Когато институциите застанат зад замърсителите
На 7 декември Върховният административен съд (ВАС) остави в сила решението на Административния съд в Кюстендил, с което беше отхвърлена жалбата на сдружение "За Земята - Достъп до правосъдие" срещу решението на директора на Изпълнителната агенция по околна среда в София за издаване на комплексно разрешително на ТЕЦ "Бобов дол" на Христо Ковачки за експлоатация на инсталации и съоръжения. Става въпрос за горивна инсталация за производство на електроенергия и инсталация за производство на водород.
Делото беше заведено след жалба на "За Земята" и с подкрепата като заинтересувани страни на жители от общините Бобов дол и Дупница. Пряко засегнатите хора в района подаваха жалби за лошото качество на въздуха, задушливата миризма на сяра, отлаганията на прах, черен пушек, който идва от комините на централата. Данните в изследването на "Грийнпийс" - България за замърсяването от ТЕЦ "Бобов дол" в региона на Големо село в Западна България удостоверят чести изпускания на отпадни води в околната среда от разнообразни места към топлоелектрическата централа.
И Върховният административен съд потвърди лиценза за замърсяване на ТЕЦ "Бобов дол". Това е една от най-старите въглищни централи в България, печално известна със замърсяването на въздуха и водите и връзките си с Христо Ковачки. След Изпълнителната агенция по околната среда и Административния съд в Кюстендил, сега и крайната съдебна инстанция остана сляпа за реалността, която се крие зад неосъществените ангажименти в документите.
ТЕЦ "Бобов дол" води 24 съдебни дела срещу екосанкции
За да получи разрешително, най-общо, тецът трябва да изпълни две основни задължения: (1) да предотвратява и контролира замърсяването, като прилага най-добрите налични техники, и (2) да гарантира, че при експлоатация няма да бъдат нарушени нормите за качество на околната среда.
Въпреки системните нарушения на старото разрешително и лошото техническо състояние на централата, Изпълнителната агенция по околна среда прецени, че тези задължения са изпълнени и издаде на ТЕЦ "Бобов дол" ново разрешително за работа. Съдът просто валидира решението, като извърна поглед от честата работа без пречиствателни съоръжения и заобикалянето на екологичните изисквания в името на икономическия интерес на оператора.
С този разочароващ резултат завършва дългогодишната съдебна битка за чиста околна среда в името на здравето на хората от Големо село и региона. Тя започна с жалби на екологичните организации "Грийнпийс" - България и "За Земята", подкрепени от Община Бобов дол и близо 100 жители, които живеят в района около ТЕЦ "Бобов дол", срещу опитите на централата да промени разрешителното си и официално да изгаря други горива освен въглища.
Съдът изобщо не разглежда доказателствата за системните нарушения на централата заради лошото ѝ техническо състояние - преценява, че нямат връзка с предмета на спора пред него. Така на практика нарушенията на ТЕЦ "Бобов дол" просто остават в миналото - за сметка на здравето на хората и околната среда. Въпросът е затворен и решен с издаването на ново разрешително, което просто отваря нова страница.
Такъв подход не постига ли точно обратния ефект на целите на екологичното законодателство? Вместо да мотивира инсталациите да подобряват практиките си и да спазват по-добри изисквания, с новото разрешително институциите на практика заличават предишните нарушения, затварят си очите за дълбоко амортизираните системи и завещават на обществото разходите за нанесените щети.
Съдът приема, че са спазени формалните законови изисквания, с които да се прецени дали планираното от централата изгаряне на отпадъци и биомаса ще има отрицателно влияние върху здравето на хората и природата.
НО съдът не взема предвид, че оценка на вредите от изгарянето на отпадъци в действителност не е проведена, а за биомасата не само не е проведена, а това решение дори не е било публично обявено пред засегнатата общественост.
Съдът взема предвид, че на площадката на дружеството са изградени и се експлоатират пречиствателни съоръжения за емисиите в атмосферата. Приема ги за най-добри налични техники за големи горивни инсталации.
