- Аз съм от онези, търсещите оптимисти. Почти по детински ровичкам в разкаляната реалност с тайната надежда да открия някое лъскаво съкровище. Разбира се, по-често изравям червеи. За съжаление преди година по това време изпитвах недоволство към 2021, а сега към 2022 тая нескрита неприязън. Тя се срина още в началото си, с вероломното нахлуване на руската армия в Украйна. Продължи с много смърт, отблъскващо безсмислена. Но още по-трайният кошмар, в който заживяхме сякаш, е сривът на човечността.

Пред очите ни едни хора отнемат правото на други хора да бъдат свободни да решават бъдещето си и дори да съществуват. От тероризъм, кремълската империя премина в откровен садизъм, а ние, свидетелите, се разделихме на две - такива, които не приемат това и такива, които го оправдават и чак нескрито му се наслаждават. Това дори не е зверщина. Няма животно на този свят, което да предизвиква или да наблюдава страдание на друго същество за удоволствие.

- Срамно е дори да казваме, че тази война е изненада. Кремъл не крие своите неоснователни претенции към Украйна от години. Присвояването на Крим беше проява на арогантна демонстрация, а последвалите предизвикани от Русия кървави сблъсъци между военизирани групировки в Киев и Одеса трябваше да бъдат ясен знак, че Путин е готов да премине всички граници на човечността и международните правила. Реакцията от страна на западния свят беше немощна, недостатъчно обединена и даже плаха. Но не от страх, а защото Кремъл беше подсигурил това.

Имперските пипала на Кремъл пълзяха безнаказано из Европа, превръщайки стария континент в зависим наркоман за ресурсите на Русия. Олигарсите на Путин пазаруваха на едро не само цели икономически отрасли из Европа, но и политически лидери, медии и обществено мнение - във всички европейски държави, дори в САЩ. Преди оръжията, в западния свят нахлуха кървавите пари на Русия.

България беше от по-лесните, евтини покупки на Кремъл. В последните 15 години родните управници изпълняват успешен слугинаж за руския имперски бизнес. През земята ни не просто премина тръбата, с която Путин изнудва Европа и ние не просто платихме със собствените си данъци за нея. Огромни части от големия ни индустриален бизнес - енергиен, строителен - бяха преотстъпени на Русия с раболепно, продажно безхаберие.

На въпроса "дали можеше да се предвиди войната в Украйна" трябва да си спомним отговора на българските служби, който са дали официално в началото на тази година, съвсем малко преди началото на войната - "няма никакви основания да се смята, че Русия ще нахлуе в Украйна". Страшно е, да. Защото е спорно дали българските служби за сигурност са български.

- Аз съм от поколението на 70-те. Пял съм за мир, рецитирал съм за мир, възприел съм мира като нещо, което се пази от статуите на съветските войници, които бдят над нас по площадите на родните градове. Това е огромна, противна лъжа, в която не искам повече да участвам. Мирът днес е заплашен от същите войници, чиито паметници висят над главите ни. Трябва да изкореним не само подчинението си пред статуите на злото, трябва да спрем да вярваме, че свободата е нещо, което сме получили даром от някаква армия, дошла да ни окупира.

Повече от 70 години България живее в заблуда, подклаждана от руските имперски интереси. Трябва да спрем да се чувстваме съветска република и да отстояваме взетото и изпълнено вече решение да бъдем част от модерна Европа. Но България ще заслужи мястото си в Шенген, когато спре да се държи като някакъв Щирлиц, изпратен в Европа да слухти, руши и трови.

- Разделение. Но не по някаква измислена географска или политическа ос, а разделение на биологичния ни вид. Хомо Сапиенс означава "разумен човек". За съжаление, мнозина човеци загубиха разума си, опасявам се, че при някои е окончателно.

- Ще изтъкна един от най-важните, защото той ме вълнува и касае пряко. Преди хората са били държани в робско подчинение чрез неграмотността. Неумението да четеш и пишеш те прави лесноуправляем. В наши дни функционалната, базова грамотност е задължителна. И тук е основният цинизъм, защото именно чрез тази базова грамотност, която преди е била ограничавана, сега пропагандата умело ръководи масите. Умението да четеш те превръща в потенциална жертва за фалшиви новини, измамни теории и популистки внушения. Неусетно човек може да стане част от зловреден конформизъм - да смени своите възгледи с диаметрално нови, да стане част от заблудена група, да споделя фалшиви тези, да цитира с увереност лъжи.

