2022 г.: Европа и светът показаха неочаквано силна воля и солидарност
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 година, когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на проф. Ивайло Дичев, на Радослав Бимбалов, на Добромир Живков. Днес четете равносметката на Боряна Димитрова - управител на социологическата агенция "Алфа Рисърч". Заглавието е на "Дневник".
Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?
- Думите не бива да се хвърлят на вятъра. Затова проверих, преди година, в анкетата на "Дневник" съм казала следното: "висока е вероятността за сериозен сблъсък между управляващи и опозиция, по-силно от обичайното влияние на външно-политически фактори върху вътрешните събития, първи разломи между президент и управляващо мнозинство, между коалиционните партньори, първи парламентарни номадства". Кое от тях не се е случило?
Шансът за избори през 2022 г. е 30%, около местните избори през 2023 г. – 50%
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна ?
- Никой не искаше война, но имаше доста сериозни анализи в западни медии, че "дрънчи на война". Нарочно използвам популярния у нас израз (думите, изречени от К. Петков "не дрънчи на война" в самото й навечерие), който само показва дълбокия сън или заблуда на българския елит. След изказването на Путин, че НАТО трябва да се върне към границите от 1997 г., намеренията му бяха ясни. Неясно остана единствено защо демократични по презумпция политически сили сляпо застанаха зад втория мандат на Румен Радев.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
- В този въпрос събирате в едно абсолютно различни неща. По-малко внимателният читател може да остане с впечатление, че заплахата за ядрени удари и отказа от Шенген идват от едно и също място. Затова, ако оставим настрани конкретните събития, а потърсим посоката, бих я обобщила така - Европа и светът показаха неочаквано силна воля и способност за обединение и солидарност. България, дезориентирана и разединена, не успя не просто да реализира, а да се доближи до нито една своя стратегическа цел.
Годината, събрана в една дума?
- Криза.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
- Да разграничаваме доброто от злото, насилника от жертвата, да търсим съгласие за постигане на важните цели, да разобличаваме лъжепророците, да вършим съвестно и смислено работата си, дори и тогава, когато се опитват да я захлупят с хейт.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близко време?
- Редовното правителство падна поради комедия и трагедия от грешки и трябва да признаем, при твърде труден за изпълнение сценарий - четири несъвместими по цели, ценности и политически опит партии, трябваше да действат в неимоверно конфликтна среда, особено след началото на войната в Украйна. Когато нямаш мнозинство, трябва да имаш знанията, интелекта, търпението, да изграждаш съгласие.
Надявам се този урок да е научен, защото редовно правителство в близко време няма да се състави. Вървим към поредна серия от избори, след които никой не знае кой ще е в състояние да управлява.
Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?
- Да не вземат желаното за действително и да не попадат в плен на собствения си комуникационен маркетинг.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дори е увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?
- Докато разговорът по тези въпроси не премине към конкретика, стари и нови олигарси ще си отвоюват територии. Правосъдната реформа трябва да постигне точно това - като се започне от реакцията на административното общинско безобразие и се стигне до злоупотребата с милиарди, всеки гражданин да е убеден, че ще постигне (и дочака) справедливост.
Боряна Димитрова, "Алфа рисърч": При предсрочни избори сега не може да се очаква стабилно правителство
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
- България прави опити да се еманципира, но руските интереси са дълбоко вкоренени в енергийния и други икономически сектори, а агентите им на влияние са добре разставени в обществото. Понякога дори, сред съветващите партиите на промяната.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
- Все по-разделено - по демографски, регионални, икономически причини, но съвсем не на последно място - и поради целенасочено поведение на късовиждащи български политици.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
- Спонтанната и силна самоорганизация на гражданите, въпреки държавата - в помощ на украинските бежанци, за генератори за ток за бедстващите в Украйна, за спасяването на Сашко. И други, които не знаем, но на които се крепи човещината между хората.
Коя е думата на 2022 година според Вас?
- Когато отминат години и родените по-късно търсят да узнаят какво е станало през 2022 г., ще има една дума - Украйна. И редом с нея - достойнство, съпротива.