НО съдът пропуска факта, че инсталацията непрекъснато, по думи на регионалните органи, работи в режими на пускане, спиране или авария, по време на които тези пречиствателни съоръжения не работят. Данните са фрапантни: например, през 2017 г. общият брой часове работа без пречистване на газовете за една година петкратно е надвишил разрешения максимум от 120 часа.
Съдът отчита, че инсталацията на централата е оборудвана със средства за извършване на собствени непрекъснати измервания на емисиите в атмосферния въздух, които всеки месец се докладват на съответните институции.
НО съдът отново пропуска да отчете реалността: тези средства измерват само емисиите при нормална експлоатация, но не и тези от високия комин при извънредни режими на работа или пушекът, който излиза неорганизирано от сградата на централата.
Част от възраженията на жалбоподателите са, че тези "други" режими на работа, по време на които е разрешено да не се използват системите за пречистване на замърсителите на въздуха, са неясно обяснени. Съдът застава на противоположната позиция: че има достатъчно яснота.
Съд потвърди глобата на ТЕЦ "Бобов дол" за горене на отпадъци
НО тази позиция не отчита факта, че ТЕЦ "Бобов дол" ежегодно превишава броя на часовете, в които може да работи в такива режими без пречистване. Същият местен съд в Кюстендил не отчита наличието на закононарушение, въпреки жалбите на Регионалната инспекция по околната среда, която упражнява контрол над дейността на инсталацията.
Според съда представената от оператора на централата техническа информация дава основание да се приеме, че той може да изгаря отпадъци.
НО съдът не взема предвид, че операторът не дава никаква конкретна информация относно вида и произхода на отпадъците, които планира да изгаря.
Първо Кюстендилският административен съд, а после и Върховният административен съд, основават изводите си на заключенията на експерти, че изгарянето на отпадъци в ТЕЦ "Бобов дол" се извършва при температури от 1180 до 1620 градуса.
НО и на двете инстанции съдиите пропускат факта, че в самите документи на централата се посочват по-ниски температури, които дори не са постоянни заради честите аварии, спирания и разпалвания на инсталацията. При изгаряне на отпадъци на по-ниски температури от нормативно установените се отделят диоксини и фурани, които се свързват с тежки заболявания, включително рак.
Съдът лениво се осланя на аргументите на ТЕЦ "Бобов дол" за изгарянето на отпадъци като част от "екологичната политика". Изобщо не отчита практиката на тази централа да гори алтернативни горива незаконно, за да намали разходите си за въглеродни емисии. Тази практика е санкционирана с минимални парични глоби, но носи милиони печалби на ТЕЦ "Бобов дол", още преди да бъде официално узаконена от поредица институции.
Съдът не смята за необходимо да изслуша техническа експертиза за ефекта от работата на ТЕЦ "Бобов дол" върху качеството на водите в местната река Разметаница. Именно в нея централата изхвърля отпадни води. По официални документи, реката е силно замърсена и нейният екологичен статус постоянно се оценява като "много лош" в годишните бюлетини за мониторинг на водите през 2017, 2018, 2019 и 2020 г.
НО съдът игнорира изцяло възможността да се установи доколко изхвърлянето на нови замърсители влошава допълнително качеството на водата. Също така пренебрегна напълно доказателствата за няколко инцидента с изпускане на огромни количества въглищна пепел и текущи месечни санкции за изхвърляне на непречистени води за дълги периоди от време. И двете съдебни инстанции не просто не приложиха, но удобно не коментиратираха постоянната практика на Съда да евройския съюз разрешително да не се издава, ако дейността ще доведе до влошаване състоянието на водите.
И накрая: ако контролните институции и съдът защитават замърсителите, на кого е оставена защитата на здравето на хората и природата? Този въпрос кънти, когато най-висша съдебна инстанция подпечатва лиценз за замърсяване.