2022: България отвън все повече прилича на верния съветски сателит от комунизма
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 година, когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов и Иво Инджов. Днес четете равносметката на финансиста Евгений Кънев. Заглавието е на "Дневник".
Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?
- Когато се струпаха толкова много руски военни части около украинската граница, бях сред тези, които предупредиха в края на миналата година, че войната е възможна и ще бъде най-лошият сценарий за България. Но после, когато войната избухна, сгреших с прогнозата - смятах, че ще е кратка: не защото Кремъл бързо ще победи, а защото е останал някакъв здрав разсъдък у Путин след провала на блицкрига и ще намери начин бързо да прекрати войната.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?
- Да, от тези, които познават руската история и начина на съществуване на империята. Но понеже повечето европейски политици, свикнали от десетилетия с военния щит на САЩ, приемаха мира и европейската сигурност за даденост - пак бяха изненадани от Путин.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
- България в лицето на живковите наследници без изненада се сниши по същия начин пред Кремъл. За съжаление, покерът на Путин с ядреното оръжие все още печели. Като цяло Западът прие тактиката да въоръжава Украйна, за да не загуби войната, но не и да я спечели - от съображения евентуална ескалация да не доведе до ядрена война, в която да бъде въвлечен.
Тази капитална грешка може да струва капитално. Както става ясно, с предстоящата мобилизация Путин се готви за дълга война, която ще струва огромни жертви и разрушения на Украйна и стотици милиарди на страните от НАТО като пряка помощ за Украйна и ефекти върху икономиките им. Защото във война качеството на Украйна има предимство, когато е кратка, но количеството на Русия все повече ще тежи, когато дълго продължава.
За културните ни шокове и Европа
В този процес България дори не се осмели да прояви същата солидарност с Украйна, както другите държави в Източна Европа. Колкото и да изглежда, че няма връзка с Шенген - това безспорно е важна причина да не бъдем допуснати в клуба на свободните европейски държави. България отвън все повече прилича на верния съветски сателит от времето на комунизма. Иронично и трагично, онзи ден дори европейска компания като "Луфтханза" е отказала услуга на български гражданин, смятайки България за част от руската федерация.
Годината, събрана в една дума?
- Неопределеност.
Неопределеност за изхода на войната, за дългосрочното единство на ЕС, за геополитическия избор на България.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
- Според мен най-важният урок е да разберем цената за българското общество от грешните му избори.
Цената от избора на политиците да не пречат на руската пропаганда у нас.
Цената на зависимостите на българските политици от Путинова Русия. Цената на липсата на ефективно правосъдие.
В крайна сметка - цената на масовото невежество.
Кога ще свърши Преходът
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близките дни?
- Комбинация от неопитност на политиците на промяната и тоталното подчинение на институциите на паралелна власт в държавата.
Според мен е малко вероятно да има правителство в третия мандат. Това ще зависи от ГЕРБ да предложат подкрепа, която да е приемлива като формат за БСП, за да може да обясни на електората си, че всъщност ГЕРБ не участва. Но предвид хартиената бюлетина, по-вероятно е ГЕРБ да предпочетат нови избори. Затова говори и масираната пропаганда по всички медии срещу основния им противник, който единствен може да състави правителство без тях - "Продължаваме промяната".
Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?
- На първо място, ако няма обединение за постигане на общи цели, то крупна грешка ще е липсата на синхронизация на политики, послания, медийни изяви, общи действия.
На второ място - не може да имат успех, без да имат ясна и споделена стратегия и тактика срещу общия противник.
На трето място - трябва да намерят начин да разширяват общественото си влияние сред бизнеса, професионалните сдружения, гражданските организации и особено нашите геополитически партньори - защото към момента не се забелязва диалог между представляващи и представлявани.
На четвърто, но не на последно място - медийна политика и присъствие, което да може ефективно да разобличава лъжите и пропагандата на своите противници и успешно да налага необходимия дневен ред на обществото.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дори се увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?
- За първи път от десетилетия беше направен опит да се прекъснат част от корупционните хранилки на задкулисието (магистрали, ББР, Капитан Андреево, енергетиката), но освен време, не достигна парламентарна и обществена подкрепа за такава битка. Нужно е по-задълбочено познаване на механизмите на политическата корупция, за да се изгради по-успешен институционален инструментариум за справяне с нея. Ако няма мнозинство за съдебна реформа, то имаше обикновено мнозинство за подзаконови и законови актове за нейната превенция. Вероятно с по-добра тактика можеше да се спечели още време за целта.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
- Еманципацията започна от правителството на промяната ("Газпром", интерконектор, руски дипломати, ядрено гориво, дори Македония), но не стигна време за прекъсване на това влияние, защото то е същото, през което от десетилетия се случва и политическата корупция у нас. С две думи, битката срещу корупцията, мафията и руските зависимости е една и съща.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
- Далеч по-разделено след избухване на войната - вследствие на ширещото се невежество и тотално изкривено мислене в резултат и на дългогодишната безконтролна и масова кремълска пропаганда у нас.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
- Началото на края на руското владичество у нас, което уж трябваше да е приключило още на 10.11.1989 г.
Коя е думата на 2022 година според Вас?
- Война. До миналата година я смятахме за историческо понятие на европейския континент.