2022 – годината, в която скъсахме с нормалността
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 година, когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов, Иво Инджов, Евгений Кънев, Асен Асенов. Днес четете равносметката на политолога Калоян Велчев. Заглавието е на "Дневник".
Потвърди ли се някое от вашите очаквания за 2022 г.?
- Турбулентна година с много негативни политически сюжети. Външнополитически - войната в Украйна променя изцяло международната среда и заплашва пряко националната ни сигурност, вътрешнополитически - продължаваме да търсим жизнено мнозинство, способно да управлява страната дългосрочно. Моите очаквания бяха точно обратните - за постепенна нормализация и за стартиране на реформи.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?
- За мнозина експерти войната в Украйна е факт от анексията на Крим насам. В този смисъл събитията от 24 февруари 2022 г. не бяха начало на войната, а ескалация, нов етап от нея. Грозен етап, който се надявам да бележи края на ерата Путин.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
- Година, в която скъсахме с нормалността. Година, в която окончателно се примирихме, че живеем в един свят, който е различен от вчерашния. Още не знаем какъв ще е и дали ще бъде по-приятен. Този разказ е с отворен край. Преобладават обаче апокалиптичните разкази. Антиутопичните визии за триумф на постистината, за това правото да е на страната на силата, са ясни, но положителните разкази, като че ли отсъстват.
Във всеки случай периодите на промени са най-болезнени и динамични, а струва ми се, именно в такъв период се намираме и ние. Изграждането на привлекателна идея за нашето бъдеще е най-сигурният начин да преминем успешно през изпитанията на днешния ден. Подобни идеи обаче към днешна дата липсват.
Годината, събрана в една дума?
- "МАКЕДОНИЯЯ" - би казал Слави Трифонов, но опасявам се, вече няма кой да го чуе.
"Криза" - би казал президентът Радев и, опасявам се, твърде много хора ще го чуят.
"Посредници" - биха казали от ГЕРБ и, опасявам се, няма да спрат да го повтарят, докато не започнем да ги чуваме.
При цялото това истерично надвикване бих казал, че с една дума можем да опишем годината като какофония.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
- Не бива да опростяваме излишно картината и да представяме нещата като черно-бели. Не бива да мислим в лозунги. Не бива да приемаме придобивките на последните 33 години за даденост.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близките дни?
- Кабинетът "Петков" беше една от най-сложните конструкции в най-новата ни история. Липсата на по-тясна координация между партиите в правителството доведе до излишно напрежение, чиято кулминация бяха оттеглянето на "Има такъв народ" и вотът на недоверие, който опозицията спечели.
Към днешна дата фрагментацията в политическата ни система е на подобни нива и формирането на управление остава сложен въпрос, който минава през преговори и поемане на ясни ангажименти. При това ниво на конфронтация и отказа на политическите сили от каквито и да е отстъпки формирането на управление изглежда изключително трудно постижимо не само в рамките на сегашния парламент, а и след евентуални предсрочни избори.
Няма да е сериозно ГЕРБ да се откаже от управлението
Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?
- Позициите на "партиите на промяната" спрямо "модела ГЕРБ" са ясни и доказани във времето. Според мен изграждането на последователен позитивен разказ за бъдещето на България ще помогне на електоралните резултати на тези партии. Задълбочаването на конфронтацията ги затваря в техните твърди ядра, доколкото изобщо имат такива. Противниците им са ясни, но каква точно алтернатива се дава на избирателя остава по-скоро неясно за масовия избирател.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дори се увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?
- Не съм разследващ журналист и не мога да дам достатъчно аргументиран отговор на този въпрос. Във всеки случай имаме едно пробудено гражданско общество, което показва много по-висока степен на нетърпимост към порочни управленски практики и злоупотреба с власт. В този смисъл дори задкулисието да не е отслабено, тенденцията ще е то да отслабва все повече и повече и заслугата за това е преди всичко на българите.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
- Отново не мога да дам достатъчно аргументиран отговор, но ми се струва, че по този въпрос липсва воля у по-голямата част от политическия ни елит.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
- Партийната ни система е отражение на обществените отношения. Политизирането на все повече теми, дори и такива, по които доскоро имаше обществен консенсус, показва, че нарастват и разделенията вътре в нашето общество. Партиите едновременно отразяват подобни разделения, но също така ги задълбочават. Подобен извод не важи само за партиите, които в някаква степен са призвани да изпълняват подобни функции. Президентът Радев и служебният кабинет, влизайки активно на терена на всекидневната политика, също спомагат за обществената поляризация.
Аз съм оптимист, все пак. Разделения е невъзможно да липсват, но към момента те не са толкова бурни, че да породят сериозно социално напрежение и стигматизация на цели обществени групи. Можем да живеем заедно в една общност въпреки всичките си различия и несъгласия и това е стабилна основа за нашия общ път напред.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
- Лично за мен най-позитивна беше емпатията на българите към страданията на украинския народ, независимо от политическото блато, в което ни запрати войната в Украйна с всички излишни дебати дали трябва да помагаме и така нататък. Въпреки политическото ни безсилие хората изтриха срама от челото на държавата и сърцато помагат на хората, бягащи от войната в Украйна. Независимо от убежденията ни, преди всичко сме човешки същества и това си пролича в хода на събитията в Украйна.
Коя е думата на 2022 година според вас?
- Съпричастност.