите по Шенген, ами да, значи те са виновни. Само че става дума за това да направим стъпка към политическо единство европейските страни - а за това трябва да спечелим доверието им; и не само по граничните теми.

Повтарят ни, че няма връзка между Шенген и съдебната ни система (мониторингът там бил изтекъл), няма връзка с човешките права и Истанбулската конвенция, с ужасяващия вид на София, простотията на даден премиер, с двусмислената ни позиция по отношение на руския нацизъм. Е да, ама има. Защото просто не ни припознават като част от техния свят. Поуката - трябва да разберем, че в политиката, а и човешките отношения изобщо всичко има връзка.

- Падна, защото "Продължаваме промяната" (ПП) не се бяха научили да правят компромиси. Мисля, че по същата причина засега не се очертава ново правителство. Е, има някакъв шанс за игра с кворума, но не знам дали това е добре.

- "Демократична България" (ДБ) и ПП трябва да преодолеят конфликта си с БСП, а и да потърсят контакт с г-н Янев. Сами няма да могат да съставят управление, колкото и това да е добре. На тяхно място бих влязъл в диалог и с ДПС, макар че това ще прозвучи скандално за много хора. Не могат да победят едновременно на всички фронтове. На самите избори, разбира се, трябва да се явят с ясна морална позиция; имам предвид подготовката за след това.

- Знаете ли, след падането на Борисов очаквах много бизнесмени да излязат от сянката и да се оплачат от това как са били притискани. Излязоха единици. Това ме кара да мисля, че клиентелисткият модел, чрез който се управлява тази държава, не е изчезнал. Ако погледнем към Южна Европа, ще видим, че той не е само наш патент. От римско време! ГЕРБ просто добре го разбра и овладя.

Моделът ще се промени, когато тук влязат големи инвеститори от почтени страни. Но всеки чужд бизнес поражда яростен вой, оцветен с патриотични краски. Историята с Джемкорп е показателна - следващият кандидат да инвестира у нас, който научи за нея, сериозно ще се замисли дали да идва в такава държавица.

- Не знам доколко успяваме икономически, дали например ще се преборим с "Лукойл", дали ще намерим алтернатива на руското ядрено гориво. Що се отнася до нагласите, направена беше една колеблива стъпка за отхвърляне на тягостната благодарност за "двойното освобождение", с която беше обработвано например моето поколение. Това, което руснаците правят в Украйна, разби много митове, а най-вече ги обрисува като жалки убийци, изнасилвачи и крадци на перални машини. Обаче! Да сте видели един паметник на съветската армия, преминал в музея?

- Радикализацията е повсеместен процес, демократи и републиканци не могат да се търпят в САЩ, семейства се развеждат по политически причини, както беше у нас в началото на прехода. Защо стана така е трудно да разберем, социалните мрежи са само една от причините.

Нашето общество е по-разделено от всякога, никой с никого не иска да управлява, актуализираха се всички възможни конфронтации: леви - десни, комунизъм - антикомунизъм, русофили - русофоби, българи - турци, клиентелисти - пазарчици, традиционалисти - прогресисти и каквото още можете да измислите. Това е според мен аспект от реванша на политическата класа - тя мощно се връща на терена и у нас, а идеологията е аспект от легитимацията й. Наша специфика е, че се роят нови и нови партии и всяка търси своята идеологическа ниша, нетърпима към всички останали. Слава богу, ПП и ДБ още стоят на близки позиции, но ако там се появят някакви амбиции, възможно е да се скарат и те.

- Единството на Запада пред руската агресия.