Отговорните фактори в здравеопазването не разбират чисто човешката драма в случилото се. Организира се лов на вещици. Търси се някой, който да бъде изкаран през камерите и посочен като виновник, не се търси системният проблем.

Стандартите на българските родилни отделения не са осъвременени и са архаични. В българските болници бебетата системно се отделят от майките много по-рано и за много по-дълго време от допустимото по съвременните медицински препоръки.

Най-важно за майката и бебето е да имат своя спокоен първи контакт, да разполагат със своите часове, в които да се опознаят и свържат. Ако някои процедури са като в развитите здравни системи, няма никакъв шанс една майка да не успее да се запознае с бебето си след раждането му.

Медийното отразяване на случая с разменените бебета е повод за сезиране на националния съвет по журналистическа етика заради това, че доста от медиите акцентираха върху етническия произход на една от майките. Българските медии трябва да започнат да получават обратна връзка за своето неетично поведение и в гилдията да си казваме, когато не си вършим работата с уважение и незачитане на човешките нужди на героите на нашите истории.

Това е разписано изключително детайлно и ясно в Етичния кодекс на българските медии, но изпадна от практиката на съвременното правене на журналистика у нас.

Всяка жена, която е била здрава по време на раждането си и е родила здраво бебе, връщайки се назад в спомените си, ще си даде сметка, че намеците, които бяха направени - абсолютно недопустимите намеци, че ромската майка умишлено е заменила бебетата, са абсурдни. Подобно нещо е невъзможно да се случи в болнична среда.

Няма как всички журналисти и медии да познават болничните процедури в дълбочина, но всички раждали жени от първа ръка, от личен опит имат впечатления от родилното отделение. Една журналистка може да приложи личния си опит, ако няма административни знания спрямо версиите, по които се спекулира от вчера насам.