Функционалната грамотност не е достатъчна, за да имаме образовано, мислещо общество. Трябва да положим усилия в образователната система, в семейното възпитание, в медийната среда, за да създаваме индивиди, които притежават критическо мислене. Това е адски спешна задача, защото ще отнеме много време докато видим ефективна промяна. Трябва да започнем веднага.

- Първото редовно правителство, което не беше притежание на статуквото, беше свалено само половин година след своето съставяне. Това правителство далеч не беше съвършено. Напротив, имаше много слаби страни и пробойни. Но въпреки всичките трудности, в един момент започна да действа срещу отработените схеми на статуквото и бързо се превърна в неудобно. Срутването му беше добре организирано и проведено с целенасочени атаки от страна на президента Радев, маскираните като "партньори" формации ИТН и БСП, под диктовката на ДПС и ГЕРБ. Това е простичката истина и няма защо да я прикриваме под някакви напудрени анализи.

В края на тази година сме свидетели на упорит опит да се възстанови старият, поразклатен за кратко ред. Предлага се "ново" правителство, маскирано с някаква фалшива мантия на "независима експертност". Дори открито ни се говори, че ако не мине с първия мандат, ще го вкарат с третия. Тази готовност за саморазправа с недоволството е позната - случи ни се и преди 9 години, когато прекалиха с избутването на Делян Пеевски напред. Тогава гневът ни беше овладян и подменен. Дали ще успеят и сега - опасявам се да давам прогноза.

- Веднага след като беше свален председателят на парламента Никола Минчев и започна срутването на правителството, аз си позволих шумно да заявя, че "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) трябва да се обединят на мига. Те не го направиха, защото едни порочни душеприказчици ги лъжеха, че така ще загубят подкрепа на предстоящите избори.

Пак ще го кажа и сега - необходим е голям, обединен фронт на партийни формации около ПП и ДБ - в този фронт трябва да се включат и извънпарламентарни, дори непартийни организации, които се борят за промяна в държавата. Едно плюс едно може да не прави три, но нека не забравяме, че хората обичат победителите. За необходимата промяна трябва да се активират още гласоподаватели, да се пребори отдавна отгледана апатия. Това ще стане само като на хората се даде шанс да гласуват за победител. Трябва новото обединение да стане първа политическа сила, за да започне каквато и да било битка за изкореняване на мафията от държавата.

- Като кажем задкулисие винаги си представяме нещо живо - например октопод, който навсякъде пуска пипала, гъвкави и тънки. Само че аз смятам, че тази представа е измамна, успокоителна. Октоподът е нещо, което можеш да заловиш, изтръгнеш, дори унищожиш ако се налага.

Задкулисието на мафията, която управлява държавата ни, не е един отделен жив организъм и няма как да го победим с един удар в сърцето. Мислете за задкулисието като за отровна тор, проникнала дълбоко в почвата на държавата ни. От тази тор са поникнали множество плевели, навсякъде, във всички системи на управление.

Корупцията, злоупотребата с власт, некадърността и беззаконието са плевели, които ще трябва да изравяме един по един. Но още по-важно е да сменим почвата на държавата. Да се променят принципите, правилата и стила, по който функционира държавата ни. И да, това е задача за някакво ново поколение държавници, които не са отгледани и възпитани в детската градина на статуквото.

- България е насила завързана към Русия, прекалено отдавна. Поколения тук растат с идеята, че сме длъжници до живот на съветските окупатори. Всъщност това е цинизъм, залаган дълбоко в съзнанието ни през образование, медии и лидери на мнение.

Еманципацията от този стокхолмски синдром ще започне чак тогава, когато премахнем паметниците на окупаторите от площадите си и изчистим учебниците и историята си от лъжите. Внушенията за руската ни зависимост вършат работа единствено и само на онези политически играчи (а те у нас не са малко), които изпълняват поръчките на кремълския посткомунистически империализъм.

- Никога не съм виждал обществото ни по-разчленено. Между хората съществува дълбок разлом. В изкопаната от пропагандата паст мнозина бяха принудени да захвърлят свои основни човешки черти - емпатия, съчуствие, милосърдие, загриженост. Ако не направим нещо веднага - тази пропаст може да погълне цели поколения българи.

- Най-позитивното в тази тъжна година е, че дори в Украйна - на тъмно, студено, под прелитащи бомби и сред първичен, животински страх - се раждат деца. Идва едно съвсем ново, непознато, нераждало се досега поколение, което ще отваря очи по-бързо от нас - загубените в мечти по миналото си глупаци. Идва поколение, което няма да изпитва никаква привързаност към ония времена, в които ние се опитваме да се върнем. Поколение, което ще милее повече за природата, живота и смисъла от дишането. Време е да му направим път, а не да му пречим.